). Вечер заспива или като го вигна на ръце, а той е каталясал и заспива почти моментално, или лягаме двамата на леглото, той ме гушва с ръчички и така се унася - в такива моменти се чувствам на 7мото небе, надявам се и той. Изобщо нямам предразсъдъци и го гушкам на воля, а пък и той си е гушкав и му харесва. Като стане на 4-5 г. сам ще ми бяга, защо да се лишаваме и двамата от това прекрасно състояние. Признавам обаче, че не е научен да заспива сам - като беше малък - 3-4 месеца го правеше, но след една много страховита случка, ме беше вече страх да го оставям и така се научи да заспива в мен или край мен. Давам му кредит обаче, че например не ползва биберон изобщо почти - в будно състояние - никога, в заспиващо - от време на време, както и не си смуче пръстите - което съвсем не знам как се получи, но аз съм много доволна от него. 
И то не беше до чак толкова отдавна. Но мина. Големият се увлече това лято по поредицата "Magic Tree House", и реши да си направи собствено легло (горното, те са bunk bed), и да си го украси както той си иска. Малкият, тупур-тупур, след него - да си украси долното легло. 
),сега му е времето...
Поне при мене е така. Спомням си радостта, с която се явих на GRE, след като се роди второто дете. Два часа тишина, и щракаш тест, и никой няма право да те бутне през това време! Заредих батериите отвсякъде. 
Затова си взехме кинг сайз, да има място 
Като се върнах на работа, хем си мислех че ще много тъжно, пък то беше много приятно да има малко логика и нормална комуникация в живота ми пак 
Препоръчани теми
