Цитат на: Niki1
... същата работа, но на друго място...
Това също е вариант.
Иначе, съвсем правилно разбрах, каква беше идеята на първия ти постинг.
как мислите .. за стреса на раб. място и бебеправенето
- Публикувана: 21 апр. 2005, 11:18 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2005, 15:57 ч.
# 30
23 апр. 2005, 14:38 ч.
Това също е вариант.
Иначе, съвсем правилно разбрах, каква беше идеята на първия ти постинг.
Виж целия пост
Това също е вариант.
Иначе, съвсем правилно разбрах, каква беше идеята на първия ти постинг.
# 31
23 апр. 2005, 15:39 ч.
Mur, не искам да ти давам акъл за това точно, защото това е баланс от вътрешна психика, желание и усещане на предела.
Борбата с шефа, обаче, е обречена. Сети се, че е важна не конкретната битка, а крайния резултат от войната - а нея винаги шефа я печели
Така че, ако не можеш да се зареждаш с една кофа `темерутин` преди да влчезш в офиса, по-добре наистина си намери нова фирма, където ще работиш същото, но ще се чувстваш по-добре. Аз лично избрах `темерутина`
и засега работи - не стоя вече по 14 часа и не се ядосвам за най-дребните неща - така се прибирам спокойна и съм пълноценна и в къщи - преди не бях човек от среса и нервите, които хабях по цял ден 
Каквото и да избереш ти пожелавам късмет
Виж целия пост
Борбата с шефа, обаче, е обречена. Сети се, че е важна не конкретната битка, а крайния резултат от войната - а нея винаги шефа я печели
Така че, ако не можеш да се зареждаш с една кофа `темерутин` преди да влчезш в офиса, по-добре наистина си намери нова фирма, където ще работиш същото, но ще се чувстваш по-добре. Аз лично избрах `темерутина`
и засега работи - не стоя вече по 14 часа и не се ядосвам за най-дребните неща - така се прибирам спокойна и съм пълноценна и в къщи - преди не бях човек от среса и нервите, които хабях по цял ден Каквото и да избереш ти пожелавам късмет
# 32
24 апр. 2005, 11:35 ч.
Тук странно как но счетоводителите станахме много, ама нищо както нашата така и хиляди други професии са обречени на невероятен стрес.Затова когато се приберем в къщи нека заедно с връхната дреха да закачим в коридора и пробелмите си, да си вземем един топъл душ, да си пуснем тиха музика ,пък защо не и вечеря на свещи и хубав масаж - ей, нужно е да се поглезим - шефовете ни със сигурност намират начин да се разтоварят - защо да се натоварваме ние -не си заслужава 
да не говорим за нерви поставени срещу парите които всяка от нас получава - не само че не са достатъчни ами са несъизмерими. 
Замислете се момичета -работата изобщо не е всичко.Приятна неделя 
Виж целия пост
както нашата така и хиляди други професии са обречени на невероятен стрес.Затова когато се приберем в къщи нека заедно с връхната дреха да закачим в коридора и пробелмите си, да си вземем един топъл душ, да си пуснем тиха музика ,пък защо не и вечеря на свещи и хубав масаж - ей, нужно е да се поглезим - шефовете ни със сигурност намират начин да се разтоварят - защо да се натоварваме ние -не си заслужава да не говорим за нерви поставени срещу парите които всяка от нас получава - не само че не са достатъчни ами са несъизмерими. Замислете се момичета -работата изобщо не е всичко.Приятна неделя
# 33
24 апр. 2005, 15:57 ч.
Здравей Мур,
аз само ще разкажа на кратко как действаше при мен Природата. Работих в същата атмосфера като теб- обожавах си работата,но шефа ми беше пълен ....... емоционален вампир. След 1г. и половина СТРЕС се реших да напусна.Намерих си работа, която също ме удовлетворяваше и не ми оставаше грам свободно време.На 20-я ден бях бременна
.Искам да подчертая,че бебето при нас не беше цел, принца беше "Ако стане добре дошло".И то взе,че стана Аз отдавам това на смяната на работата ми -просто се почувствах свободна,спокойна и щастлива заобиколена от много млади, положително настроени хора.
Аз също пожелавам на всяка една от вас по едно здраво и усмихнато бебе,защото наистина всяка го заслужава.
Успех!
Виж целия пост
аз само ще разкажа на кратко как действаше при мен Природата. Работих в същата атмосфера като теб- обожавах си работата,но шефа ми беше пълен ....... емоционален вампир. След 1г. и половина СТРЕС се реших да напусна.Намерих си работа, която също ме удовлетворяваше и не ми оставаше грам свободно време.На 20-я ден бях бременна
.Искам да подчертая,че бебето при нас не беше цел, принца беше "Ако стане добре дошло".И то взе,че стана Аз отдавам това на смяната на работата ми -просто се почувствах свободна,спокойна и щастлива заобиколена от много млади, положително настроени хора.Аз също пожелавам на всяка една от вас по едно здраво и усмихнато бебе,защото наистина всяка го заслужава.
Успех!
Препоръчани теми