Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

  • 8 092
  • 126
# 30
И какво ще излезе? Май цяло поколение сме възпитавани в принципа "скромността краси човека" и гравитиращи около тази поговорка. Става ми малко тъжно.
Виж целия пост
# 31
И какво ще излезе? Май цяло поколение сме възпитавани в принципа "скромността краси човека" и гравитиращи около тази поговорка. Става ми малко тъжно.
Ако знаете само как я мразя тази поговорка.
Виж целия пост
# 32
и аз не я понасям. Другата такава е за "преклонена глава сабя не я сече"
Виж целия пост
# 33
и изцяло в тона на темичката , ще спомена, какво изисква един работодател провеждащ интервю за рабата -  първото и най важно нещо увереност и човека да може да се изтъкне качествата и предимствата, знам го от първа ръка. Ако искаме децата да са проспериращи е нужно да ги научим да си ценят качествата и да ги изтъкват , за да може някой да ги признае Peace
Виж целия пост
# 34
Не и казвам често , че е най красива, умна и т. н. То пък да се гради самочувствие без покритие е по зле. Когато е заслужавала го казвам естествено, но не спестявам и критиките когато се наложи. И мога да кажа , че дъщеря ми си има самочувствие.
Виж целия пост
# 35
Оф, и двете поговорки страшно ги мразя...
Да, така е, възпитаваха ни да сме добри пионерчета, да слушаме и да се подчиняваме, да си мълчим.
А в днешно време се търси и цени точно обратното, както казва kallii

Затова - поощрявам и се надявам, че ще си има добро самочувствие (с покритие  Simple Smile), когато порасне.
Виж целия пост
# 36
На мен ми изглежда така - ако успявам да уча себе си да се ценя и да имам добро самочувствие, ще успея да науча и децата на същото. Все отнякъде трябва да се започне и най-добре да е от себе си.
Виж целия пост
# 37
На първо място да се чуства дъщеря ми уверена и да има самочуствие мисля че най-важното е да тя да знае че е обичана и подкрепяна.За това по сто пъти на ден и казвам че я обичам и съответно и тя на мен и на баща и.Казвам и също че е най-красивата, най-умната и т.н.Тя е на 2години и 8 месеца и вече усещам в походката и в разговорите и и в държанието и с другите деца формирано самочувствие.
Виж целия пост
# 38
И обратната страна.
А когато самочувствието на едно дете (или възрастен) е в повече?
Ето, днес по Дарик едно момиченце (големичко, най-малкото 3-4-5 клас) разпределяше парите на пенсионерите (онези 100лв бонус) Ами то такива ужасни глупости наговори и с такъв категоричен тон, че ако беше мое дете, щях да потъна в земята от срам.

И да, не самочувствието е важно, а увереността. Увереността, че въпреки че учителката ти казва, че 1+1=3, ти да знаеш, че е 2. Въпреки, че 'приятелчето ти' се подиграва, че не можеш да пееш, ти пак да пееш. Освен увереност, обаче трябва да можеш да кажеш 'не знам', когато наистина не знаеш отговора. Това малко деца (а и възрастни) го правят.
Виж целия пост
# 39
по някой път човек дори и да не знае отговора на даден въпрос , ако е сигурен в себе си винаги може да намери начин да се измъкне от положение, да намери алтернативен път по който се докаже , че е способен. Аз съм свидетел , как по  някога шефа ми след, като ми зададе въпрос , на който няма как да имам отговор,  се смутявам, а  в същата ситуация, човек , който си няма и на представа от всичко, което става около него, се измъква ловко от ситуацията. И да не е уверен в се беси, не го показва и шефа му вярва Thinking
Виж целия пост
# 40
Не и казвам често , че е най красива, умна и т. н. То пък да се гради самочувствие без покритие е по зле. Когато е заслужавала го казвам естествено, но не спестявам и критиките когато се наложи. И мога да кажа , че дъщеря ми си има самочувствие.
Не съм сигурна, че е по-зле по-високото самочувствие. Само  с голяма увереност можеш да надскочиш боя си. Не са еквивалентни самочувствие и самоувереност, но като поведение са много близки.
Не че насаждам голямо самочувствие, просто се стремя да не я критикувам прекалено много, да се радвам и на малките и победи, които идва със светнали очички да ми покаже.
Все се сещам за подаръка на една съфорумка - дъска за рязане, дето майка я счупила като я ударила по кухненския плот и ми става много мъчно, като след тъжна приказка.
Виж целия пост
# 41
И обратната страна.
А когато самочувствието на едно дете (или възрастен) е в повече?
Ето, днес по Дарик едно момиченце (големичко, най-малкото 3-4-5 клас) разпределяше парите на пенсионерите (онези 100лв бонус) Ами то такива ужасни глупости наговори и с такъв категоричен тон, че ако беше мое дете, щях да потъна в земята от срам.

И да, не самочувствието е важно, а увереността. Увереността, че въпреки че учителката ти казва, че 1+1=3, ти да знаеш, че е 2. Въпреки, че 'приятелчето ти' се подиграва, че не можеш да пееш, ти пак да пееш. Освен увереност, обаче трябва да можеш да кажеш 'не знам', когато наистина не знаеш отговора. Това малко деца (а и възрастни) го правят.
Тинк, в десятката си.
Масово се среща насадено самочувствие без покритие. Тези хора са много неприятни за общуване, защото не знаеш кога ще дадат на празно. Още по-лошо е да наемеш такъв човек на работа (а обикновено ще знае как да се пласира) и да се окаже, че и наполовина не може това, дето го обещава.
Затова смятам - увереност, уважение, базово самочувствие - да, наистина всекиму. Но всяка претенция отгоре трябва да има подплата. Иначе хубаво, аз ще повтарям "ти си най", после в училище все по нещо ще се окаже, че не е "най", ще реши (както е в масовия случай), че госпожата е смотана и не може да я оцени, а после? И другите ли ще са смотани, че не й предлагат блестяща работа или че я уволняват за несправяне? Ами ако в един момент реши, че аз съм тъпа, щом харесвам всичко наред.
Виж целия пост
# 42
Поощрявам Ния и за най-малкия успех,радвам се на всеки неин подарък,гледам п0равилата да са малко и ясни,за да и оставя поле,в което да избира останалото.Не си позволявам да я лъжа и манипулирам,защото е по-малката.Постоянно се измъчвам обаче,че някъде бъркам,че не я възпитавам правилно и т.н
Като малка много рядко са ме хвелели.Култовото изречение на майка ми е-"твоите шестици тук се равняват на четворки в училищата в София и Варна,не се успокоявай,учи повече".Категорична съм,че това възпитание не доведе до нищо добро при мен.
Виж целия пост
# 43
Ще си позволя да кажа, че това със самочувствието без покритие, което после гръмва е чист мит. Който умее да се пласира веднъж, ще се справи с пласирането почти всеки път. И на когото животът му е тръгнал с добро самочувствие, продължава по същия начин. И който в училище е бил от най-добрите, като порасне пак е от най-добрите. Немците са правили такова проучване и проследяване на живота на стотици деца повече от 30 години. Така, че колкото повече, толкова повече.
Останалото е за успокоение на хората без самочувствие. Междувпрочем, като мита за красивите жени, които били нещастни в любовта и разни сапункави "богатите също плачат".
Виж целия пост
# 44
Ще си позволя да кажа, че това със самочувствието без покритие, което после гръмва е чист мит. Който умее да се пласира веднъж, ще се справи с пласирането почти всеки път. И на когото животът му е тръгнал с добро самочувствие, продължава по същия начин. И който в училище е бил от най-добрите, като порасне пак е от най-добрите. Немците са правили такова проучване и проследяване на живота на стотици деца повече от 30 години. Така, че колкото повече, толкова повече.
Останалото е за успокоение на хората без самочувствие. Междувпрочем, като мита за красивите жени, които били нещастни в любовта и разни сапункави "богатите също плачат".

Това е и моето мнение. Какво значи самочувствие без покритие? Винаги се предпочита човекът, който си вярва, пред този, който дори сам не вярва във възможностите си. Защото той притежава много други качества, които по-плахият и неуверен не притежава, нищо че знае или може повече в конкретна област.
Отделно мисля, че самочувствие се възпитава на първо място с личен пример. Уверените родители възпитават уверени деца. И не е нужно да правят нещо извънредно, за да постигнат този ефект.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия