Щом го зърна, сърцето ми се разтуптява...

  • 5 034
  • 90
# 15
Паметника 1300 години България.
Виж целия пост
# 16
аз съм от софия, но подобни чувства изпитвам само към бургас - като замирише на нефтозавод или като видя табелата. плача всеки път като си тръгвам, обикновено на лукойл-а на излизане към софия. за 30 години само веднъж ми се е случвало да мина през бургас, а да не остана. ей, скъсах се от рев до приморско.  Cry сега с детето мога да ходя по-рядко и ми е много мъчно Cry
Виж целия пост
# 17
 CryНадлеза в едно малко градче,от там се вижда целия град,мъжа ми не пропуска да ме избазика като стигнем там,ама не съм я изживявала от много време Sad
Виж целия пост
# 18
Teaтър 'Апостол Карамитев' (в родния ми град) Simple Smile

Намира се точно срещу гарата  Grinning Освен това голяма част от живота ми беше и е свързана с него.  Hug
Виж целия пост
# 19
Така ми действа Царевец. За съжаление не живея в Търново, но имам голям сантимент към този град.
Тук така ми действа сградата, в която работя. От малка съм влюбена в нея и все още пристъпвам с респект по витите стълби. Дори не съм се надявала, че ще имам удоволствието да работя тук.
Виж целия пост
# 20
Мдаа...Щом видя Царевец и бирената фабрика....иии сърцето ми ...спира... Crazy
Виж целия пост
# 21
Има едно място на магистралата за Бургас, вече в края и изведнъж целия град се вижда- там ми трепва сърчицето всеки път.
С влака ако съм -  след Нефтозавода Rolling Eyes се виждат светлините на нощен Бургас- красота
Виж целия пост
# 22
Както и други вече са писали - в момента в който ми замирише на Нефтозавод и се чувствам у дома. Heart Eyes
Виж целия пост
# 23
Честно казано обичам София.
Най-добре си ми е у дома.
Когато се връщаме от морето като видя първите светофари в София и се чувствам прекрасно.
Когато съм далеч от дома,т.е. от София повече от 2 седмици,ставам нервна и заядлива. Embarassed
Виж целия пост
# 24
Като студентка, като пътувах с влак към Пловдив, се просълзявах при вида на акведукта. И после миризмата на суров тютюн по ул."Иван Вазов" .... м-м-м Laughing.
Уви, няма я вече тази миризма Sad.!
Виж целия пост
# 25
Щом зърна  светлините от  самолета долу....и кацна на БГ земя......тогава съм си вкъщи и мисля няма да се промени това, нито пък искам да се промени.Няма  свикване да съм далечко.
Виж целия пост
# 26
Щом зърна  светлините от  самолета долу....и кацна на БГ земя......тогава съм си вкъщи и мисля няма да се промени това, нито пък искам да се промени.Няма  свикване да съм далечко.


да, за мен е същото.
Виж целия пост
# 27
Нищо не ми се разтуптява, когато отивам на познато място. Много бързо се адаптирам. Изпитвам трепети обаче, когато ми предстои да ида на ново и непознато място.
Виж целия пост
# 28
Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?

Точно така се чувствам и аз при прибиране от магистралата. Нещо гъделичка гърба и ми става много мило...
Така се почувствах и един път на Софийското летище - чак сухата трева ми хареса...
Виж целия пост
# 29
На магистрала Тракия има една табела на платното към София:

София
23 км



Почти съм си у дома...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия