Честито на всички, които вече гушкат своите малки ангелчета и хайде почти не остана- на тези, които все още чакат.
Доста време ме нямаше момичета, а и без да искам да се оплаквам само ще споделя, че изпаднах в следродилна депресия.Е, вече отмина, но не бях в състояние да комуникирам особено- това е нещо което е неподвласно на контрол- дано се разминете само с плакането отвреме на време.Една от причините да изпадна в това състояние бе защото бебче имаше жълтеничка и след като ни изписаха -няколко дни вкъщи, а след това се наложи да ни приемат в интензивното където бебче стоя на синя лампа цели 4 дни.Беше и на системи, после му откриха някакви бактерии характерни за родилното отделение- абе луда работа.Да стоиш и да чакаш резултати, да си затворен в едно помещение където дори легла няма, а стоиш на някакви табуретки нощ след нощ при условие , че не си се възстановила след самото раждане- доста ми дойде.Но слава Богу сега всичко е наред, вече сме си в къщи, жълтеничката отмина и сега се борим с кърменето, защото на мама май малко от стрес кърмата и намаля....Караме и с малко Аптамил, но ще гледам да го спра ако мога.Сега бебчо е запечен малко и мама се тревожи много, но явно от сега насетне това ни чака..........както казват Лесно не се става майка
Успех на всички, а аз ако успея да открадна малко време ще сложа и снимки, нооооо това не е сигурно