биляд аш шам-сирия,ливан,палестина,йордания

Налага ли ти се да го разбереш или приемеш ? В смисъл мъжът до теб на какво мнение е ? Има ли мераци за друга жена освен теб ?
Мъжете не са наша собственост, дали религията го позволява или не няма значение, ако един мъж реши да има и друга жена/любовница, няма какво да го спре .
Такъв е живота ,ако знаехме какво ни очаква ......
Никой не е застрахован.Днес си с него,но утре не се знае.

Ако имате основание да се притеснявате за това, защо сте с тези мъже ?

Въпросите са ми и към desert princess .Селям   
[/quote]

Напълно съм съгласна с теб Манел, никой не може да предположи какво му предстои.
За сега той няма такива мераци, но все пак мъж е знае ли се....

"Попивам" разказите ви с огромно удоволствие  Лични впечатления не мога да споделя, моите чичовци са работели дълго в Сирия и от тях главно съм слушала разкази, все добри впечатления

Снимките от Ливан, които пусна монда са покъртителни, няма лошо да гo видим и от тази му страна...

Ето малко инфо за Петра:
ПЕТРА

и снимки: тук и тук

Има някаква магия в този каменен град  не случайно и един от епизодите на Индиана Джоунс е сниман там.

монде, моля те продължавай, страшно е интересно да се разказва от знаещи и познаващи живота там, другите моми4ета също дават интересни аспекти на живота в района, аз ли4но съм много впе4атлена, а кеото винаги ми е било интересно е съжителството м/у разли4ни култури, религии, националности и единството им в държава! за животът там  от деня, как минава? тоест един ден от всяка страна, сутрин имат ли традиции за кафето, закуските, събирането на  храна, как е редът в една традиционна  къща, семейната йерархия?

Марси, по-голямата част от мъжете са по цял ден на работа.Жените не се спират  на пазар, на гости , на семинари, курсове.....
Закуската почти винаги си я купуват готова, пълно е с готова храна, жените не си дават много зор .
Пие се черен чай и кафе с тази гадна подправка  как се казваше на бг ?
Много плодове консумират, нормално е да ти поднесат чиния с краставици, банан и ябълка  .
Мъжете по- често се занимават с пазаруването на храната .
Много си ходят на гости, без да се съобразяват за часа на посещението.
Много ходят на"пикници"-правят ги на всяка свободна зелена площ 
Чист матриархат си е според мен, ама умело маскиран  .
Жените много си помагат една на друга в домакинската работа, става въпрос за сестри, майки, племенници...ако има нужда се пренасят дружно в нечия къща и свършват работата набързо с общи усилия .
По -заможните семейства имат домашни помощници и гледачки .


В повечето магазини се пазариш за цената, понякога първоначалната цена е с 300 % по- висока.Ако си купуваш дреха в повечето магазини предлагат корекции, да ти я стеснят, подгънат ... Имат и МОЛ-ове , маркови магазини, скъпа козметика.Първият път бях изпаднала в ужас, защото забравих да си взема шампоан, а съм много капризна на тази тема.Докато стигнахме не спрях да мрънкам как ще се оправя, но в първият магазин в , който ме заведе мъж ми имаше такъв избор, че аз онемях  .

В големите паркове през деня  е много малка вероятността да видиш сама жена или с деца, както е при нас .Уважаващите себе си жени не ходят в парка -така ми беше обяснено  .Но пък вечер е пълно с хора, жени деца, мъже...... правят светлинно шоу, музика,пускат се фонтаните ...лудница.

Сега имат доста проблеми в Сирия с иракчаните , цените се вдигнаха заради тях .Доста от жените им проституират...стават побоища...

Здравейте пак от мен

Имам един въпрос Кой знае нещо за този танц Откъде произхожда Виждала съм го и в Египет и в Истанбул и от Шам   По точно виждала съм го по телето
Някой от вас виждал ли е на живо това чудо http://www.youtube.com/watch?v=F3yq7og5Xbk&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=bIpHdbSq_04&feature=related

Канят те да влезеш, но знаят,че няма да го направиш. Това е едно от нещата, които много ме дразнят в арабския свят... клишетата гостоприемност.
Например: разговор при среща между две жени:
Мархаба
Мархаба
Кифек?
Кифек?
Киф ел ауляд?
Б кхейр, ва уледек?
Ал хамдулиля..
и още 2-3 мин. такива безсмилени изречения. Питат, но не се интересуват от отговорите, просто питанията са клишета, така е прието, а не проява на загриженост.

Друг пример: Излизам от къщи..виждам позната. Тя не живее наблизо. След дежурните въпроси, ми казва: "Мейли, шарфина".. "Мини, заповядай"... на което аз трябва да отговоря" Иншалла, мърра тение"...или от сорта. Абсолютно безсмислени фрази. Ако и кажа- Добре, идвам...ще се стъписа и ще ми каже, че бърза.
Задавала съм този въпрос на много хора там и всички  ми казват" ами така е прието, тя знае,.че ти си излязла по работа, не да и ходиш на гости".

Аз съм го гледала в Ливан на живо. Бяха една група от 10на човека - сирийци- дервиши. Мисля, че от Дейр ез Зор бяха... имаше и едно малко момченце с тях, което се въртеше в продължение на 40 мин без да спре. Те гълтаха саби, ходеха по стъкла и остриета на ножове. Te са суфити- някаква секта на исляма, съчетаваща в себе си елементи на исляма и будизма. Движенията, кото правят са свързани с преминаването на енергиите през тялото. Едната ръка е нагоре, другата надолу, енергията преминава отгоре надолу.За дервишите това е духовен акт, а не танц...затова не е прието да се аплодирт. Но ..в последно време се забелязва, че те започнаха да печелят пари от това.

А за ежедневието- жените в общи линии не работят. /Или поне за неработещите ми е думата/.
Стават сутрн и още в леглото се започва с пинцетата и огледалцето- вежди, косъмчета.. няма начин да видите ливанка или сирийка с неподдържани вежди.
Ако има домашна прислужница- изпраща децата на училище/ училищният автобус ги взима от къщи / , оправя си тоалета и отива на "матине". Ужаасни са ти я мъкнения по кафета по съсеедки  и приятелки от сутриинта!
Дъра,бъра...станало обяд. Прибира се и започва да готви/ филипинката е подготвила продуктите- измила, изчистила ги е/. Сготвя 1-2 яденета или поне едно ядене и десерт  и излиза. Или на пазар/ по магазини, не за зеленчуци/, или пак на кафе у приятелка.
Междувременно децата са се прибрали от училище и се взимат с нея/ поне по-малките/. По- олемите остават да учат в къщи. Някои имат учители, които идват да ги занимават, други учат сами.
Вечеря се късно- лятото към 10 вечерта, зимата към 9.
И задължителният чай след вечеря. Нещото, коеот ме влудяваше покрай този чай е дрънкането на лъжичката в чашката ори разбъркване. Правят го включителни и хора, които го пият без захар, но ...бъркат! И то не няколко пъти, а по 1 минута....влудяващо ми действаше, особено лятото на терасата, когато всичко кънти...

даааааааа, то4но това ми направи впе4атление още като дойдох, гостоприемството, което де факто е вид покана без реализация , ина4е ще ги шокираш яко, както каза монда!
 един ден не бях добре хи4, идваше ми да взема базука и ли4но да стана терорист и ме вижда един познат и вика как си, като казах не съм добре, той просто си остана със зяпнала уста 15 сек.? ама как ,ама не може да бъде, какво ми е? болна ли съм, лоши новини, семейството ли не върви, ей голям сценарий могат да предложат!после как ставали интригите, а те ги оби4ат! в на4алото не знаех и като ни канят, а аз много мразя да се готвя за гости и да не дойдат  и се дърлях ,4е някой ни е  поканил , а не сме даже се извинили ! после разбрах, 4е никой не ни е и 4акал ,де!

Друго нещо, неприемливо, странно по-скоро за нас- посрещането и изпращането.
Пристигам от България- изрежда се половината град/ всички, които ме познават и са чули, че съм пристигнала/, да ме поздрави... аз ги черпя, трябва да съм си няколко дни в къщи за тези церемонии. Като си тръгвам за България- трябва да мина на всички поред да върна визитата и да им кажа ,че заминавам да ги попитам" Бетуассина ши?"..Ако някого пропусна- не е добрата новина, тръгват приказки.
Същото е и като някой се разболее... тръгват върволици от народ на свиждане- по цял ден....ужас направо! Така е и с родилките. Като роди и тръгват да я виждат..няма 40 дни, няма дяволи..И ако се опълчиш- лоша работа...не можеш да им газиш традициите.

оф, бях се притеснила, че само на мен ми бъркат в здравето тия истории ....

Така е 
Ама то по принцип е хубава традиция ако някой е болен и да ти дойде на гости да те навести Може и да пошета и децата да понагледне Само за да аполучи хасанат
При мен са го правили съвсем чужди а обикновенно роднините са идвали само за да ми гледат сеира и да има какво да бърборят после  За съжаление

Традициите са добри ама какво да се прави като човек си е крив
И на мен ми се е случвабо да поканя някой само от учтивост Това обикновенно е със съседите а за по далечни гости мога да ги поканя и със сърдечност 
Вярвяьм че ще сте съгласите че има хора повечето от вярвящите могат да ти помогнат даже без да те познават На мен ми се е случвало когато съм била на път ,Когато бях със сина ми във Франция дойдоха хора които не познавам ,някакви познати на един колега на мъжа ми и донесоха две пълни чанти с продукти в хотела на болницата Оттогава вече 2год не сме ги виждали или са идвали у нас когато си идват в Мароко
Още едни роднини на мои съседи дъщеря им сама звъни да говори с лекаря в болницата ВЗе си два дни отпуск да ни чака на летището и да се влачи с нас по болници САМО   заради Се билля
Като се има предвид че собствената му сестра на мъжа ми е там и даже не ни позвъни а знаеше че ще ходим 
Хора разни   

Монда, щом казваш, че е така, не искам да споря, в Бусра обаче най-нахално си влязохме в къщата на една жена, която плетеше и продаваше изплетеното. И в Дамаск в едната къща влязохме. Както и да е. Поне не те гледат накриво както тука понякога. И съм склонна да приема, че не всеки когото сме срещнали, познат, по-билзък или по-далечен, ме е канил с надеждата че няма да ида.
Но за родата и моето впечатление е такова, аз накрая вече имах уморен вид, та родата на мъжа е 10 000 души, сиреч 1/3 от селото.

В интерес на истината, винаги съм казвала, че арабският е най-ценният език, който знам и винаги той ме е спасявал в трудни ситуации в чужбина. Именно араби са ми помагали.
В Австрия се бяхме замотали със сестра ми  някъде и не можехме да се оправим. Не говорят нито френски, нито английски, нито руски.. Викам на сестра ми- Спокойно...сега ще намерим някой арабин- я рабскки ресторант, я будка за вестници.. и наистина-  намерих една будка, в която продаваха вестници. Момчето повика брат си по телефона, за да му остави будката и почти ни заведе до мястото ,за където бяхме тръгнали. За миг не съм си помислила, че нещо непредвидено може да ни се случи.
В Испания- от хотела, на излизане към летището ми откраднаха дамската чанта с парите, карти, паспорт, билет, всичко...включително и телефона. Дойде полиция, нищо не направи, естествено...закараха ме до Полицията и ми казаха- пускай жалба. Гледам- 20 човека чакат. Обяснявам,че полетът ми е след 4 часа от Малага, а аз съм в Марбея..те ми викат: ами обади се по телефона и дай рапорт  по телефона, по-бързо става. Викам им- може ли от този телефон да се обадя? На бюрото  има телефон..той ми отговаря- не, не може..трябва отвън. Тръгвам да питам в магазините отсреща....никакъв език..опитвам на развален испански. Не дават да се обадя. Седнах на стълбите пред управлението и ревнах от злоба и безсилие. На рецепцията в хотела оставих бележка на приятелите ми, които трябваше да дойдат да ме вземат за летището  къде съм. И всъщност седнах да чакам тях да ми донесат пари, за да се обадя, но от безсилие и яост ревнах....
И в един момент чувам някой над главата ми нарежда..." Аууу...маскина...киф 3амтебки...шу саирла..." и от сорта.. Веднага скочих- бяха две жени- мароканки. Обясних им какво ми се е случило и какво ми трябва. Заведоха ме в един магазин, говориха нещо с продавача и ми дадоха телефон . Започна се разпит по телефона... повече от 20 мин..на мен ми е неудобно, жените стоят и чакат... в един момент приключих. Поглеждам, тях ги няма. Те ми оставили 50 евро и телефона си. Да си платя разговора и ако ми трябват някакви дребни. Написали ми бяха и адреса, в случай, че се нуждая от пари или подслон. .. .
Платих си, дойдоха приятелите ми, взеха ме. Аз звъннах на жените да им благодаря и да попитам къде да им оставя парите, как да им благодаря..но те бяха категорични да ги задържа, докато излетя, че нищо не се знаело...
В крайна сметка, аз им изгубих телефона и адреса като се върнах в България и не можах да им върна парите , нито  да им изпратя нещо от благодарност,имам грях...

за дервишите,дето се въртят до безумие около собствената си ос - гледах един такъв в Египет.Беше ми за първи път,дотогава не бях виждала нито по телевизията,нито бях чувала - изключително се впечатлих.
Чувала съм, че имат нещо като фестивал,който се провежда в Коня, в Турция.Там имат и шествия по улиците.
По разкази из нета съм чела,имаше и снимки на дервиши и в Хартум в Судан - явно течението е доста разпространено.Там се твърдеше,че се въртят докато припаднат и щом припаднат,никой не бива да се докосва до тях,защото в този момент те общували с бога.
После по Бг телевизия гледах някакво предаване за фолклорен фестивал,може би във В.Търново се провеждаше,та там сред всички други имаше и дервиши и пак така си се въртяха.


Момичета страшно е интересно, толкова интересна тема не съм чела май никога - продължавайте с разказите! 
Монда, що не напишеш книга?   

pina Много мои приятели са ме крали да започна..дори да не пиша, а само да си записвам разказите- не само за Ливан...аз имам много истории. Може би нкой ден, ако все още си ги спомням....