Вижте всички нашата стрaхотна новина!АПРИЛКИТЕ си имат още 3 деца!

И аз имам проблем с щипането - много ме щипе по лицето. Прави го от радост, но на мен ми е ужасно неприятно. Карам се, но както казва Танчето тя вече го е направила и пак го прави.

Сминси, и ние така спорим с таткото за пляскането през ръцете. Когато той й се скара за нещо, което тя пипа, а не трябва, повишава глас, тя пак продължава и той отива и я плесва през ръцете. И тя се разревава. Аз все си мисля, че трябва докрай да се говори. Аз му правя забележка и често спорим пред детето кога е уместно да я пляскаме. Защото ако се случва често се губи възпитателния ефект.
Ще пробвам тайм аута, защото аз правя нещо друго, което не е полезно-опитвам се да й отвлека вниманието с нещо друго и така тя не се научава, че определено нещо е забранено или не трябва да се прави.

Матей упорито натиска копчетата на миалнята, въпреки всички обяснения! Продължава каквото и да правим! Единственото е да го разсееш! Но и това е трудна работа! Въобще упоритичък се изявява!

С копчетата с ел. уредите съм се предала и сме намерили решение заедно да пускаме нещата 
Пералнята след като заедно я напълним с дрехи, подава ми чашката с праха и натиска копчето за пускане 
Микровълновата - по същия начин - слагаме вътре заедно нещата и той натиска
Така поне има мир и спокойствие,  без ревове и нерви от моя страна, само малко силно затваря вратите на уредите ама...в последно време искам обаче сам да чисти тоалетната на котарака 

Рени, ако някак си разрешите този спор с мъжа си, псодели, че наистина се хващам, че много се караме за това и то пред детето, което е анти отвсякъде  Приемам съвети всякакви 

Сетих се, за спането щях да пиша - спи в чувал с ръкави - дебел и отдолу по боди, през нощта пада най-много до 17-19 градуса температурата в стаята. Една нощ като съм го взела при мен и в съня си съм го завила с нашето одеало, малее, събуди се с рев - вир вода беше милия 

На Пламен копчета му дай. В кухнята като влезе и се започва - пералня, съдомиялна, печки, шкафове, буркани. Най-опасна е печката, че ако не видя, че я е пуснал и става много опасно. Иначе никога не сме ги наказвали. Аз само викам подире им. Бия в краен случай. Докато баща им пък не вика, направо ги пердаши.
Днес беше първият ден на Пламен на ясла. Стоя един час и госпожата каза, че през цялото време плакал. Ще видим утре как ще е.

Натискам копчето на пералнята само когато Соня заспи. Ако види кое се натиска ще ходи непрекъснато да натиска там.

Смини, съмнявам се че някога ще стигнем до разрешение на този спор. Много импулсивно реагира мъжа ми. Все му обяснявам, че е на 31, а тя на 1 и трябва да се контролира, но никога не успява. А понякога е убеден, че е постъпва правилно, а за мен повечето пошляпвания биха могли да се избегнат.

Соня се е научила да готви с мен. Качва се на столчето-степенка и рови по паниците докато готвя. Изнервям се до крайна степен.
Проблем ни е и това, че яде от дрождите на кучето. Снощи пак се почерпи.
И последно да кажа за най-новото и гадно нещо - пие вода и като се напие почва да плюе водата от устата, ама не звучно, а само я оставя да се отцежда от устата й. Става вир вода. А ми го направи това и онази вечер като я сложих да спи и то й се стекла водата по врата и всичко беше морко-чувала, пижамата, възглавницата.

ха това е номер и на Рая....същата както описваш

Започвам с благодарности към Енви, че ни дава смляна информация от книгата. Заканила съм и се на книгата - остана да намеря време за четене.
Като гледам аз съм по-сурова в наказанията - но и белите си заслужават. Доскоро биех ръчички като ми пипа пералнята и печката. Постоянно върти програмататора или ми включва котлоните. Знае много добре, че не трябва да го прави и ме дебне, прави белята и ме наблюдава докато забележа какво е направил с една дяволито ухилена физиономия. Понякога си приказва "Не, не, не" и врътва копчето. Спрях да бия ръчички, защото не осъзнава, че е наказан и само секунди след това  отново прави същото нещо, за което е наказан.
Моля ви обяснете в какво се изразява тайм аута, че не мога да си го обясня.
Гледам да не крещя, но трудно удържам фронта - той все по белите ходи.
Осъзнавам, че всичко прави, защото му е скучно в къщи. Обичам да си играя с него, да му чета и се гоним из къщи, но просто няма как да стане по 24 часа на денонощие. Гледам да излизаме макар и за час, но на щурчо все му е малко. Добре, че до нас отвориха детски клуб та няколко часа седмично изкарва там. Вчера го оставих за сефте без надзор и отидох до пазара и за първи път не крещях и не се налагаше да препускам от сергия на сергия. Голям кеф.
Номера за водата не ми е правил, но често задържа храна в устата си и най- неочаквано започва да плюе из къщи.  Обича да дъвче кисели/пресни краставички, моркови - прави ги на дребни парчета и старателно плюе всичко. Откачам като го прави и се замислям да започна да пляскам през устата, но не съм сигурна дали ще има ефект

Хахаха и Ники плюе вода, по-точно тече от двете страни на устата . В такъв случай прибирам шишето и оставям да се тръшка.

Раче, Стенли го прави същото това с плюенето на яденето, направо ме вбесява 
И при нас белите са големи или поне на мен така ми се струват. Тук в тази квартира, където сме сега сме на газ и отива и пуска газта на печката, като някой от съквартирантите си е пуснал пералнята и той отива и размества програмите, ами аз от къде да знам как са били, за  да ги оправя и ще съсипем на някой дрехите  нарочно отива и рови в кофата, а не е само наша и много ме е гнус така...........имам да изброявам така до утре. Затова понякога и аз пошляпвам, но само в краен случай и после ми е много съвество 

Да не мислите, че Алекс е ангелче, и той рови в боклука, катери се на всевъзможни места, бърка в тоалетната чиния, тероризира баща си и т.н Ама като станат на 10 години няма да правят така (надявам се), успокоявам се, че им е от възрастта 

Ама поне много се старая, днес навън бяхме само ние, още една майка и няколко зъзнещи кучета. Е, ако не беше заради Вальока, нямаше да си покажа и носа навън. 

Досега Вальо е наказван само 2 пъти и се оказа огромна грешка от една страна, но доведе до страшен напредък от друга. Мисля, че съм ви разказвала как го оставяхме сам в спалнята докато почистим мазалото, което е направил и последвалия отказ да спи после там. Това принципно е голям проблем, но при нас доведе до неговата самостоятелност, а оттам и до нашия спокоен сън. 
Защо ли мойто момче прави всички бели, които споменавате, а не притежава дори и половината от уменията на другите деца... 

Нашата здравна одисея започва.  Утре ще ходим да го тестват за алергия към упойки, в петък сме на ехограф, в понеделник са ни кръвните изследвания, и ако всичко е ОК, ще го оперират в сряда. Вече почвам здраво да се шашкам.  Знам, че не трябва, ама...

Аz пускането на ел. уреди не го броя    при мен само дърпането на кабела на ютията и Щипането/ритането zаслужават реакция от моя страна. И съм съгласна с Ра4е 4е го прави от скука, в слу4ая zаЩото съм zаета с неЩо друго. Но не мога да се zанимавам с нея по цял ден, абсурд.
Та тайм аут, Ра4е, е когато се оставят децата zа определно време на друго място, zа да се успокоят страстите    При малките 1, 2 минути стигат. Тук има едно предаване, Супер Нени се каzва, с една педагожка, която посеЩава семейства с проблеми с децата. Та тя го прилага, има "тихата стълба", децата zа накаzание сядат на стъпалата zа опр. брой минути....и така.
Не zнам дали тоzи метод е окей, просто в4ера в бърzината това ми хрумна.

Раzсейването не zнам дали в дадена ситуация е добра идея. Имам предвид, ако аz гладя и тя дърпа кабела, а аz я раzсейвам с игра4ка примерно, няма ли да го въzприеме като награда? В смисъл, няма ли да си мисли 4е е полу4ила своето?    Нали искам да я откажа от дърпането на кабела, не да я окуража 

Аз явно съм най-либерална. Не и се карам и не я пошляпвам за нищо , компютъра счупи , чаши, чинии, телефони мята, часовниците им откъсва стрелките, къса книжки, ама никога не се ядосвам и не и се карам.
Мъжът ми абсурд да удари детето по какъвто и да е повод.

Ето ни завърнали се от Бермуда - великолепно място с розов пясък и тюркоазени води! Беше хладно (21-22 градуса), но за нас, закоравелите северняци достатъчно топло да топнем дупе в океана.  Много красиво, разхождахме се, играхме на плажа, почивахме следобед, перфектно за семейство (няма клубове и дискотеки, всичко затваря рано, но идеално да приспиш детето и да си пиеш сладко на терасата до среднощ!).

МисЗ, радвам се да те видя във форма и на работа вече! Разказвай ни за малкия сладур и за реакциите на Лекса! Чакам с нетърпение да видя снимки на Крис и на Юления Дани...

Точно навреме ме хващате с възпитанието - и Дани е навлезнал в дива, та дива фаза. Срамота, но докато през бременността и първата година четях непрекъснато книги за развитието, сега съм изоставила, а май точно сега е нужно. Взех книгата на Супернани (Татянче  ) и Какво да Очакваме през Тодлър годините (2-5), и нещо за Най-щастливото дете. Опитах да приложа таймаут (прилага се на колкото години, толкова минути, като започваш от 2), но мисля, че Дани не отбира още. В общи линии не му се карам много, само в животозастрашаващи ситуации (качване на печката, тичане към улицата), случва се и да го плесна, но файда няма.

Та достигам до заключението, че за повечето неща го оставям, някои обяснявам защо не се правят (ако сметна, че ще разбере), и се карам за сериозните. Не се карам, като разтурва, в крайна сметка това му е работата. Като порасне още малко, ще се наказваме.

В момента със скоростта на светлината заучава и повтаря думи, за мое учудване и на английски, та се надявам мозъкът му скоро да започне да отбира и от таймаутс.

Енви, мерси за инфото    , ще има скоро среща с директорката значи.

Ема не прави много пакости – вади четката за тоалетната, изключва уредбата от контакта и съответно все трябва да нагласям после часовника й, който ми е единствен в стаята , вади дрехите от гардероба и цял ден разнася списания и вестници из целия апартамент, но последните две смятам , че е нещо нормално за тая възраст. Дразня се само , защото трябва да ги прибирам после. Обикновено само и махаме с пръст и казваме , че така не трябва. Няколко пъти само съм й правила забележки с по-остър тон и тя веднага се разплаква, направо ме изуми как може така да го преживява.  Не я и наказвам още, ако пък я оставя да не и обръщам внимание не спира да плаче и установих, че ми е по-лесно да я заплесна. Мъжът ми пък е по-мек и от мен, та не знам какво ще излезе накрая.

По повод наказанията имайте предвид , че наказнанието не трябва да е много голямо за да е ефективно, достатъчно е да се каже 3 мин. стоиш на стола и не мърдаш , важното е да се изпълни. Нали се сещате , че наказание от типа – един месец без телевизор, в повечето случай се нарушава от самите родители. Дадох пример за по-големи деца, но мисля , че ще ме разберете. Това го гледах преди време в една серия на SOS бавачки, които даваха различни примери. Не знам дали сте го гледали- родители , които имат някакъв проблем с възпитанието на децата си, ги викат и те след като наблюдават семейството една седмица им казват защо така е станало , къде бъркат и за 10 дена слагат ред.  Много готино и полезно беше , но нещо не го дават напоследък.

Бубка, снимки няма ли да покажеш?

Голям студ днес , но въпреки това с Ема нямаме ден пропуск. Може само до пазара да отидем , но в 10 сме на вратата за излизане. До нас също има детски клуб и всеки ден го посещаваме , за да мога да си изпия кафето на спокойствие, но Ема ми отпуска само 15 минути, повече не иска да седи вътре.