Много мина, мъничко остана, ФЕВРУАРИ бебче ще прегърне мама!

Здравейте сладуранкиии  Аз се позагубих ама вече съм тук /ако на някой съм липсвала  /
Днес бях на преглед и при нас с бебчо всичко е наред /да чукна на дърво/...и нашия момък е около 1600 гр...така че мисля,че не точно малък, защото и аз се притесних, но ако отвориш сайта на бг-мама за тези седмици е нормално да е 1500гр.,а според линка на 1-ва страница е нормалн да е 1700гр,....така че 
ако не се лъжа фундус утери е предлежанието на бебчо в коремчето - или иначе казано къде се е позиционирал в матката - на дъното,на задната ,на предната стена или нещо си там 

Ето това намерих
http://www.medinfo.bg/doctor/statii/ag_place.htm
и това
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/326/68/

Тези неща излязоха в GOOGLE!

Успех!

 

east_lights, аз те видях но съжалявам не мога да помогна, питай чичко GOOGLE  ако ти е спешно.
Жаси, честита годишнина, още много щастливи семейни години!
За болката на срамната кост , имам я от 2 седмици, имах я и в 4-ти месец, като натъртено, дори като вървя малко я усещам. За себе си я обяснявам с разтягането на таза и я приемам за добър знак, ще ми помогне да родя по-леко.
Похвалвам се, че почти се преборих с кашлицата. Много гадна работа беше, спи ми се, а само да полегна и се почва едно сухо давене, мислех че ще ми изскокне бебето през пъпа и все понапишкана си бях .
 За финансовите притеснения :мъдри мами са ми казвали, че бебе може да се гледа и с малко и с много пари, удоволствието все е голямо.Освен това мъничетата не разбират от битови условия и модни тенденции, със скъпи вещи задоволяваме единствено собствената си суета, ако я имаме. Бебето усеща само обичта ни, а нея можем да я пръскаме  безплатно. От доста заможна майка съм чувала също, ако съм разумна да заделям настрани всяко левче, което съм склонна да дам сега за скъпи дрехи  за по-нататък, за образование например, жената в чудо се е видяла, много скъпа екстра е започнало да става  образованието

Привет и от мен  
East - Fundus uteri означава дъно на матката при бременна жена. Напиши го в Google и ще откриеш доста инфо.
Мерииии къде се изгуби??? Същото важи и за Баленка и другите от бургаския отбор.... Я бързо се отчетете  
Евелинка - бих копирала целия ти пост - защото реакцията на нашия татко беше почти същата - умопомрачителна.....
Първо - като разбра че съм родила и акушерката му казала че може да почерпи - той отишъл до най близкото павилионче за храна до болницата и накупил незнайно колко на брой кюфтета и кебапчета за обяд на целия екип... Само да вметна че аз родих в 9 часа сутринта - най подходящото време за кафе и лакомства..... После като ме видя да ме изкарват на една инвалидна количка и да ме местят от родулна зала на 1 етаж към отделението на 3 етаж - ве4е съвсем пребледня. Неговата любима-умаломощена  и седнала на здравото си крайче от дупето я разхождаха с инвалидна количка със счупено едно колело -т.е на 3 колела... и ве4е съвсем се ошашави. А мен не ме питайте как друсаше това транспортно "чудо"... И като за капак - за да бъде шокът пълен - се качи с мен до горе и като видя детето (само да вметна че Бобчо беше много сладко бяло бебе с чипо носле) се обърна към мен с думите "ама това ли е нашето?" а в погледът му се четеше пълно недоумение (все едно бях родила негърче). По блед, изплашен и безидеен не бях го виждала до тогава. Никаква романтика, не си мислете че е като по филмите   Може би има изключения на татковци с по адекватни реакции, но нашия беше от "масовите". Сега е прекрасен татко и съм му благодарна че е грижовен баща. Е, понякога забравя ролята си, но го вкарвам бързо в релси   Това преживяване се помни цял живот. Ние майките имаме инстинктивно усещане за децата си - носим живота в нас 9 месеца и чакаме с нетърпение да гушнем този живот който сме носили толкова време. За татковците това е чуждо. И днес Ники ме пита какво  усещането да те подритва някой от вътре в корема... Така че не се сърдете на реакциите на вашите бъдещи татковци. Най естествената реакция на един мъж който става за първи път татко е да е като ударен от гръм Това е моето мнение  
Аз днес имах един ужасен и напрегнат ден. Искам да си почивам вечееееееееееееееееее. Хормоните ме тресат якоооо, признавам си  
Много близки ви чувствам вече, и се радвам че преди няколко месеца попаднах в този форум

Евелинка, много ме развълнува разказа ти за реакциите на твоето татенце. Не смея и да си представя как ще е при нас. Моят мъж подскача всеки път, когато бебо го ритне. Няма да го мисля обаче. Той ще е извън родилната зала. Аз напоследък се шашкам, че както нищо не ме болеше и не ми създаваше дискомфорт през цялата бременност, може и да не разбера изобщо, като тръгна да раждам . Страх ме е и как ще се справям след раждането. Работодателите ми поставят условие да си работя от вкъщи и тъй като не мога да си позволя да падна на минимална заплата заради жилищния ни кредит, нямам друг избор и ще съвместявам двете неща. Всъщност са повече, защото в момента работя на две места и планирам да продължа така. Като ме пита майка ми кога ще си почивам, й отговарям: "В следващия живот". Явно наистина ще е така. Работя от момента, в който излязох от училище. Следвах две висши едновременно и пак не съм спирала. Затова и в момента не ми прави кой знае какво впечатление темпото. Дано да е вярно, че като си толкова активна, раждаш по-лесно. Иначе котешкото ни семейство си е екстра. Страстите се поуталожиха и сега са кротички. Ама папагалът го е хванала музата и пее с пълно гърло "Аз съм Йори ху-ба-ве-ца, вечния ерген". От него не си чувам мислите .
Жаси, честита годишнина! Thedragonbg, не мога да видя точно какво си си подарила, защото ми блести, но честито И аз си подарих нещо - кексова форма във вид на коледна звезда и формички във вид на снежно човече, зайче и къщичка. Дано да успея да ги изпробвам. Глася се да го направя на 23 декември .

Днес и аз бях при Марков. Всичко ни е наред, Бебка тежи 1671 грама, което е в нормите за моята седмица. Направо съм изумена от  снимката, която  направи , на която ясно личи колко много прилича на  мъжа ми.
Аз бях започвала вече тази темата, но все пак, отново да Ви питам, какво мислите за присъствието на таткото на раждането? Аз съм много раздвоена.

Благодаря ви момичета!

Жаси,честита годишнина    много здраве ,щастие и любов
Даниелка, за изпита.Това което си описала са подготвителните контракции.Ако не ги получаваш на равни интервали няма страшно Аз имам такива контракции от шестия месец .
thedragonbg,хубав подарък,със здраве да си ги носиш.
maria_m,не мисля че е малко бебчето,аз в 26 г.с. като ходих бяхме само 805 грама,само че доки каза че е в нормата
denil,относно присъствието на бащата по време на раждането ако има възможността да присъства мисля че е хубаво.За съжаление при нас няма избор ,иначе и аз бих искала съпругът ми да е до мен,може би така ще съм по-спокойна
Моята бебка започна много да се върти и страшно силно ме рита ,особено когато баткото ме ядосва а той днеска цял ден това прави.Нямам търпение да дойде следващата консултация да си я видя.
Лека вечер на всички

Жаси, честита годишнина! 
И за вчерашните поводи, желая всичко най!
За погледа на таткото при първата среща с бебчо ми стана много смешно Евелина как го е описала и нашия гледаше като наакан.
Да се оплача - аз съм на диета, достигнала съм нечувани кг, които никога не съм и мислила, че ще стана, много ме е срам.
И още нещо щях да пиша, но забравих какво...

Ей сега оправих кухнята и бързам да ви се похваля с една страхотна новина - наша семейна приятелка е родила днес прекрасно момиченце - 3.500кг.  Сега се чухме с мъжа й, тъкмо си мислехме какво става с тях, защото терминът и мина преди няколко дни, но раждането е било днес в 12 часа, секцио. Майката била много добре. А малката била голяма гладница, едва я успокоили с малко глюкоза, че половин час ревала гладна  .
Даниелка, честито! Това си е страхотно постижение! 
Денил, аз лично съм против присъствието на мъжа ми. По принцип по тази тема съм леко раздвоена - ако това ще те направи по-спокойна и на двамата ще ви е приятно да го направите заедно, нека да присъства. Аз бих се чувствала изключително неудобно. Гледката отдолу при раждането не е хич приятна, да не говоря, че хвърчат околоплодни води и т.н. Моят мъж няма да седи до главата ми, в това съм убедена, любопитко е и ще заеме позиция при краката ми. Аз бих се почувствала ужасно. Достатъчно се притеснявам от екипът около мен, колкото и да ми повтарят, че това е нормално. Другото, което ме спира е, че не искам да вижда болката. Аз съм жена, природата ме е "програмирала" да раждам децата си с болка и да мога да я понеса. Той ще застане безпомощен до мен и нищо няма да може да направи, а това негово безсилие ще го накара да се почувства глупаво. Запазила съм си правото да е с мен в следродилна зала, когато бебето вече е родено и можем да се гушкаме тримата. Даже имам чувството, че на целия екип им беше много приятно, когато той дойде след раждането на Благовест и дори го заведоха да види как ще изкъпят бебето. Но не му позволиха да е в стаята докато следяха кървенето, думите на докторът бяха "Ти трябва да я виждаш в перфектно състояние, сега е наша работа да я погледнем!" И на мен така ми беше много по-спокойно. Даже сега съм решила, че той ще гледа детето докато раждам, а аз ще си взена пликчето и ще си отида сама в болницата. Но разчитам на доверен човек до себе си, може би затова и не ми е толкова важно мъжът ми да е с мен  в такъв момент. Достатъчно е, че ми търпи настроенията и неразположенията през бременността.

Честита годишнина на жаси! Дълга и щастлива любов! 

Зузу, добре че се разписа. Радвам се за новинките около бебетата ни, момичета. Да споделя и аз моята.
Днес бяхме на преглед. Бебка е 1600-1700 кг. Вече се е обърнала с главата надолу. Чухме й сърцето, направихме запис. Доки каза че има хубав профил нашата мома. Говорихме за датата на секциото, със сигурност ще споделя след 10 януари кога ще ни е големия ден. Май в този късен час друго не се сещам.
А тази сутрин бяхме с Наденцето на "Училище 9 месеца". Беше готино и имаше много бъдещи мами, ама много.
evelinar, честито на приятелката ти. Да е здрава и послушна голямата девойка.

Лека нощ!

Galadriel 
А ще ходите ли на училището в четвъртък???

Тук съм обаче имам време само вечер да ви изчета и да пиша, нещо денем не ми остава време, какво толкова се замотавам не знам
Жаси честита годишнина мила, много щастие и късмет ви пожелавам още дълги години!  
Радвам се за хубавите резултати и мерки на всички ходили на консултация!
Евелинка, Роси, много се смях с вашите хора, така си е, емоцията винаги е голяма. Ще опитам да разкажа откъси показващи Иво. Първо, (понеже съм разказвала за седмичното ми раждане) човека беше каталясал и не можех да го събудя, което разбира се ме вбеси ужасно (някой знаят какво представлява разярена раждаща жена  ), аз вече със силни болки от известно време, измита и приготвена го чакам да се събуди той ме поглежда безизразно, казва едно безразлично "добре" и заспива отново Събуди се след час и половина, с празен поглед ме гледаше, втрещен буквално, стана машинално, облече се и реши да вика такси, аз изсъсках че ще ходя пеша до стоянката, така и направих (нищо че вместо 2-3 мин ми отне половин час). Мълчеше през целия път, само ме поглеждаше тайничко. Вече в болницата дойде на себе си, тръгна с мен да влиза в приемното, сестрата каза "не може", а той, "как не може ние ще раждаме заедно". Преведоха го в родилна зала, облякоха го и го пратиха в ъгъла на един стол да седи, кой знае защо, а уж беше там да ме подкрепя Не го усетих нито преди, нито по време на раждането, чух го веднъж само да повтаря с акушерката "мило дишай" и изсвистях "дишай ти", и това беше. По едно време по натам, го видях да пълзи на 4 крака в краката на 7 човека болничен персонал, оказа се че е изтървал батериите на апарата (4 броя) и от страх да не ги настъпи някой лекар и да се просне на гръб е ходил да ги търси из залата. Иначе снимки и клипове бол, имам си всичко записано, но подкрепа от него не получих, поне не това което исках. Разбира се веднага след мен той гушна Ива, плачеше като дете и се давеше в сълзи. Очаквах след това че ще сме заедно тримата 2-то часа в родилно, но ни взеха Ива за наблюдение заради тежкото раждане. Тръгнаха да излизат всички, аз вече готова оправена и добре, на края на опашката гледам Иво, подвиквам "ти къде" а той "лошо ми е, излизам да изпуша една цигара" викам "лошо ли ти е? то мина всичко, вече няма нужда да ти е лошо, да ти е прилошавало преди малко, тукаааа, никакво мърдане, после ще пушиш!" Стоя до мен час и половина, буди ме, аз бях труп, неспала доста време, мисля че си поспах добре, защото той твърди че сме си бъбрили а аз не помня нищо. Дойде с мен до горе до стаята в която ме настаниха, буташе ме с количката. После тръгна като в транс да каже на Тян и да го доведе, изминал е пътя пеша без да се усети, през прелези и истории, защото до Надежда път за пешеходци няма. От там започнаха едни странни дълги и неспирни денонощни смс-и с обяснения в любов, с много дълбоки думи, много затрогващи и помнещи се... Очите му бяха пълни винаги като дойдеше. Гушкаше Ива с много нежност и опит, макар да му се случваше за първи път, и до днес е чудесен баща. Даже Ива тази вечер след като и се скарах за нещо ми каза искам тати да ми е майка.
По въпроса дали да присъства бащата, Иво настоява да е с мен отново, на мен ми е все едно защото наистина в България нещата не стоят както трябва, ако пак няма да го видя и усетя какъв е смисъла да плащам. Иначе решението трябва да вземат двамата. Брат ми разказва на Иво на времето за раждането на снаха ми и Иво се запали, аз бях малко скептична, защото не бях убедена че ще издържи гледки и паники. Подготвях го с филми и разкази, беше убеден че ще изтърпи, и че го иска, така и стана. Впрочем аз мислих че ще е до мен, до главата ми, а той беше на на- стратегическото място и снимаше всичко между краката ми.
Много стана дано не съм досадила.
Впрочем днес бях на прическа... долу баш бая дюс стана, ама и това исках, та сега не знам болката дали е от колата или от етапа на бременността  
Целувам ви всички! И спокойна нощ!

Здравейте момичета и от мен. Отдавна не съм писала, но редовно чета всичко написано от вас и преживявам с всяка една от вас тревогите и щастливите моменти. Може би защото и в реалния живот не съм много приказлива, затова и тук пиша по рядко.
И аз май като някой от вас съм с лека депресия напоследък. Плача все по често, за какво и аз не знам. Страхувам се за разни неща. С две думи пълна програма ::
Повтарям си, че е важно с Бебо да сме добре и всичко друго е без значение и пак се намира някоя глупост да ми се върти из главичката. Иначе сме добре, бебо расте, рита, върти се на всички посоки, хълца понякога(това усещане ми беше много странно докато се сетя, че сигурно хълца). Аз се чувства много добре, почти с нищо не мога да се оплача, освен дребни неразположения и контракции без болка, които съм решила, че са от подготвителните и не им обръщам голямо значение.
За татковците. Подхванали сте тази тема, а тя на мен ми е много интересна в момента. Аз напоследък забелязах, че нашия татко като че ли изпада в състояние на страх или и аз не знам точно какво. Аз все си мисля, че не съм много проблемна бременна, но явно не е така. Живеем сами, далече от всички роднини и приятели и той милия трябва да изпълнява много роли. Първо да работи много и да изкарва пари за семейството и след това да бъде съпруг и майка и приятелка и какво ли още не.... май му идва в малко повече. И по този повод се замислих и как ще му се отрази присъствието на раждането. По принцип тук е нормално бащата да присъства. Ако бащата липсва това означава, че майката е самотна или нещо подобно, но дори и в този случай присъства някой друг на самото раждане(майка, сестра, т.н ) При всички положения нашия татко ще присъства, просто няма как. Аз ще се притеснявам много, ако ме остави сама в болницата точно в този момент. Но се запитах, наистина ли е толкова грозна гледката, и дали ще има последици върху самия него и след това върху отношението му към мен? Малко се притеснявам, защото искам да остане с хубав спомен от този момент, а не с някакъв кошмар, който да го преследва непрекъснато. Малко съм объркана......
Надявам се всичко да е наред и да не се стресира много. Той уж е подготвен, казва че иска да е там обаче аз като че ли напоследък се разубеждавам. На него ще му е трудно доста няма как. Още повече, че не знам аз колко време че се възстановявам след раждането. Може да се наложи да се грижи не само за бебето но и за мен. Затова само се моля да имам леко раждане и бързо да се оправим и да се гледаме с бебо. Ще ние за първи път и двамата ще трябва да се справяме сами. Тук ги изписват много бързо, буквално за няколко часа. Ако всичко с мен и бебето е наред ще си бъдем в къщи 5-6 часа след като съм родила. И това също ме притеснява доста, но това е практиката тук.
А вие усещате ли някаква промяна при вашите мъже? Или всичко идва в деня на раждането и след това?
Лека нощ и сладки сънища пожелавам на всички.
Честито на всички, които са имали хубави поводи за празнуване и съм пропуснала.

Здравейте и от мен! Реших да се включа за малко преди да тръгна на работа. Провокира ме въпроса на Бубето за болките ниско долу, във влагалището, таза, краката. Исках да разкажа, че съм така от поне 2 месеца и всеки ден става все по-зле. Вече не мога да вървя повече от няколко метра и краката ми блокират, буквално...спирам и ни напред, ни назад и се сгъвам като скоба. Като се въртя вечер в леглото се събуждам от болките долу ниско в корема и по влагалището, все едно ме е ритнал кон:)). Всичко това е от едни притиснати тазови нерви, защото нося бебка много несиметрично. Моето коремче е доста щръкнало напред, а настрани го няма никакво. Поразпитах и от медицински лица разбрах, че жени със слаба коремна стена, носят бебето по- напред и тези нерви, които минават през корема и влизат в таза се притискат яко. Такива жени обикновено се обездвиждат съвсем в последните месеци от бременността, а аз мога да кажа, че направо се инвалидизирах. Не е страшно и проблема е, че носим голяма тежест, която е е разположена кофти. Стиснала съм зъби и кретам, но това да е проблема. По ме е страх от контракциите, но тъй като не са болезнени и регулярни и за тях гледам да не мисля. Съжалявам, че нямам време да пиша по-често и повече, но и това ще стане скоро като приключи мъчението-работа . Цунки на всички! Пазете се!