"Това си е Ваш проблем" или що за отношение към клент.

Със сигурност е така, но продавачката е връзката на клиента с шефа. Редно е тя да е заинтересована от проблемите на клиентите и да ги поставя на собственика.

Ти за клиент ли ми говориш или за пациент?!

Във всеки магазин задължително трябва да има книга на клиента. Това много малко клиенти го знаят. Възползвайте се, напишете как сте се почувствали след обслужването на продавачката. Може да не й е голяма заплатата, но щом е там, значи има нужда от нея и следващият път ще се замисли преди да отвърне троснато.

Много от клиентите често са пациенти. Клиента има право, докато не го загуби. Търпението не е вечно.

Julie стана ни ясно, че работиш в магазин и силно мразиш клиентите, които ти развалят рахатлъка

Аз съм си поставила за цел на места, където заплатата на служителите/ персонала се плащат и от моя джоб да изисквам качество на обслужване.

Работя с клиенти, макар и от друго естество и вярвай ми знам до къде са границите на добрия тон с клиента..

А за Книгата за оплаквания и препоръки внимавайте дали страниците са номерирани, че има тарикатки дето вадят листа с оплакването

Коте, не работя в магазин, работя във офис, търговец съм на компютърна техника. Не продавам шалтета. Но клиенти идиоти има навсякъде. В компютърния бранш също.
Никога, ама никога не съм се държала зле с клиент. Както и да са се държали с мен. Стискала съм зъби и тва е. Качеството на обслужване винаги е на ниво.
Вярвай ми, срещала съм какви ли не хора.

Пет пари не им давам на такива!
Задавам им,един много блажен въпрос и си излизам

Извинявай, но какво точно значи, че ще ти загуби половин час  . Всъщност ако не се лъжа това им е работата - загубването на време  клиенти. Безспорно има и отвратителни клиенти, но...обслужването като цяло е повече от ужасно. Да ти кажа честно с такива продавачки ми е кеф да се разправям.

Май, и аз нещо не разбрах. Ако искам да си купя нещо без до го видя и пипна, ще си го купя от нета и няма да завися от настроението на принцесите-продавачки. Длъжна ли съм да купувам нещо, което не ми харесва само, защото тази, която е там за това, ми го е показала със свръх усилия, отделяйки ми от скъпоценното си време? Каква всъщност е работата на продавачките - ненамерени принцеси?

Принципът "каквото повикало, такова се обадило" важи с пълна сила. Тоест, за да се държат добре с мен, е редно и аз да се държа добре. Както вече някой каза монетата има две страни.

Aз пък точно в този бранш обичам да гледам сеира на продавачките/продавачите  дето разбират по-малко от мен ( инженер съм, но се занимавам със софтуер професионално)
Само последнота случка от оня ден, когато исках да купя WEB камера за племенника.  Исках да ми демонстрират как се закрепва за дисплей, след като не можа да я закрепи, защотот щипката беше слаба, ме посъветва да си я залепя с лепенка 
Не съм и викала, не съм я обиждала.. просто изчаках да се помъчи момичето и учтиво благодарих. В отговор получих съвета за лепенката.
Не сравнявай обаче продажбата на техника с тази на дрехи, а още по-малко на плат и неща за дома.

При техниката е важно да попаднеш на човек, който може да ти демонстрира и да ти предложи подходящо за нуждите ти стока

Пак казвам нещо, което си го казвам във всяка такава тема...
Рибата мирише откъм главата. Не са виновни хората, които обслужват, а тези които са ги оставили там и позволяват такова държание.
Често сравнявате как било по другите страни. С една разлика, че там хората имат възпитание. Те се усмихват и са любезни дори когато ги срещнете на улицата. Докато в нашата любима родина когато детето ми поздрави някой на улицата, просто защото му е приятно да казва Добър ден и да поздравява, често се случва отсреща да се правят, че не са го чули или дори да получи някое изсумтяване. И то да ме пита детето "защо ми е сърдит този чичко?". Казвам, че не го е чул просто, а ми се иска да му кажа, че мама му не го е научила да поздравява. Но и това ще му кажа, още малко време да мине.  
Начин да си любезен има винаги, да оставиш хората доволни също. Колкото и работа да имаш. Това се неща, които се учат за седмица, две с добър учител. И с малко желание.
Аз също съм много взискателна в това отношение и като клиент и като човек, който обслужва.
Сега по Коледа е лудница навсякъде, където и да отида, хората са преуморени и изнервени. Избягвам много да обикалям да не се ядосвам и аз.

 
ами, смятам, че фактът, че не са ми останали достатъчно пари наистина си е мой проблем. И през ум не ми минава да питам дали сега мога да платя една част, после друга, когато изрично са ми казали, че се плаща веднага и в брой.
Че е пълно с простакеси -продавачки, пълно е! Че част от клиентите са кибер мега макси простаци - също е вярно!
затова гледам пазаруването да ми е приятно, да не се нервирам. като видя неприятно отношение от страна на продавачките, направо си излизам и край. Скандали ме мързи да вдигам, смисъл няма

Коледното пазаруване е във вихъра си - веселете се, не се нервирайте за глупости!

Е не си права...за да продавам шалтета например- трябва да знам доста работи. Капитонирано ли е, материята, как се пере, глади, в колко литрова пералня се събира и изобщо пере ли се в пералня, размерите му- напр 240/260 дали ще пада до земята, ако леглото има табла дали ще седи добре, цветово дали ще си пасне с интериора и още куп неща...
Определено не е толкова проста работа както си мислиш, още повече при положение, че в магазина има още 100 артикула...

Аз смятам,че фразата"Това си е ваш проблем"е недопустима за продавачка.И сега да питам-колко от всички отговорили тук са работили като продавачки?Аз съм била-продавах козметика в Бонжур.На Коледа и Нова Година наставаше нещо кошмарно-не искам да си спомням,но аз нито веднъж не съм си позволявала да не се усмихна,и да не изпратя някой любезно.Сега ще обясня и какво значи"да ти загуби клиент времето".Точно по тези празници на касата ми застава опашка от около 30 човека наредени един зад друг-всеки иска не само да му бъде маркирана стоката,а и да отида до другият край(докато другите клиенти чакат на опашката),да му обясня за какво се ползва еди какво си,евентуално да го консултирам за еди кое си червило.....аз един път не съм си позволявала да не го направя това с усмивка(ама ми е било ужасно нервно-да си губя времето с него,той накрая нищо да не купи,а 30 души да ме чакат на опашката и да ме псуват.Е,каквото и да направех,всеки ден се намираха поне 20 идиота,които все нещо не им беше наред и вдигаха скандали.Наред с това имаше поне 30 човека,които ме хвалеха пред шефката-на кой както му изнася-научих се,че в този живот-един се оплаква от тази продавачка,а друг е супер доволен от нея.Но такива фрази като тази не бих си позволила да изкажа,защото е невъзпитано.
Мисълта ми е друга-в едни моменти става крайно натоварено за човека,не може да диша вече,на мен ми се е случвало да ми се вие свят,да ми е лошо и да обслужвам,идва ми да хвърля пари,каса и да се скрия някъде,да дишам малко въздух...Обаче всички пишещи тук първо не са работили за 180лв продавачки някъде,второ не искат да имат никаква толерантност към никой-щом те си вземта 1000 лева заплата,и влезят някъде,трябва на момента да бъдат обслужени-чакайте бе,и продавачите са хора,и те работят да си хранят душичките,пък не вземат и 1000 лева като вас,махнете с ръка и си излезте,натоварено му на човека и това е.Аз от описаното от авторката си съставям извода,че е точно такъв случай-че извинявй,ама аз никога няма да си позволя да питам може ли да платя другият път-глупаво е,и си си виновна,че нямаш пари сега,не казвам,че репликата на момичето е била много удачна,ама явно и е писнало цял ден от някакви дето,не само им обясняваш немай си колко време,ами и не искат да платят всичко после.Аз също съм се нервила на досадни продавачи,ама говоря за съвсем друг тип хора-такива,на които отдалече им личи,че не им се работи,или евала им-решили са за 180 мизерни лева да не работят и това е-такива ги отбягвам надалеко.
Момичета,трябва да си видял и двете страни на монетата за да съдиш някой по този начин.В момента работя по специалноста си и виждам другата страна на монетата-да бъда клиент-ама вече си знам урока-като гледам обаче много от вас не го знаят.Аз да ви кажа,ако работех за 400-500лв тогава-работех 2003г,щях не само да се ухилвам всеки път,не само да снова напред-назад и да помагам на всеки,ами и криле щяха да ми изникнат от кеф,че служа на човечеството...После питате що обслужването в България било под нивото на другите държави