Да спра ли по-голямото дете от градина като се роди бебо?

  • 3 134
  • 51
# 45
че защо да го спираш?
иска-не-иска - детската си е ритуал и ежедневие за него - също както уилището за по-големите.
петра беше на година и 5 месеца, когато беше метната на ясла. след 3 седмици родих /между другото и двете раждания са със секцио  Wink/. и това беше най-разумното нещо, което съм правила във връзка с възпитанието на дедето. по същото време в слата имаше варицела и карантината продължи 6-7 месеца. петричка така и не улепи варицелата. е, прихвана пневмонийка още на 4-тата седмица, но след нея в момента си расте здрави, щастливо и социално дете с особен афинитет към яслата, лелките и децата. от своя страна, пък, камбата не прихвана нито един  бацил до 6я си месец /явно има нещо вярно в твърдението, че е майката предава имунитет  Mr. Green/, но след това си е с почти перманентни сополи. но пък съм сигурна, че когато и той тръгне на ясла, няма да прихваща нищо ясленско, защото вече ще е изградил имунитет  Peace.
Виж целия пост
# 46
Majceto, Много си права, да ти кажа! Анна когато тръгна на ясла миналата година, София беше на 8 месеца. Цяла зима (от септември до май) и двете не спряха да боледуват, но пък тази година от септември до сега нямат нито едно отсъствие по болест. Имат сополи, малко прокашлят от време на време, но не е това боледуване от миналата година!  ooooh!
Виж целия пост
# 47
Здравей, Kalli!
Аз съм в същата ситуация като теб -  имам дете на 3г и 2м и съм бременна в 18 гс, с тази разлика,че не съм в дилема,
педиатърката / на която имам пълно доверие/ ме посъветва въобще да не я пускам на градина /за да не ме заразява и мен - аз от неплатения преминах веднага на болнични /. Противно на всички мнения,смятам,че на тази възраст детето има нужда от внимание,от много разяснения и тн.Правим всичко,каквото и в градината - изрязваме,лепим,
пее заедно с ВГ радио,редим пъзели,пластелен,водни бои,книжки,английски по малко и тн.Колкото до прословутото
СОЦИАЛИЗИРАНЕ,е ще стане на 4 и не виждам голяма загуба за 1 г.
 Моля само мамите да не ме нападат - аз също съм ЗА градината,но при нас така се случи,че я отлагаме за година....
 А на твоя въпрос - не можеш да го измислиш сега - решавай на момента!
 Успех е леко бременеене!
Виж целия пост
# 48
Yo2 , аз сега не съм го спирала от градина. Поне до сега не съм лепвала нищо от него, но то никога не се знае.
И вкъщи да стои, пак се случва да боледува, така че...  Peace

Засега съм категорична, че няма да го спирам, като се роди бебето, но наистина ще решавам на момента  Hug
Виж целия пост
# 49
При нас раждането на малката почти съвпадна с лятната ваканция на каката (тъкмо завършваше 1-ва група на градината). Изкарахме лятото заедно и не проявяваше никаква ревност. Есента тръгна на градина, но на 2-3 ден се разсополиви, след нея и бебето, което в последствие направи бронхит и стигнахме до болница. Този случай се повтори още веднъж и искам-не искам я спрях от градината за една учебна година. Изкарахме я здрави без нито един сопол, но иначе ми беше много трудно сама в къщи с двете - гледах ги сама, каката си имаше нейни си интереси, бебето си искаше грижите и т.н. Отделно на нея много и липсваха децата от градината.

На следващата година бебата беше на 1 г. 3 м. Реших, че повече не мога да лишавам голямото си дете от контакти. Каката тръгна на градина, но всички вируси, които носеше в къщи ги караше и дребната и тя беше почти нон-стоп болна цялата зима. Сега и тя тръгна на ясла и да чукна на дърво от септември месец сега и е първото боледуване за сезона.

Така, че за мен основния проблем е свързан с боледуването, ако бебето не ти боледува сериозно в резултат от контакта с по-голямото, няма проблеми да пускаш баткото на градина.
Виж целия пост
# 50
Ох това с болестите е кошмарно. Разбрах го сега след като малката пие два антибиотика един след друг в резултат на вирусите, които каката  и носи от детската.
Виж целия пост
# 51
Кали, аз вече съм ти казвала, но да напиша и тук. В началото каката много се радваше на бебето. Но раждането почти съвпадна с тръгването й на градина. Едно, че адаптацията й там е много тежка, второ че се чувства както че ли прогонена от дома. Стана по-изнервена, по-дръпната, появи се и ревността от братчето. Много деликатна е ситуацията. Аз мислех, че ще минем без ревност, така гладко вървяха нещата. Затова може би е по-добре да си остане малко по-дълго голямото дете у дома, за да не се почувсва изгонено. Казвам го вече като препатила, преди бях на друго мнение. А че с две деца, особено ако няма кой да ти помага, е трудно, това е факт.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия