Фотография - бокиране по Джеминариус, 21 епизод

Ето още два варианта на обувчицата.

Вечи честито
Лека бременност ти желая 

Вечи, и от мен честито! Много здраве и спокойствие ти желая и разбира се, най-прекрасното бебе!
Страхотна тематична сесия си направила!

Аз влизам набързо, за да ви пусна една снимка на моя дядо (като си нямам мои ). Майка ми е открила снимката и я е дала да я сканират, разбира се, качеството не е добро, но толкова. Снимката много ми прилича на снимките на Ансел Адамс. Ето я:

http://www.flickr.com/photos/12371527@N07/2218007229/

Ех, да можех и аз....

И последно: влизам и гледам темичката заминала на втора страница.... Няма да се разберем така.

да, има нещо такова, магия..... е

Ако можеш намери още, прекрасни са.
И Фрид я оцени, той много харесва Фотографията.

Това е Искърското дефиле, нали? Наистина прилича на снимка на Адамс! Дядо ти много го е бивало, наистина.

Ами чудя се дали е Искърското или е по Струма някъде?
Довечера ще търся още!

Здравейте мацки!
Влизам да ви поздравя с Новата и да ви пожелая да е много спорна, нащракана с голяяяям обектив! 
И какво да видя? Редиците ви ще се увеличават?

Веч, много здраве ти желая, лека и щастлива трета бременност! 

Ама вие съвсем сте изчезнали!
Аз се трудих, пекох кекс, с две думи - тренирах за срещата. Голям зор видях със снимането.
Резултатът е тук:

http://flickr.com/photos/12371527@N07/2222317471/in/set-72157603705953201/
Тази много ми харесва ама да беше и пустата кола на фокус.


http://flickr.com/photos/12371527@N07/2223109958/in/set-72157603705953201/


http://flickr.com/photos/12371527@N07/2223110168/in/set-72157603705953201/

Май не е искърското дефиле 

- пътя е много широк
- ако е дефилето гледката трябва де е към София (иначе слънцето се пада на север) На двете места на които се сещам да има скали - Черепиш и Лакатник пътя е от другата страна на реката

  Или пък това в ляво де е влака, а в дясно тесничкото път?


поправка, поправка

Лакатник - широкото трябва да е гарата

http://flickr.com/photos/13495661@N00/402210731/

Лелееееееее, raly, ти си супер!!! Ама това е същата скала май. Тоест, искаш да ми кажеш, че тези къщи всичките не ги е имало когато е правена снимката...?!!? Лакатник нов град ли е, хвърли ме в размисъл...

Здравейте, момичета!! Благодаря Ви, за съветите , които ми дадохте, но в крайна сметка не успях нищо да направя. Слагах пръст пред обектива и рязко снимах, на макро и пак нищо 

Искам да Ви се похваля с една снимка, направиха ми я вчера. Ако може някакви съвети да ми дадете, ще ги приема!!

пп малко тъмна стана, въпреки че бях с/у слънцето

http://img135.imageshack.us/img135/2284/picture027of2.jpg

Жена,

струва ми се, че е същата скала

на снимката на дядо ти къщите са много по-малко

като видях снимката се сетих за дядо Йоцо на Вазов



http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5154&Level=2

Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура.
*******

Оттогава неговото любимо място за стоене беше скалата на петдесетина крачки от държавата му, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, загърмяла от трескава работа.

От заран до вечер той стоеше на скалата, слушаше гълчът, пукотите, ударите на мотиките в земята, търкалянето на колцата, движението, смесения шум от усилията на гигантското дело.

Железницата се свърши и заработи. Дядо Йоцо чу с трепет първите писъци на свирката на паравоза, трещенето на колелата по релсите.

Пищеше и трещеше "българската железница"! Той сякаш оживя, възроди се.

Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката и да погледа българската железница как фучи из устието.

Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за "българското" време. Както преди нищо не наумяваше в селото за него: само "свирката" му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гледа...

Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.

Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено:

- Дядо Йоцо гледа...

Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.

Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите...

Честит слепец!

Често някой нов кондуктор, учуден, че вижда все на същия час на канарата един старец, който маха с шапка към летящия влак, запитваше на ближната станция селяните, що се качваха в третия клас:

- Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд?

И селяните отговаряха обикновено:

- Не бе, дядо Йоцо гледа...

 

*

 

Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта.

Но той го завари умрял там с шапка в ръка.

Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България...

 

Рали, и баща ми това каза като му я показах. Благодаря ти за разказа!!! 

Лелеее, тези две снимки са истинско доказателство каква магия е фотографията Запечатват се времена, места...и не се знае след години и столетия кой ще им се радва на тея "отпечатъци"

Пак аз! Да ви споделя нещо: изтрили са ми снимката с колата и чинийката с розите от Култ-а. Ок, малко няма фокус - ясно , ама толкова ли е зле??? А на мен ми хареса, пък макар и без фокус . Наистина ми стана странно, моля помогнете с обяснение, че няма да мога да спя:)