Как се чака мъж да излезе от казарма?Някой ще задоволи ли любопитството ми,моля

  • 5 296
  • 67
# 45
И на мен ми се е случвала тази история. Казармата тогава беше 12 месеца. Еми изчаках го човека. Голям рев беше като влезна. Беше ми ужасно тъпо и самотно. Пишехме си писма през ден. Всяка събота и неделя бях на свиждане при все че бях студентка в Благоевград и се налагаше да си пътувам постоянно. На всяка градска отпуска бях там. Първите 40 дена, през които свиждането е забранено/поне тогава беше така/ ми се видяха ужасно дълги. Майка му и баща му на пича хванаха връзки и черпахи до припадък някакъв командир там, за да ни позволи да се видим за 15 минути. Абе луда работа. Още си пазя писмата. Тогава и мобилни нямаше и беше голям зор с телефоните, но пак някакси успявахме да се чуваме. Полагаемата отпуска я прекарахме заедно разбира се. Ей такива неща.
Тук за Баш таткото ли говорим  Whistling Mr. Green

Цъ Херо, не говорим за него. Той човека не е ходил в казарма. Тука става дума за едно стааааро, стааааро гаджу от младите години дет се вика. След като се уволни и се напихме порядъчно с това гадже......мина се не мина месец и се разделихме.
Виж целия пост
# 46
Ех, Касиди, бръкна ми в раната с тази тема.......
Изпратих първата си любов в казармата, всяка събота и неделя ходех на свиждане, никога няма да го забравя......зима, студ, лято, жега, ние стоим прави, гушкаме се и си обещаваме......така цяла година........2 седмици преди да се уволни, на едно свиждане го заварвам с друга да се гушка.......оказа се, че и тя е ходела всяка седмица, но той някак си е успявал да нагласи нещата така че да не се засечем.......гаден смотаняк #Cussing out!!! Имах чувството, че от болка ще си умра там в казармата......След като се уволни бяхме заедно още половин година, но нищо вече не беше също и се разделихме. После той замина за Испания и от тогава не съм го виждала
.
Виж целия пост
# 47
Съжалявам ако съм бръкнала на някой, някъде  Laughing Мазохистично ми изглежда подобно чакане и заради това попитах. Обаче има ли любов, разстоянията и чакането са нищо  Flutter
Виж целия пост
# 48
Аз едно време моето войниче така и не го изчаках ... Laughing Ма все пак бях само на 14 - простено ми е  Mr. Green
Виж целия пост
# 49
Само 1 съм чакала, после ми стана мъж  Heart Eyes
В казармата влезе, след като бяхме живяли 2.5 г. заедно.
Първо във Велико Търново, после в Плевен.
До клетвата не ги пускаха и аз пътувах всяка седмица, имах приятелка в студентските общежития и спях при нея.
След клетвата го пускаха всяка седмица и пътуваше до София.
Тогава още не бяха разпространени мобилните и от всичките войници само един имаше, беше като централа за спешни случаи  hahaha

От тогава намразих Търново, 2000 г. беше зверска зима, такова мръзнене му ударих, че не мога да си представя тоя град с друго, освен с лед и сняг до колене  Joy

Като го преместиха в Плевен не го пускаха често  Confused защото бяха 2-ма войника в цялото поделение, всичко друго цивилни и нямаше начин, много гадно, но пък беше по-удобно за ходене, той си е от там и преспивах при бъдещите свекъри  Mr. Green а и службата му беше мечта, униформата му се състоеше от къси гащи и джапанки и седеше на един телефон  Laughing

Общо взето се виждахме през 5 дена, а всяка вечер говорехме по телефона доста дългичко, бая пари отидоха за карти Crazy

Много гаден период като цяло ...
Виж целия пост
# 50
Имах едно гадже воиник.Голяма любов,голямо чудо беше.Сълзи,сополи,обещания,че ще ходя редовно на свиждане и т.н.
Ходих аз чинно всяка седмица на свиждане,докато не го спипах,че се лигави с една позната,уж случайно минавала покрай казармата,тои бил на оградата и т.н.
Разлюбих го набързо,мразя да ме лъжат и да ме правят на будала,мина време прежалих го,запознах се със мъжът си,оженихме се,а въпросният воиник тогава,още страда по мене и твърдо е решен,че няма да се жени,а ще ме чака,ако мъжът ми ме зарежел,той,щял  да си ме прибере веднага. Mr. Green
Виж целия пост
# 51
ако мъжът ми ме зарежел,той,щял  да си ме прибере веднага. Mr. Green
Не късай контактите, това е все пак някаква бяла алтернатива за фантасмагорични черни дни Mr. Green
Виж целия пост
# 52
ако мъжът ми ме зарежел,той,щял  да си ме прибере веднага. Mr. Green
Не късай контактите, това е все пак някаква бяла алтернатива за фантасмагорични черни дни Mr. Green
Ама смея ли я.Моят да му мисли,него кои ще прибере. Mr. GreenАз вече съм уредена. rotfImbo
Виж целия пост
# 53
Ха!
Гаджета на войници  обединявайте се!
Та. И аз имам опит в тези изживявания. Един изпратих след около тригодишна лапешка "връзка", а той взе , че ми би шута на една от отпуските си, защото някой си му бил казал, че ме бил виждал с друг Rolling Eyes. Е, то че така - така, ама не беше нищо същественно към него момент, а и никак не е приятно да те отсвирват без право на защита Crossing Arms.
Няколко месеца по-късно изпратих вторият(същият този с когото ме били виждали Blush Blush Blush). Е там вече бяха слъзи, сополи и кански тръшкания. Мама позволи да го изпратя да вратата на поделението (на 100-тина километра от дома), дори да пренощуваме заедно. Не спахме цяла нощ, но не защото сме правили други работи- просто си говорехме. После- до клетвата на свиждания, писма, писмааааа и разговори по телефона с часове. След това- имаше доста градски, един болничен и така.Бяха си направили новобранците едно табло - с габърче забучена хартийка с името на гаджето на всеки. Една по една хартийките заминаваха в кошчето и на финалната права останехме само две.  bowuu Аз пък имах календар на който задрасквах дните ooooh! Е, изчака ми се чакането, но си струваше. Месец-два след като се уволни взех, че заченах, па после се оженихме, че и още едно дете си направихме и ...така. Но то нашето- голяма лИбоФ, голямо нещо. Ако не беше- надали щях да го изчакам Whistling

Изчерпателна ли бях? Flutter
Виж целия пост
# 54
И аз съм чакала войник,изчаках го и сега още сме заедно.Е,казармата беше 6 месеца,като след клетвата излизаше 2 пъти седмично в градски отпуск.На дърти години беше войник,освен това.Абе, не беше истинска казарма,ама на свиждания съм ходила - с влака,с торбите,както си му е реда...
Виж целия пост
# 55
Аз съм чакала две години, но не ми е липсвал особено Laughing - служеше в София, някъде в Студентски град, и през вечер му ходех на свиждане с преспиване. Wink
Бях се сприятелила и с ВКР-то му, който ни прикриваше.
Два-три месеца след като излезе се разделихме.
Виж целия пост
# 56
 Аз не разбрах кога приключи преживяването в казармата с тогавашното ми гадже и настоящ съпруг. Той влезе след завършване на висшето си образование и служи само 6 месеца. През това време аз пишех магистърска теза и свижданията ми с него бяха като почивка за мен. Още повече, че той си беше в София и след клетвата всяка събота и неделя го пускаха градска.
 Влезе в казармата на 2-ри януари и по тази причина изкарахме Нова година сам-самички двамцата. Беше голяма романтика. След това получих прекрасно любовно послание по пощата за Св. Валентин и неочаквано появяване на рожденния ми ден, който също е през февруари.
 Има си запомнящи се моменти и преживяването не е лошо, особено ако се отнася за много сериозна връзка. Heart Eyes

  Преди да ми се случи това, твърдях, че едва ли някога ще чакам мъж от казармата... Но такъв е живота Laughing
Виж целия пост
# 57
Ех, Касиди! Защо сега, по никое време, тези въпроси?
Да, изчаках си гаджето. Аз - студентка в друга държава, той - войник в Станке Димитров /Дупница/.
Тогава служеха по 2 години и 3 месеца.
Как го чаках ли? Ами на всяка лекция сядах най-отпред и се правех, че пиша лекцията, а всъщност му пишех писма.
Тогава нямаше e-mail-и. Нямаше и мобилни телефони.
А и да имаше, файда нямаше да има от тях, не бях в България.
Идвах си два пъти годишно и спяхме при една баба. Него винаги го пускаха, когато аз си идвах.
Все пак идвах от братска страна, разбираш ли.
Той е много горд с мен, защото получи най-много писма от мен, а това е важно за войника.
Всички му завиждаха, че получава три писма на седмица.
Леле, как ме върна 100 години назад, верно да си ядеш ушите!
Сега ми е мъж, с две деца, щастлив брак  Laughing
Струваше си, да!
Виж целия пост
# 58
   И аз съм чакала войник, изчаках си го. Ходех на свиждане всяка седмица,когато той нямаше ГСП Crazy Служеше във ВВС поделението в Стара Загора, което е в началото на града, автобусът ме спираше на главния път и от там бегом ooooh! Буркани не съм носила, той беше артелчик и сам се справяше с набавяне на достатъчно храна. Ех, спомени! След уволнението си имаха уговорка десетина момчета да се съберат и да го отпразнуват............. с приятелките си,аз бях остала единствена  Flutter Едно от момчетата се ръкостисна с мен в знак на уважение.

Мъжът ми, когато е служил аз съм учила азбуката Mr. Green
Виж целия пост
# 59
Как се чака мъж да излезе от казарма? - С гледане на сапуни Simple Smile)) По него време даваха (не помня по коя програма) "Вдовицата в бяло" - латиносапун за една кака, която си искаше децата (близнаци), а злата им баба не ги даваше и т.н. В главната мъжка роля звездата Освалдо Риос. Та, аз, страдащата по войник, си седях чинно в къщи и гледах вдовицата...
Дочаках го, де. И баща на детето ми стана 100год по-късно.  Голям рев, голяма драма при влизането, първите 40 дена нямаше свиждания, нямаше отпуски, само писма и разговори по телефона - нямаше мобилни, само БулФон и Бетком телефони. А писмата... То романс, то сълзи, то любов...После, след клетвата, свиждания всеки уикенд, натискане и пипане в стаята за свиждане. Служеше в Банкя, аз бях наизустила разписанието на автобус 42 и така, докато стана 'старо куче' и започна да прекарва повече време в къщи, отколкото в казармата (а и вдовицата ве4е се беше взела с Освалдо)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия