Прищя ми се, ей така, с радост да ви драсана някой ред, макар че известна част от старите ми муцунки вече май не мога да ги срещна тук.
Първо, да си кажа, че след тежко и мъчително двугодишно боледуване почина онази ваша приятелка, която ревеше за чужбина и не щеше в България. По причина на тази болест комай, не удържах на обещанието си да не ви забравям и да се вестявам от време на време поне.
Сега обаче съм вече свежа, горда бусманчанка и ми се прищя да ви се обадя и да ви изпратя едно сърдечно поздравче. Довършихме най-сетне новата ни къща с прекрасен двор и вече живеем в нея. Саши вече е на шест, Иванче - на три и половина, а младенецът Бори, когото заедно раждахме стана на две и половина. Имаме си и две котета, и три заека (засега...). Имаме си и бидон с кисело зеле - първият ни семеен бидон , Александър тръгна на народни танци в селското читалище, а напролет ще сеем думатиту. Идилията е пълна.
Наистина трябва да кажа, че сега много се кефя, че живея в България и вече съвсем определено мога да заявя, че това е мой съзнателен избор. Някак си пораснах по въпроса и въпреки, че положението в основни линии продължава да е хужегубернаторское аз го приемам и го обичам точно такова, каквото е, във всеки един момент. Това приемане ме настройва положително и в действителност във всичко виждам добрия край.
Поздравявам ви и от Жоро, който също е станал чудесен бусманчанин. Аз много му се възхищавам. През деня все още си директорства на същото място, а след работа си умира да работи по двора - коси, копа, полива. Сега зимата се моля за повечко сняг, та да има какво да рине.
За достоен завършек ви черпя по стара форумска традиция с нещо, което знам, че обичате. Скромно, но от сърце, по чаша бозица за стара другарска душица. Пък и за всеки друг, който желае да си попийне с нас. Нека да ви е сладко на всички: