Какво бихте направили на мое място?

Противореча си, защото аз самата не знам какво искам.
Има и духовна близост, има и тръпка. Усещам същото и отсреща - ако той искаше чук и чао, щеше да си поиска /на възраст сме, на която при тези обстоятелства не виждам защо да чака, като вероятността да се видим отново е 1 към 1 млн./ Наистина става дума за някакво дежа вю - все едно някога сме били заедно и знаем, че нямаме бъдеще.
Трудно ми е да го обясня с думи. Не ми се е случвало досега.
Лизбет, ако ми предложи ще приема /и двамата го чувстваме и затова писах, че умишлено се правехме на "застреляни"/.
Звездичка, не си ме разбрала правилно - цитатът трябва да е:
Колегите са просто усложнение дори и на най-невинно прекарани няколко часа насаме.
И определено не съм влюбена, защото обичам мъжа ми, а и не вярвам в любовта от разстояние. Но мове би наистина го идеализирам /не знам какъв е в действителност и в своята среда, а и надали ще науча/.
Както и да е. Сега съм на работа и няма да отида при него през деня, но ще послушам Лиска. Той е последният от групата, който си тръгва и би се приело за нормално да го изпратя. Ще му се обадя, ще отида на летището довечера, ще се видим за час и после ще продължим живота си. Ще се чуваме по работа, а следващата година, ако всичко се повтори /като уссещане/ ще изживея тръпката.
Мисля, че това е най-правилното решение в случая.
Никол, няма как да се дистанцирам служебно - аз съм "лице" на моята компания и съм длъжна да контактувам с него, защото той пък е координатор по конкретния проблем за своята държава. Трябва някой от нас да си смени работата, за да не контактуваме, което би било съвсем идиотско - при половение, че ни делят километри и граници.

Може и да съм голям идиот, но оставих съобщение за него на рецепцията с извинението, че се притесняваме с колегите, че на това ужасно време трябва на обяд да освободи стаята и да обикаля до вечерта. Помолих да му кажат, че ако има проблем може да се свърже с нас. Сега решението ще е негово.
Гери, от служебните разговори с много малко лични елементи /в стил - как си, що си/ трудно се усеща каквато и да било връзка. Виждането очи в очи беше катализаторът. Бих ти казала националността му, но не пред всички, защото мои колевки също пишат тук. За съжаление, анонимните потребители не могат да пращат лични съобщения.

Ще се гръмна. Затворено е летището. Няма да замине днес - чак като се вдигне мъглата над летището. Става все по-сложно.

Подсказва ми, че е някакъв знак, но дали не е просто шега на съдбата.
Следобед ще си тръгна по-рано. Вероятно ще се видим. Не знам. Но пък трябва и да се прибера навреме вкъщи.
В главата ми е каша.