Вятър по прозорците ни ледени цвятя рисува, ЮЛЧЕТО се гушка и подаръци сънува

Сияна, докога ще си замразена, не беше ли  само за 3 дни 

За Нанни става въпрос, синео4ка се е объркала

Мен ми е много..... не знам как да кажа - имам чувството че никъде не съм си на мястото- никъде не съм си вкъщи - нито при родителите ми, нито тук при свекърите....... някак си всичко ми е чуждо- държавата, градът, къщата ........страх ме е къде отивам- там още повече няма да съм си вкъщи!
До скоро исках час по-скоро да се махна, но сега ме  е страх- страх ме е че ако недай си боже Алекс нещо се разболее не знам нито език, не мога да се оправя, къде ще го заведа- та аз си нямам и представа там как стоят нещата....... ще си стоя вкъщи докато се прибере мъжът ми и после заедно ще прекарваме вечерите.......няма да имам документи, ще бъдем никои там.........
ох, така или иначе няма да разберете за какво говоря и спирам да ви натоварвам с моите си проблеми

Дидка, и твоите проблеми са в главата   Я па ти по-ведро...при 'убавите италианци отиваш все пак Ако се разболеел сега Алекс и ако вземе в Африка да завали сняг

Ивка, да ти кажа, на другия ден гъбите ги нямаше, но на следващия пак се появиха Чудя се днес да взема ли още едно?
Иначе почнах промивки със сода и смрадлика и мажа с Ексодерил, ама нищо То пък взе, че ми дойде, спрях всичко и така.
Луда работа.

Какво обсъждате, за разстоянието между зъбите ли? Дъщеря ми има огромно, все едно й липсва един зъб. При нас е генетично. И аз съм била така, и майка ми, и дядо ми. Моето изчезна след една операция на устната която ми направиха - цепнаха нещо, а носих и шини (не ги доносих и пак са ми криви зъбите де ). Сигурно и дъщеря ми ще носи шини, както си смучи пръста, също като мен (вече не го смуча де...). А и това разстояние понеже е голямо може и да стане така, че със смяната зъбите да не се наредят както трябва. Особено ако новите зъби са по-едри като моите. Но всъщност нищо не се знае. Майка ми и дядо ми са с дребни зъби и разстоянието не е попречило да са много добре подредени. Аз намирам голям чар в този малък дефект и съжалявах като ми изчезна. Но аз имам едрите зъби на баща ми и в съчетание със смукането на пръста до доста късна възраст, стана така, че нямаше място да растат и се изкривиха. На всичкото отгоре смених един зъб чак на около 18г възраст и за него вече нямаше място в устата ми Абе ужас направо, зъбите ми са чудото на стоматолога.

И аз пожелавам на всички много здраве!
Между другото и ние сме болни вкъщи, някакъв вирус от градината донесе дъщеря ми. Групата й е опустяла заради него, но и ние го прихванахме лесно. Една гадна суха кашлица и температура. Но минава де, не е страшен. Пипи много повръща обаче от тази кашлица, то аз се давя, а то горкото не знам как се оправя. Обаче аз се радвам вече като повръщат докато са болни, че чистят всичко и така не стават разни задни хреми дето да кашлят после месец. Иначе температурата не е висока, до 38 и нещо стигна и без нищо си спадна за 1-2 дни. Кашлицата е по-гадна, направо те раздира. Така че пазете се, явно е заразно доста.

за гъби защо не питате гинеколога си за Низорал хапчета- ефикасни но и малко скъпички доколкото си спомням

Ей Дидка, я по - ведро бе мила. Отиваш при мъжо и ще сте заедно, това е важно. Всяко ново начало е трудно, но когато сте заедно...някакси е по-лесно. Относно това, че ще сте без документи.... нали сега сме в евросъюза, не ти трябват документи, за да си седиш и да не бачкаш. Трябват само ,а ко работиш, все пак трябва да се легализира работата. А това, че ще сте по-цял ден само с Алекс и ще чакате мъжо да се прибере от работа..... ми тук какво правиш, пак сте сами по цял ден, та даже и вечерите сте сами.
Отива в неисвестното, но хубавото е, че мъж ти е отишъл пръв, имате квартира и сигурни доходи....тук дори и да имаш дом и някакви си мизерни доходи, които не стигат до никъде....не ми сля, че е по-добре. Всеки се спасява както може...

Ще имаш и форума, ние ще сме с теб, и там ще завържеш приятелства, език се учи, не е нещо недостижимо. Трябва само желание и положителна нагласа, и там ще се чувствате добре.

Малко са ми разхвърляни мислите, но и на нас с мъжо все едни такива мисли ни се мотаят в главата.... няма да изадам в подробности, ако един ден все пак се навием и стане замисълът ни ще споделя.

Дидка, много   , и все пак , ако намериш време преди да заминете бих изпила едно кафе с теб, за да ти вдъхна поне малко кураж    

ако можеш да дойдеш на летището ще се радвам да пием по кафе

Чувала съм за Низорал. След махането на гипса /което ще е утре/ смятам да посетя гинеколога, да се знае точно какво е - гъбички ли и какъв вид

Диди-можем само да предполагаме какво изпитваш и чувстваш. Но нали ще бъдете заедно със Сашо и това е най-важното. Просто като отидеш там първото нещо, което трябва да направиш е да вземеш адреса на болницата, техен телефон и как се стига до там. Пък и Алекс няма да се разболява  Трудно ще ти е в началто, докато свикнеш с новия начин на живот и особенно с това, че няма да имаш интернет, за да можем да поддържаме връзка. Но ти прескачай от време на време в близката зала и давай редовно отчет как сте.  Купи лекарства, кремове за подсичане и мазила. Това ще ти е добра помощ в началото. Ех, Алексчо ще научи два езика от мъничък (

Няма да имаме бебе изгубила го е! Милата сега не иска да и се обажда никой ....

Ели, изчакай известно време тя да те потърси. Знам какво и е. Аз пък не исках да говоря за това и се бях затворила в себе си. Важното е да не се предава и след 6 месеца пак да опитат 

Аз вярна на себе си изчезвам и като се появя ви засипвам с постинги.   Но не мога да се сдържа да не напиша някоя дума на дидка. Разбирам те как се чувстваш, аз заминах на 19 г в чужбина и цели 9 години бях там. Е, в други обстоятелства, но и в друго време. Разликата между тук и там тогава беше направо шокираща. И въпреки че бях излизала и преди това доста пъти в Западна Европа, преживях голям стрес в началото. А и бях направо дете - едно доста свито момиченце, свикнало мама да го оправя винаги и въобще не бях подготвена за такава промяна. Обаче да ти кажа честно, шокът се преживява бързо, пък и има толкова нови впечатления, че не усещаш как минава времето. Ще свикнеш, ще си намериш и там хубави занимания, ще научиш езика. Това последното е много важно. Колкото по-бързо го научиш, толкова по-бързо ще свикнеш с порядките в страната и ще се чувстваш по-конфортно. Италианският не е толкова труден. На мен от френския ми беше лесно да мина на италиански и се справях без проблем като ходех там (аз 2 години ходих с едно италианско гадже, та доста км навъртах от Франция до Италия с влаковете - за да стигна при него сменях 3 влака и там понеже италианците са организирани горе-долу като нас българите, колко съм се разправяла по гарите!!! Как съм се смяла на техните дивотии, просто още като се сетя и се хиля). Италианците са доста по-контактни, не са като франсетата. Спомням си, че във влака от Лион до Торино мълчах като риба, французите говореха тихичко, а италианците пък направо крещяха и като говореха дъх не си поемаха. Идеше ми от време на време да им кажа да дишат все пак да не се задушат от приказки. След това като се прехвърлех на отсечката Торино-Милано и после Милано - Триест никога не оставах без компания. Винаги ме заговаряха. Ееех, какви спомени от младежките луди години! Ще видиш - ще ти хареса. Млада си, сега му времето на предизвикателствата. А и Италия не е толкова далече, ако толкова ти стане страшно - ще се върнеш. Вземи си една домашна аптечка с най-нужните лекарства. Питай някой лекар да ти направи списък. И там като отидеш бъди по-корназ. Какво като не знаеш езика? Те да не би да знаят български? Чужденка си, какво толкова. И не си без документи - имаш право да стоиш там без виза 3 месеца. Пък после - има си начини. Нали сме в ЕС вече? И ти си европейка, колкото и тях. Да си виждала тук комплексирани чужденци в България? Всичките все с претенции. Така че трябва да си със самочувствие, където и да отидеш по света. Ти къде ще бъдеш, че не разбрах ?

Нанче, хубава новина за гипса!
Ели, Ети, за кой говорите?

Мислиш ли че ще ме потърси сама?Аз се съмнявам те са толкова затворени рядко идват,не бяха казали на нас на свеки само тя ни каза и сегаа..... аз бих я укоражила сдълъг стаж съм(4бр) и на лице имам един екземпляр,знам през какво е минала и съвети мога да и дам но наистина тя трябва да ги потърси...пък и не всеки човек приема съвети!

Лала, за на мъжа ми на брат му жена ,щяхме да си имаме бебе но днес го е загубила!

Свеки реве оттатък,тежко и е,преживява го

Първия ми съвет към нея ще е другия път да не казват на никой толкова рано,аз за Юлия казах в 5 месец!И то не че казах а си пролича вече и взеха да се досещат!


А сега какво ...всички знаят....... и нищо....

Гадна работа!

Ели, много съжалявам Ти 4 аборта ли имаш  за твоите години са много бе мила
Лала, страхотна си , изчетох всичко на един дъх и ми вдъхна кураж, благодаря   в Анцио ще бъдем
Ети, Попова, НАН
много е странно че не се познаваме а толкова държа на вас и ви обичам / на вас трите и на останалите/

Следобяд положението с афтите е по-добре /чук чук/, но пък нещо топличък ми се струва - като заспи ще меря Т

Честита годишнина на мама Дани, на патерици! Още дълги години щастлив семеен живот!
Честит Рожден Ден на Де-Си! Здраве, щастие, късмет и щастливи мигове!

Добре дошли на мама eva83 и Гошко!

Арлина, страхотна е статията на съпруга ти за концерта! Аз също си падам леко рокаджийка, но повърхностна. Иначе съм върл враг на чалгата!
Ети,  за венците! Страхотни са! Аз не можах да се включа в изработването на неща за базара, щот’ съм вързана в ръцете  , но ще помагам с продаването и ще пазарувам...
Ели, съжалявам за загубата! Дано  бързо да го преживее!
Renisiyana2, и аз нямам възможност за гласуване тази седмица! Наш'та мома също участва, шансовете са буквално нулеви, като се има впредвид колко гласа има първото момиченце, ама за спорта, дет’ се вика, гласувам!
Pingwina, идеята за играчките е супер  ! Не се бях сещала.
Асе, съжа;явам за портфейла  !И стискам палци диагнозата на племеничето да е грешна  ! Дано и с дядото нещата да се стабилизират! Аз самата изгубих моята баба преди 20-тина дни и ...тежко е.
Дидка, всичко, което исках да кажа, е написано от Попова и Лала! Пожелавам ти бърза адаптация!

Вяра е хремава от няколко дни / за първи път й е/. Тази нощ обаче се закашля на няколко пъти и днес я водих на лекар. Сега сме на Проспан и витамин С.
Подарък все още не съм измислила...а няма време. От няколко дни майка ми я учи кой е Дядо Коледа, а тя повтаря “Коля, Коля”. А вече се научи да се катери по столовете и няма недостижими неща...
Не съм давала до сега нито захар, нито мед!

Лека и топла вечер на всички!