Днес първо минах ефограф - бебето дишаше "като лудо", както се изказа ехографката. Обясни ми, че не всички ехографи долавят дишането. После и записа на тоновете мина добре, ама ще ходя всяка седмица. Отношението на персонала е супер, казаха ми да ходя в болницата при най-малкото безпокойство, дори и да знам, че ме мъчат само параноични мисли, те се грижели и за психичното здраве на майката. Казаха, че са на разположение 24 ч, когато искам винаги да ходя.
На финала, като си тръгвах от болницата и говорех с мъжът ми по телефона и гледах с умиление как изписват една двойка родители с бебе, те дойдоха при мен и ме заговориха на български. Разказаха ми всичко за раждането и престоя в болницата, много бяха доволни, както ми разказа мацката, можела всеки ден да си ражда в Канада без проблеми. А бебето беше бонбон - 4 кг, спящ бонбон.
Та като заключение, понеже било много натоварващо да се броят 10 движения в час, ми казаха един път дневно да пия чаша вода с лед и в следвашите 20 мин да измеря 4 движения. Ако ги има - ок, ако не - в болницата.
Благодаря на всички за моралната подкрепа.