Литературен клуб - VІ

  • 59 518
  • 676
# 510
Тони, сподели моля те, впечатления от "Пилето". Чела съм я преди 18 г и имам много особен спомен от нея. Може би ще я препрочета.
Виж целия пост
# 511
Чудех се дали да го споделя, защото нямам възможност да следя темата редовно и може би повтарям казаното... Но с отдавна неизпитвано удоволствие прочетох "Тайния живот на пчелите" на Сю Монк Кид. Фина, лирична, леко магична история за пътя към себе си. Лек, образен, уханен език, почти поезия, но без претенция. Нежност, мъдрост, съчувствие и приемане. Американския юг, в който расовите проблеми са по-скоро различия в светоусещането, отколкото социални конфликти.
Дано и някой друг изпита същата наслада при четенето.
Виж целия пост
# 512
Тони, сподели моля те, впечатления от "Пилето". Чела съм я преди 18 г и имам много особен спомен от нея. Може би ще я препрочета.

Обещавам да споделя тези дни.
Виж целия пост
# 513
Но с отдавна неизпитвано удоволствие прочетох "Тайния живот на пчелите" на Сю Монк Кид.   

Споделям впечатленията ти от книгата. Аз я четох на английски преди няколко години и наистина й се насладих.
Виж целия пост
# 514
Много благодаря на всички за поздравленията!  newsm51

Вчера, между готвенето и другите задължения, се оказа, че съм преполовила неусетно "Истанбул" на Орхан Памук, много увлекателно и с такава любов разказва за града си, видях го в друга светлина и чак ми се прииска да го посетя отново, въпреки че навремето го бях заклеймила като "най-ужасният град, последният, в който бих живяла".

И аз потвърждавам, че "Тайният живот на пчелите" е чудесна книга, леко наивна, но много автентична и "право от сърцето", както се казва. Повече ми хареса от другия й роман, "Престолът на русалката", макар че покрай него се затвърди желанието ми един ден да заживея на остров, има нещо в островния начин на живот, което страшно ме привлича. Simple Smile
Да не говорим, от друга страна, че в съзнанието ми "Тайният живот на пчелите" е свързан с най-прекрасния ми момент в последните години, което автоматично я прави много специална книга за мен - прочетох я в няколкото часа в предродилна зала, докато чаках да се роди дъщеря ми. С което, разбира се, тотално шашнах болничния персонал и цялата нощна смяна се изреди да види "лудата, дето ражда с книга в ръка". Joy Joy
Виж целия пост
# 515
Ако в  една книга няма малко тъга, няма как да остане  в съзнанието на човек.Трябва  да се доближава до живота, иначе е просто една добре измислена история.

Това цитат ли е или твоя мисъл? Simple Smile

(аз си позволявам да не се съглася Wink )
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink
Виж целия пост
# 516
Ако в  една книга няма малко тъга, няма как да остане  в съзнанието на човек.Трябва  да се доближава до живота, иначе е просто една добре измислена история.

Това цитат ли е или твоя мисъл? Simple Smile

(аз си позволявам да не се съглася Wink )
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink

 Името на автора не е толкова важно за теб, виждам   Sunglasses
Виж целия пост
# 517
Прочетох на един дъх"Раздавачът на щастие" на Лаура Ескивел -говори с доброта и любов за простичките неща и в същото време има нещо магично-толкова е естествена силата на посланията,които отправяме един към друг,но колко много неща понякога се решават от една дума-колко преживявания  отключва....Имам някакви алюзии с продавачът на надежда...Ако беше написана от друг тази книга може би щеше да бъде драма,но сега е просто...реалност и топлина.
Сега ще започвам втората на Хосейни.
Виж целия пост
# 518
Отдавна не съм писала в тази тема. Аз чета на английски и редовно си пиша тук мненията за книги, които може и да са, а може и да не са още преведени и издадени в България.

Завърших "The Gun Seller" на Хю Лори (много приятна комедийна история тип Джеймс Бонд, но в английския му по-смотан вид, като вечно заекващ Хю Грант).

Прочетох "I am America (And So Can You)" на Стивън Колбер, който води фалшиво консервативно вечерно шоу тук - страхотна е книгата, но е здраво вписана в контекста на американската политика и обществен живот, та не се пренася в България. Ако някой е чувал (или чел) "America - A Citizen's Guide to Democracy Inaction" на Джон Стюарт, е в този дух и традиция е.

На български завърших "Митология на прехода" на Алек Попов, сборник разкази, които ми харесаха. Не знам на какво да го оприлича този стил, фантастично-абсурдистки, но с много режещ социален подтекст. Коренно различно от слабоватата (но забавна де) "Мисия Лондон".

Сега и аз съм на "Анатомия на илюзиите", плюс едни разкази на Мартин Еймис (не знам какво ми е станало напоследък с тези разкази) и "The God Delusion" на Ричард Докинс, там повече се замислям, чак ми се иска записки да си водя. В следващото включване повече по темата...

Илюзии и делюзии.  Laughing
Виж целия пост
# 519
Завърших "The Gun Seller" на Хю Лори (много приятна комедийна история тип Джеймс Бонд, но в английския му по-смотан вид, като вечно заекващ Хю Грант).

На мен ми беше изключително приятна за четене! Много ми беше забавна и разтоварваща!
Виж целия пост
# 520

[/quote]
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink
[/quote]

Това беше ирония.След като не си съгласна с мнението ми  не е нужно да ме цитираш.
Виж целия пост
# 521

Момичета, някакви отзиви за книгата " Игра на сенки. Приказки за любовта " на Херман Хесе ?
Очаквам твоите Simple Smile Купих я отдавна и така и не я отворих.


Verdad , взех си първо книгата " Играта на стъклените перли " на Херман Хесе и после ще започна " Игри на сенки ". Обезателно ще споделя отзиви като ги прочета.  Peace



Виж целия пост
# 522
Отдавна не съм писала в тази тема. Аз чета на английски и редовно си пиша тук мненията за книги, които може и да са, а може и да не са още преведени и издадени в България.

Завърших "The Gun Seller" на Хю Лори (много приятна комедийна история тип Джеймс Бонд, но в английския му по-смотан вид, като вечно заекващ Хю Грант).

Прочетох "I am America (And So Can You)" на Стивън Колбер, който води фалшиво консервативно вечерно шоу тук - страхотна е книгата, но е здраво вписана в контекста на американската политика и обществен живот, та не се пренася в България. Ако някой е чувал (или чел) "America - A Citizen's Guide to Democracy Inaction" на Джон Стюарт, е в този дух и традиция е.

На български завърших "Митология на прехода" на Алек Попов, сборник разкази, които ми харесаха. Не знам на какво да го оприлича този стил, фантастично-абсурдистки, но с много режещ социален подтекст. Коренно различно от слабоватата (но забавна де) "Мисия Лондон".

Сега и аз съм на "Анатомия на илюзиите", плюс едни разкази на Мартин Еймис (не знам какво ми е станало напоследък с тези разкази) и "The God Delusion" на Ричард Докинс, там повече се замислям, чак ми се иска записки да си водя. В следващото включване повече по темата...

Илюзии и делюзии.  Laughing
Виж целия пост
# 523
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink
[/quote]

Това беше ирония.След като не си съгласна с мнението ми  не е нужно да ме цитираш.
[/quote]

Е защо така?! Започна с такъв ентусиазъм  Laughing и си помислих, че трябва да поздравя още един интелектуалец (нали тази дума използва) в редиците ни  Grinning Sunglasses

Иля, сподели после впечатления за Херман Хесе.  Peace Аз така и не успях да го заобичам  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 524
Много си мила, ще се чувствам поздравена от теб!  А сега ти предлагам  да спрем да обсъждаме моята особа и мненията ми. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия