Ако знаех...

Не съм си помислила такова нещо... Дори сега, когато ме подсещаш.

Май всичко съм знаела. Поне в момента не се сещам за "ако".

Ако знаех кой кога ще умре, щях да бъда най-скапания човек.
Знам, че ако ти е писано да те обесят, няма да се удавиш.
И в този ред на мисли: не се обвинявайте, че не сте успели да предотвратите нечия смърт.
И не си мислете, че ако... то щяхте да успеете.

Ако бях срещнала мъжа си по-рано, сега нямаше да сме заедно. Добре, че той не знае 
Ако не бях забравила да дам парите на мама и не си бях изпуснала влака, може би девера ми щеше да е още жив.

Ако баба не е дала на дядо...ако, ако, няма смисъл според мен от ако  .
Всичко тече, всичко се променя и дори да си мислим, че сами определяме правилата и обръщаме нещата в желаната или нежеланата посока, пак се случва нещо и хоп - всичко става съвсем различно.
Живейте и се радвайте всеки ден 

Ако дъщеря ми не се казваше Андреа, днес нямаше да празнувам

"Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега...

Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.

Ако Бог ми даде парченце живот...

Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Сарат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С мойти сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.

Ако Бог ми подари парченце живот...

На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените...ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.

Ако Бог ми подари парченце живот...

Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на Слънце и ще разголя не само тялото си, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.

Научих твърдо много от вас, хората около мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.

Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара...
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя."

Г.Г.Маркес

Ако знаех, че мъжа ми е толкова готин, щях да го сваля по-рано и да си спестя някои неща...
Ако знаех някои неща, които се случиха сега, че ще се случат, щях да бъда по-инатлива и по-издръжлива.
Ако знаех, че ще ме командироват в един истински град-държава, нямаше да се съглася...

Ако знаех,че е толкова приятно да шофирам и не ме е страх,нямаше толкова да се страхувам и да чакам 8 години.
Ако знаех колко щастие ще донесе дъщеря ми в нашето семейство,нямаше толкова да страдам преди да родя.
Ако през годините вярвах толкова на мъжа си, колкото сега,нямаше да минеме през толкова сътресения...
Ивонска много хубава тема,ще пиша нататъка...

Ако знаех ,че темата за родените през август тази година има такива майки,нямаше да пиша в нея!!!

Искам,когато падам,да знам,че съм скочила,а не,че някой ме е бутнал.
Искам,когато падам,да си мисля за теб.
Искам,когато падам,да усещам мисълта.Мисълта отправена все към теб!
Искам,когато падам,да се чувствам най~после свободна.Свободна от теб!
Искам,когато падам,да се опитам да забравя за теб.
Искам,когато падам и не успявам да те залича от съзнанието си,да те намразя,да намразя теб!
Искам,когато падам,да танцувам,да танцувам последния танц.Танц не танцуван с теб!
Искам,когато падам,да се усмихваш,да знаеш,че пак го правя само и изцяло заради теб!
Искам,когато падам,да те виждам.Да те виждам под мен.Да виждам само теб!
Искам,когато падам,да се усмихваш отдолу и да чакаш мен.Ако не ме дочакаш,аз ще падна и ще стигна до теб!
Искам,когато падам,да ме молиш да се спра.Да молиш да спра заради теб!
Искам,когато падам,да чуствам как бие сърцето ти.Да усещам теб!
Искам,когато падам,да не съм далече от теб!
Искам,когато падам долу да ме чакаш с отворени ръце.Да очакваш само аз да съм до теб!
Искам,когато падам,да те спра да не паднеш.Да падна заради теб!
Искам,когато падам,да не чуствам болка.Да не чуствам твоята болка,да не чуствам болката в теб!
Искам,когато падам,да ме лъжеш пак.Да ме лъжеш,че ще бъда с теб!
Искам,когато падам,да паднеш с мен.Да бъдем винаги заедно,да съм с теб!
Искам,когато падаме,да бъде Завинаги,до края на Вечността с Теб!!!


това е нещо,ако знаех какво точно щеше да е добре

Е са като знаеш що пишеш

Ако знаех какво пропускам, нямаше да си тръгна онази нощ ...
Ако знаех, че някой ме чака, нямаше да се бавя толкова ...
Ако знаех какво ще чуя, нямаше да вдигна телефона ...

Ако знаех защо пишех толкова дълго време,нямаше да го правя!!!!

Да бе, ако баба ми беше парашутист...

Ако знаех това, което знам сега, щеше просто да е различно, не задължително по-хубаво.
Но и всичките "ако знаех" да напиша сега, това никога няма да промени факта, че не знаех. И че така е трябвало да бъде. Това, че знам сега, е ефект от всички неща, направени в незнание, които са ме научили.

Отказах се от ако-тата. Така или иначе прекалено много премислям нещата преди да ги направя. И по този начин си притъпявам вкуса от изненадващото, от живота. Имало е моменти, обаче, когато съм искала времето назад - тогава не съм се чудела какво е щяло да стане, просто съм имала ясна представа какво искам да променя.
Няма смисъл да се чудим какво е щяло да стане, ако...Защото, докато се чудим и днешния ден отминава, а утре ще се питаме "ами ако вчера..."

Ako знаех колко е хубаво да имаш дете, щях да родя преди 10 години.