Добра Майка, Добра Кариера, Добра Съпруга...

Няма вариант, при който парите да не са важни
Уф, не исках да се меся в тази тема, спорът е безсмислен.

Съвременният живот поставя гигантски изисквания и към мъжете, и към жените. Няма как да сме майки като шимпанзетата, колкото и здравословно да е това за малките ни. А относно така ужасяващото ни обезличаване вследствие майчинството и оставането у дома - всеки по своему си поддържа мозъка и тялото в кондиция и се бори срещу правенето на нищо. Рецепти няма. 

Има хора, които нямат избор, и си поемат отговорността по отглеждането на децата изцяло сами - няма баби и дядовци, далече са, или пък нямат възможност или желание. Много е лесно за страничния наблюдател, да каже за такава жена, че е с ограничен кръгозор. Защото колкото и да ми говорите за полово равенство в професионалната сфера, не е така. Защото, ако за зла беда, детето ти боледува през седмица, а не си със заплата, която да ти позволява да плащаш на бавачка, накрая увисваш - работодателите не са много петимни за такива работнички  Според мен почти няма жена, която изцяло да обуславя живота си на манджата и другите битовизми. Има период обаче в живота на детето, в който с радост мога да кажа, че неговите нужди - наакания му памперс, кашата от картоф и морков - са ми били приоритет с радост. За някои е по-дълъг, други не устискват и 3 месеца по някаква причина. За себе си мога да кажа, че имам много голям късмет в това отношение - работя за мъжа си и за още една фирма, занимавам се с предпечат, което ми позволява да работя от вкъщи, и когато се налага да съм с детето си, едновременно с това не се ограничавам в контактите си с хора, защото често съм в движение по въпроси, свързани с работата. С ръка на сърцето си мога да кажа, че тази свобода не я заменям дори и за двойно по-висока заплата. В интерес на истината, шефката на фирмата ми предложи издигане в йерархията, съответно в заплащането - отказах й, като искрено и казах, че за мен е по-важно да мога да бъда до детето си, когато боледува и не е на детска градина. Искренността ми беше оценена - следващата ми заплата беше със сто лева отгоре, без да сме променили условията на работа.

Дадох примера с маймуните за да върна лентата една стъпка назад. На мен ми изглежда, че има залитане в крайността пари и кариера, която не е много здравословна нито за възрастните, нито за децата. Намомня ми за "Матрицата", само че още обществото ни не е забогатяло толкова, че да може всеки да е с с дупка за кабела в главата си. Разбирам, сега много българки изживяват своята сексуална революция и еманципация. Може би аз съз преминала първоначалното опиянение и вече гледам по-умерено и съм в друг период. Нямам желание да превръщам себе си и децата си в малки колелца в голямата машина или част от Матрицата. Мисля, че има по-лесен начин.

Та, няма 3 in 1.

Абсолютно съм съгласна!

    

Ако ще правиш нещо, прави го сега! С напредване на годините все повече няма да ти се ще да се юркаш и временното отлагане ще стане постоянно. В по-късна възраст, по-трудно се започва и гради кариера. Ще има кога да лежиш на ларвите си. Сега ти е добре, но след време може да се окаже,че не те взимат на работа по специалността, защото нямаш стаж или че си позагубила от уменията си.

Да бъдеш добра майка не означава да бъдеш вманиачена такава.Можеш да бъдеш добра майка и без да си неотлъчно до детето си.
Да имаш добра кариера не означава да си кариеристка.Важното е работата да ти носи удовлетворение и добри доходи, да не те изнервя, а да я вършиш с удоволствие.
Да бъдеш добра съпруга не означава непременно да бъдеш най-перфектната  домакиня и най-страстната любовница.Достатъчно е да обичаш съпруга си и да го подкрепяш, когато има нужда от това.
Та така,ако човек не се стреми на всяка цена и във всичко да е перфектен, не изпада в крайности и с добра оргарнизация според мен 3-те неща са съвместими.

Притиснати от недостатъчни средства нито домакините по неволя, нито работещите насила ще са доволни от ситуацията си. В бг знам че са евтини повечето градини, но в Канада не е така, по-скоро е лукс да можеш да работиш, защото детската градина за две деца може да надвиши средната работна заплата. Така че колкото и да е щастлива една майка в къщи с децата си, ако мечтата и е да може да работи и да си позволи да ги изпрати на градина, няма да е същото .
Най-важното е майката да прави това, в което смята че е най-добра и полезна. Да си останеш в къщи не значи винаги да изоставиш кариерата си. Има професии, при които може да се работи от къщи, в свободното време. Има професии, при които прекъсването за година две или пет никак няка да увреди бъдещите шансове за идеална кариера. В Канада напоследък има бъм на майки с домашен бизнес, има групи заподпомагане и съвети, всеки който може и иска работи от къщи. Ако могат да превключват от счетоводство примерно към рисуване на картинки и оцверяване за секунда, няма грешка .
Разбира се има професии несъвместими с майчинството, според мен. Корпоративна акула, занимаваща се с продажби, финанси, борси, важни клиенти и назнам си още какво, непрекъснато в офиса, натягания на шефа, подмолни машинации с колеги, точно това никога не ме е привличало, дори и преди да стана майка. За мен е много важно да мога да затворя вратата на дома отвътре и всичко друго да остане навън - емоции, дилеми, проблеми ... Иначе за мен поне не работи носенето на много дини.
Но има и такива жени, с прекрасни семейства и деца, магнетични личности с голямо присъствие и чар, които е невъзможно да отделиш от професията им, тя е тяхната идентичност. Децата го разбират, както и партньорите им. Това не ги прави лоши и необичани родители. Имам приятелка, дете на известна докторица, почти отгледани от бащата със сестра и, когато майката е в къщи е било малък празник, още си спомня прекрасния вкус на всичките няколко манджи, която майка им е сготвила за тях . Но времето прекарано заедно е било качествено 100 процента.
Освен това за отглеждането на едно дете помощта на другия родител е от огромно значение. Надявам се никой няма да отрече че има доста, прекрасно отгледани деца, чиито бащи си идват на 6 месеца веднъж или ги виждат рядко, поради развод или раздяла. Има и такива, които са по цял ден с майките или бащите си, при все това не успяват да усвоят подходящо социално поведение . Изводът е че е количеството е важно, но качеството на прекараното заедно време е по-важно. След като няма да можем да накараме работещите по една или друга причина майки да си останат в къщи, нека поне да сравним, колко време и в какви занимания прекарваме заедно с децата си. Тези които са в къщи могат да дадат дневен режим, какво и по колко време. Тези които ходят на работа също могат да постнат примерни занимания, и да вземат някои идеи за кратки, съдържателни игри и занимания вечер. Така може да се подобрят нещата. Моля, не поствайте примери за занимания от графата "добра съпруга" , тук мисля никой няма да поиска съвети  ...

Съгласна съм Санела, точно това щях да напиша. Има и друго, Вергилия, ти си на 24, представи си, че вече има момичета, по-млади от теб - със същото образование, но с огромна амбиция и хъс... Какво остава пък след няколко години - самата ти автобиография ще работи срещу теб. И колкото и да си кадърна и желаеща изява, много по-трудно някой ще ти даде шанс, ей-така просто да повярва в теб. Но всичко с времето си. Аз говоря тези неща от гледа точна на опита си, защото съм в същата дилема, а съм на 29 и е адски трудно. Ти сама трябва да си прецениш какво искаш, не да тръгваш да "градиш кариера" защото трябва и се очаква от теб (примерно), а да имаш вътрешното усещане, че точно това трябва да направиш.
Е, аз на 24 си живях живота (както се казва), а не са малко години и трябва да се мисли повечко. Сега си плащам, но няма как да върна времето назад.
Успех!

С риск темата да се превърне в съвети към Вергилия : та ако не работиш по професията си защо си учила това 5 години? Ако си мислиш, че си сбъркала с избора на образование, това е друг въпрос. А иначе с твоята професия след още 2 години работене на друго се опасявам, че ще си много "назад с материала" и ще ти трудно да се конкурираш с току що завършващите, наравно с който ще си търсиш работа като човек без опит.

Ще ти кажа утре на лични.

Не искам да споря, нито да се "репча".
Казах, че според мен най-важното е човек да е щастлив и доволен от избора си. Ситуациите, когато няма избор, а принуда - не мога да ги коментирам.

За другото Вергиния е права:


Ами, когато децата боледуват, мъжът ми си взема болничен. Просто и ясно. Неговата работа му го позволява!

А не мислиш ли, че и жените, и мъжете, които се вманиачват на тема работа /като описаната от теб шефка/, нямат особено щастлив личен живот? Познавам от близо хора, които "живеят на работа" и за работата си, и мъже и жени. Просто лекуват така самотата си. Търсят оценка в работата, знаейки че няма да получат такава в къщи или няма от кого.

И хората, които си тръгват в 5, идват в събота сутрин, за да пуснат емайл на шефа . И не говорим за кариеризъм, а за лицемерие в този случай.

И все си мисля, че проблема на повечето мъже с работещите им жени е:

1) Не обичат да бъдат занимавани с несвойствена за тях работа - пробери детето, пусни прахосмукачката, купи продукти за вечеря и т.н.
2) Няколко пъти спомена 4 цифрени суми. Проблема на мъжа с жена, вземаща такава сума в доста от случаите идва с това, че той взема по-малка или равна такава. Един малък домашен кариерист стои на чело на всяко семейство и той трудно приема половинката жена да бъде ПО- заплатена, оценена и пр., особенно ако това много почне да се набива на очи.

Не обобщавам, винаги има изключения. Но аз ги виждам рядко около себе си.

А има и жени с кариера, успели и неотделими от професията си, чиито деца не могат и не искат да ги разберат. Аз и досега обвинявам майка ми, че никога не беше вкъщи. Работеше на едно, на две, на три места не поради нужда от пари (баща ми взимаше добра заплата за онова време), а за да се развива професионално. Е, успя. Браво на нея. Обаче не е близка с двете си деца. Аз и брат ми. Като дете може да е била "най-страхотната мама", но сега , от позицията на майка, мога да кажа - мамо, яко се издъни. Казвам го с болка!
Аз съм казала - майната и на професията ми докато децата ми не тръгнат на училище. Към 3-4 годишната им възраст ще ги пусна да ходят на градина и ще започна работа на половин работен ден. За повече - когато са достатъчно големи.
Разбира се, ако финансовата ситуация го налага ще работя, но за щастие с малко посвиване на колана няма проблем да си стоя вкъщи.

Янтра, проблемът надали е бил в работата на майка ти .
Моята майка беше също "кариеристка" - по-скоро жена-отдадена на кариерата си и на хората, за които работи /защото баща ми е този, който винаги е издържал семейството, а тя работи "за кеф, чест и слава  "/. Винаги е работела по 8-10 ч. минимум на ден и не е спирала да учи и да се развива междувременно /специализации, курсове и т.н./. Само дето винаги е била невероятна майка - винаги сме били страшно близки, винаги съм можела да разчитам на нея, никога не ме е пренебрегвала /дори да е трябвало после да работи по цяла нощ, нашето време си е било наше/. И сега мога само да й кажа: "благодаря, че си толкова невероятна майка и евалла, че си толкова добра в работата си ". Винаги съм й се възхищавала и е била един добър пример за мен. Моля се да съм дори и наполовина такава майка, като нея .
Не е важно колко време прекарва майката с децата си, а колко качествено го оползотворява /пък макар и това да са 2 ч. на ден/.