Някой има ли проблем с вестибуларния апарат?

Здравейте,пиша за първи път,но се престраших,защото разбирам,че много жени получават световъртеж.Преди време майка ми без никаква причина се събуди със виене на свят,отпадналост,болки и парене във областта на врата.След консултация с невролог той я посъветва да пие минимум 2л вода на ден.Тя беше скарана с водата,но след този случай послуша лекаря и само след няколко дни се почувства добре.Ако и вие не пиете достатъчно вода,съветвам ви да започнете.Дано съм била полезна на някого.Пожелавам на всички бързо и пълно оздравяване.

Това с водата не го бях чувала за подобни проблеми. Обясни ли неврологът каква е връзката? Аз пия много малко течности по принцип, а вода пък специално още по-малко 

Ето ме и мен в темата.Събуждам се една сутрин и не мога да фокусирам нищо.Затворих си очите,и положението стана съвсем зле.Започнах да пропадам все по надолу,нито на ляво,нито на дясно можех да си завъртя главата.Като се опитах да стана,започнах да повръщам.Ужас.Тогава докито ми каза,че това било Мениеров синдром и ми изписа Бетасерк.Пих го 2 месеца.Сега всеки ден ми се вие свят,често ми се гади,също и ми се раздвоява картинката.Много е гадно.

Неврологът и каза,че като не се пие достатъчно вода кръвта се сгъстява и това затруднява оросяването на мозъка.Той и изписа и някакви хапчета,но я предопреди,че без вода и аспирин протект 1т вечер/за което вчера забравих/няма да има ефект.И наистина още преди да си набави хапчетат започна със водата и първият и симптом/сънливостта,която я тормозеше от доста време/отшумя.Също от скоро и кръвното и се нормализира и въпреки,че спира едно по едно хапчетата за него ,то запазва стойности 130/85,след като години на ред скачаше към 190/95 .

И аз съм съм с Мениеров синдром, при мен Бетасерка помогна но го пих 6 месеца. Последния ми пристъп беше преди 2 години , но още ми се разтреперват краката като си спомня какъв ад беше ( 10 дена не можах да стана от леглото и за мой късмет се случи точно в сезона на отпуските нямаше на кой да се обадя да дойде с мен на лекар  ). А това с пиенето на много вода - при пристъп на Мениер е противопоказно.

И аз съм с мениеров синдром -пих бетасерк няколко години с малки прекъсвания- рядко ми беше много зле.От 2006-та съм на дименхидринат и флунаризин-много ми помогнаха и ги пих 4 години.Две големи кризи.От август не пия никакви лекарства.Леко по леко започва да ми се замайва по някога, но засега съвсем безобидно.През миналите години от 2000 година насам съм пила какво ли не ,но по- ефикасно средство от почивката не мисля че има.През тези 7 дни в годината отшумяват всякакви оплаквания,които една лекарка през годините ми каза, че са на нервна почва, т.е. мениеровият ми синдром се отключва на нервна почва.Убедих се, че е права и правя всичко възможно да няма причина да пия хапчета.

И баба ми е с такива симптоми. В събота ѝ се е завило свят и сега постоянно лежи. Обича да пие кафе на едно спокойно място до гората и когато си е тръгвала ѝ се е завило свят. Добре че е имала телефон да се обади на дядо ми да отиде да и помогне, че е нямало да може да се прибере сама. Веднага са ѝ измерили кръвното и е било 220 на 150 или нещо подобно, което е високо за нея. В последните години ѝ се качи кръвното и започна да пие хапчета, но чак толкова. Веднага са викнали линейка и са ѝ били инжекция заради кръвното. Преди това ми каза, че и зрението ѝ било замъглено, но май сега не. Лекарката ѝ е изписала Бетасерк и онзи комплекс от Б1,6,12 витамини. Ама явно за сега няма подобрение и са я приели в болницата. Сложили са я на система. Дори не знам какви изследвания са ѝ правили. Като се пооправи(силно се надявам) май ще е по-добре да я вземем в София и тук да я прегледат обстойно, защото нямам особено доверие на маданските лекари. Като ми казаха, че не била добре направо сърцето ми се обърна ,като си помисля, че говорих с нея 10 минути преди да започне това...  По време на разговора ми каза, че усеща  леко да и се вие свят, но тя реши, че е от хапчетата за кръвно, защото го пишело в листовката. Определено всичко е свързано с нервите и стреса, защото лятото я видях, когато имаше проблеми в работата и шефа. Сега като се чувам с нея и съм по-спокоен. А дядо ми е по-уплашен и от нея и не знам какво да му кажа, за да го успокоя. Изчетох цялата тема и мисля, че е много полезна. Мисля, че прочетох за разни чайове и ще и кажа, поне да е по-спокойна, въпреки че се прави на спокойна, не мисля, че е.

През есента се отключват хроничните заболявания - аз точно по това време миналата година получих зверския си световъртеж  
Сега чувствам нещо, което не ми се е случвало и се чудя дали е свързано - през последните дни главата ми се мотае повече от нормално, като се има предвид, че напълно стабилна така и не се почувствах през тази една година, но повече ме мъчи едно особено усещане, сякаш съм в безтегловност. Освен това ушите ми заглъхват, сякаш съм в самолет и даже ми припищяват на моменти. От време на време ми се и гади. Чувствам все едно главата не е моята, а това усещане е ново за мен и се питам дали е свързано с вестибуларния или е от нещо друго - при вас имало ли е нещо подобно?

Н а т и не мога да кажа дали е свързано с вестибуларния,но тези признаци/според мен са признаци за нещо/,или може би усещания си ги получавам доста често.

И на мене днес УНГ леккарът ми каза да пия много течности. И аз имам световъртеж. Миналата седмица беше си направо страшно - с повръщане и прочие екстри. Сега е по скоро замайване. Ама подчерта на няколко пъти че трябва да се пие много течности, защото съм имала ниско кръвно. А и на отоневролог ще трябва да се ходи.

Здравейте.
От повече от месец пия Арлеверт,но сега когато трябва да си купя още една опаковка имам огромно затруднение-немога да го открия никъде в София
Моля ако има хора които употребяват това лекарство в момента да ми пишат къде в София мога да го открия.Обиколих доста аптеки а в тази дето го купих първия път вече го няма.
Благодаря ви предварително

Здравейте момичета. Едва сега открих тази тема. И аз съм с подобни проблеми от година-две. При мен не са пристъпни световъртежи, а е по-скоро чувството че не виждам добре, все едно съм ударила 100 грама концентрат. Притъмнява ми на очите, мисля по-бавно. Като се събудя горе долу съм добре, притъмняването настъпва по-късно през деня. Особено в променливи дни. Вечер съм по-добре. Имам чести главоболия и високо кръвно. Ходих на невролог, изписа ми три вида лекарства и не ги пих - Флунаризин, Ноотропил и Депакин. Каза ми, че има 3 възможни причини за такова състояние и че ги имам по малко и трите - анемия, неоросяване и невроза. Но забелязах нещо - лекувам анемията от около 20 дни и усетих, че виенето на свят е намаляло неусетно и се чувствам по-адекватно. Непременно си изследвайте кръвта за анемия, особено тези мами, които се оплакват от виене на свят след раждане. При мен тя е станала хронична и организмът може да я компенсира, но само до някъде - идва момент когато не може да попълва желязото от вътрешните запаси.

Заболявания на вътрешното ухо
Тимпаногенен лабиринтит

Определение
Възпалението на вътрешното ухо е вторично заболяване и се развива по три начина:
1. Тимпаногенен лабиринтит като услож нение на остро или хронично възпаление на средното ухо;
2. Менингогенен лабиринтит като услож нение на менингит;
3. Метастатичен лабиринтит, който се среща много рядко при инфекциозни заболя вания.
Възпалителният процес на вътрешното ухо може да остане ограничен (ограничен лабиринтит) или да обхване цялото вътреш но ухо (дифузен лабиринтит).В зависимост от патологичния процес се различават три форми: серозен, гноен и некротичен лабиринтит.

Клинична картина
Признаците и на трите форми са почти еднакви. Болка и покачване на температура почти липсват. В началото има само поява на дразнение на лабиринта.Тези прояви са световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха, нарушение на равновесието. Всички форми на лабиринтита могат да предизвикат опасни усложнения с вътречерепна локализация - отогенен менингит, абцес на малкия мозък.

Лечението на лабиринтита е предимно консервативно. При напреднал гноен или некрозен лабиринтит по показание се пред приема оперативно лечение, но и след това остава частична или пълна глухота.
Болест на Мениер


Определение
Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продукция на слухова течност или затрудняват нейната резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Понякога заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт.

Клинична картина
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично заболяване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм (неволно движение на очните ябълки) към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със затворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периодите на ремисия (затихване) са различни по продължителност, но обикновено следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят често и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на няколко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.

Отосклероза

Определение
Отосклероза представлява невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите костици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива наследствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава активизиране на заболяването. Звуковата травма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган.

Клинична картина
Заболяването започва незабелязабележимо. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, автобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис.

Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.
Отосклероза
Определение
Отосклероза представлява невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите костици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива наследствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава активизиране на заболяването. Звуковата травма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган.

Клинична картина
Заболяването започва незабелязабележимо. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, автобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис.

Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.


Кохлеарен неврит

Определение
Нервните влакна, които започват в охлюва (кохлеа) служат за звуковъзприятие. От тях се образува кохлеарният (слуховият) нерв. Нервните влакна, които започват в полуокръжните канали, служат за равновесието и образуват т.н. вестибуларен нерв. Тези два нерва се съединяват в един общ вестибуло-кохлеарен нерв.
Заболяването на кохлеарния нерв може да се дължи на инфекция, токсично увреждане или съдови промени. Инфекциозните заболявания, които могат да предизвикат кохлеарен неврит са: скарлатина, тиф, дифтерия, менингит, грип, паротит, херпес зостер. Токсичен кохлеарен неврит може да се развие при захарен диабет, левкимия, приемане на някои лекарства (стрептомицин, хинин, салицилова киселина). Професионален кохлеарен неврит се среща у работещи в среда с арсеник, олово, живак, анилин. Злоуппотреба с алкохол и никотин, както и атеросклерозата и хипертонията увреждат кръвоснабдяването и храненето на вътрешното ухо, в резултата на което настъпва дегенеративен процес. Особено често се уврежда слуховия нерв от т.н. ототоксични антибиотици - стрептомицини, канамицин, гентамицин, амикацин.

Клинична картина
Болестната картина се изявява с признаци на прогресиращо намаляване на слуха. Твърде често е съпроводено от шум в ушите.

Лечението е консервативно и се провеж да от лекар-специалист. Прогнозата по от ношение на слуха е сериозна или неблагоприятна.
Вестибулопатии.
За вестибулопатиите е характерно, че има увреждане на вестибуларната функция при запазен слух. Причините могат да бъдат съдови- спазъм или изолирана тромбоза на вестибуларното клонче на лабиринтната артерия, токсично увреждане при вирусни инфекции, професионални нокси, лекарствени препарати, травмена болест на мозъка и др.
Вестибуларен невронит. При острата вестибулопатия,вестибуларната криза е от периферен тип с типично хармонично протичащи реакции. Заболяването най-често има инфекциозен проиход- явява се през или след боледуване от грип, вирусни ангини и др.
Клинична картина: Заболяването се развива бързо, драматично, с бурни вестибуловегетативни прояви и спонтанен нистагъм. Обикновено заболяването е едностранно, но може да бъде и двустранно. След пристъпа се установява вестибуларна хипорефлексия или най-често арефлексия на засегнатото ухо при запазен слух. Обикновено вестибуларните нарушения са дефинитивни.
Лечение: Лечението включва даване на съдоразширяващи средства, витамини и средства потискащи вестибуларната свръхчувствителност.
Хронични вестибулопатии. Те са от съдов, токсичен или хормонален характер. Появяват се вестибуларни нарушения през различни периоди със световъртеж и нарушено равновесие, които нямат остър кризисен характер, но създават дискомфорт в бита и работата.
Лечение: Лекува се основното заболяване, което ги предизвиква- хипертония, хипотония, атеросклероза, климакс и др.
Есенциална вестибулопатия. Има наследствен характер. Всъщност не се касае за заболяване, а за състояние на свръхчувствителност на вестибуларния апарат към адекватните дразнители, които у други хора не предизвикват оплаквания. Такива пациенти още от малки не могат да се люлеят на люлки, при пътуване повръщат, имат световрътеж, не могат да танцуват, трудно пътуват с лифт, параход, самолет и др. При отоневрологично изследване не се установяват спонтанни симптоми, но трудно понасят провокираните проби. Това състояние се подобрява чрез тренировки. Често това състояние се съчетава с дистония на вегетативната нервна система и обикновено се наблюдава при женския пол.

Лабиринтопатии.
За лабиринтопатиите е характерно увреждането на слуха и вестибуларната функция. Локализацията може да бъде едностранна или двустранна.
Остри лабиринтопатии. Обуславят се от различни причини- съдови заболявания, токсични (вируси, токсини, химически интоксикации), травматични, рязка промяна в атмосферното налягане и др. особено внимание трябва да се обърне на острите лабиринтопатии, причинени от ототоксични препарати- аминогликозидни антибиотици, хинин, салицилати и др. Те често завършват с угасване на лабиринта. Затова трябва изключително внимание при изписване на тези препарати от лекаря особено при деца, и то само при строги индикации.
Клинична картина: Острите лабиринтопатии започват внезапно. Слухът е намален от комбиниран или приемен тип. Нарушението на вестибуларната функция е от периферен тип. Тези симптоми зависят от положението на главата и имат определена изразеност- бурно начало и постепенно затихване.
Лечение: Пациенти с остра лабиринтопатия трябва да бъдат хоспитализирани и правилно лекувани- с дехидратиращи и съдоразширяващи средства, витамини. Обикновено лечението трае една до две седмици след което симптомите изчезват. Ако наличието им е по-дълго от един месец, това говори за централни увреждания.
Хронични лабиринтопатии. За тях е характерно, че периодично, пристъпно се появяват слухово-вестибуларни кризи от периферен тип. Причините също са най-често съдови заболявания- при хронична вертебро-базиларна недостатъчност, хипертония, хипотония, както и поради токсични и травматични причини. Типично за хроничните лабиринтопатии е, че по време на обострянията се развиват типични лабиринтни кризи, а в междупристъпните периоди пациентите са в клинично здраве (липсват вестибуларни симптоми, а слухът е нарушен). Типични представители на хроничните лабиринтопатии са Мениеровата болест, позиционния лабиринтен синдром и лабиринтоневритите.
Позиционен лабиринтен синдром. Най-често заболяването се съчетава с шийна остеохондроза. Шийната остеохондроза обикновено обездвижва шийната мускулатура и по този начин нарушава шийно-лабиринтните рефлекси. Механичното притискане на вертебралната артерия и ганглииот шиповете е по-малко вероятно. Изразената шийна остеохондроза определя и различни синдроми по нива- на горния шиен сегмент- синдром на Barre-Lieou, на средния шиен сегмент- на Bartchi-Roche и на долния- на Terracol-Lery. Характерно за клиниката на позиционния лабиринтен синдром е, че при определена позиция на шията се получава остра криза. Тя е съпроводена с позиционен нистагъм, световъртеж и вегетативни реакции. Те продължават докато пациентът заема съответната позиция на главата. При промяна на позата те изчезват.
Лечение: Лечението на това заболяване е в две насоки- или обездвижване на шията (чрез твърда яка) или раздвижване- чрез мануални масажи на шията, лечебна гимнастика и медикаментозна терапия.

http://www.adb-order.com/dizzinessandbalancecom-site-dvd.html

От тук можете да свалите видео файлове,показващи различни начини за излизане на отолитите от каналите на кохлеарния апарат при бенигненото позиционно вертиго

Ляга се на страната,на която имате световъртеж и се става на незасегнатата страна-по картинката.Това е маневра за вадене на отолити от задния канал на охлюва.