Здравейте. Синът ми е почти на 11 месеца. Гледаме си го сами с мъжа ми. Допреди месец не го бяхме оставяли на баби, защото сучеше често и трябваше да е вързан за мен. Отскоро му разредих кърменията и започнахме да го оставяме уикендите за по няколко часа на свекърите, а през седмицата (ако се наложи) и на родителите ми.
Когато отидем да го вземем, той изобщо не ме забеляза, направо се хвърля върху татко си. Когато има други хора наоколо, сякаш аз съм част от интериора.
През седмицата, когато сме си в къщи непрестанно ми ходи по петите, гушка се в мен, играем си, целува ме.
Не ме разбирайте погрешно, не ревнувам от бабите и татко му, радвам се, че детето може да се чувства добре и без да съм му пред очите, просто ми е интересно какво ли е обяснението за това поведение?
Виж целия пост
Когато отидем да го вземем, той изобщо не ме забеляза, направо се хвърля върху татко си. Когато има други хора наоколо, сякаш аз съм част от интериора.
През седмицата, когато сме си в къщи непрестанно ми ходи по петите, гушка се в мен, играем си, целува ме.
Не ме разбирайте погрешно, не ревнувам от бабите и татко му, радвам се, че детето може да се чувства добре и без да съм му пред очите, просто ми е интересно какво ли е обяснението за това поведение?
Та него сигурно е свикнал да вижда след работа да се появява, да му се радва така и сега zатова се врурва, ти сякаш си си била там ... 
