МОля ви за мнение, относно свекито!

 Ася,няколко дни не бях  в Интернет,затова забавих отговора си до теб.Дъщеря ми живее на 10 мин път с кола от свекърва си и другата баба може да вижда внуците си когато пожелае.Забрани в това отношение няма.Но...да ги видиш и намачкаш е едно,да поемеш отговорност и да се грижиш за тях е съвсем друго нещо.Децата на дъщеря ми са с разлика 1,5 години и вярвай ми,никак не е лесно да отглеждаш 2 бебета сама.И таткото е налице,естествено,но той излиза за работа в 7 и се връща не по-рано от 7-8ч,а и по-късно,когато децата вече са изкъпани,нахранени и паркирани в леглата.Последните месеци от бременността на щерка ми аз взех баткото при нас в Монтана,тук тръгна на ясли,остана 4-5 месеца .После с новото бебе майката идваше тук и оставаше,както писах по 10-15 дни,защото тя се грижи преимуществено за бебето,а аз за баткото.В София бати също е на ясли,когато е там,но групата е претоварена-25 и повече деца и много често носи вируси и на бебето и двамата като се тръшнат болни...Докато в Монтана са 8-10 деца в групата,а и тя се води оздравителна,та грижите за децата са много по-качествени.Внукът ни много се изнерви в София,стана по-агресивен.Може и бебешкия пубертет да има връзка,и ревността към бебето,но е факт,който и дъщеря ми и зет ми отчитат,че детето е по-добре при нас от здравословна гледна точка.Затова и майка му е толкова често при нас-да не се лишава детето от родителска обич.Не знам дали правилно описах смисъла на бабината помощ,но дано разбереш какво искам да кажа.И през цялото време става дума за внуците ни,а не за взаимоотношения между мен и дъщеря ми,или аз и снаха ми.Същото съм готова да правя и за другото си внуче-от сина ми,но сигурно мисълта,че всеки ден ще бъдем заедно за снаха ми е непоносима и по тази причина с другото внуче сме непознати.Аз ходя на повикване в София и при двете семейства-да излязат,за кино,за излети,но и аз съм работеща баба и не мога нон стоп да съм им под ръка.А други баби преди мен са го казали-за внуците си се грижа повече и по-добре,отколкото на времето за собствените си деца.Който желае да ме ползва-да заповяда,аз не се натискам само за да дразня снаха си-сега животът ми е много по смислен без допълнителни задължения по отглеждане на деца.

Offioly,аз също имах ужасна свекърва-достатъчно ще е да ти кажа,че кълнеше цялото ни семейство,вкл. и сина си да умрем и тя да играе хоро на гроба ни.Но сама разбираш,че тук ставаше дума за патология и въпреки ,че аз бях директно потърпевша от лудостта и,не мога да разпростирам отношението си към всички нормални жени,чийто единствен недостатък е,че са нечии свекърви.Ако можеш,излез от отношението на майка си към свекървите и не гледай през нейните очи,това само те натоварва.Ако на теб ти е трудно да възприемеш свекърва си,знай ,че и на нея не и е по-лесно.Но вие и двете обичате един и същи мъж-твоя ,и двете бихте били щастливи с неговото щастие.Вярно е,че понякога свекървата поглежда ревниво към снаха си,но това е от гадното съмнение-"дали това момиче наистина прави сина ми щастлив".Ако с мъжа ти успявате да показвате на всички,че се заслужавате един друг,майките ви ще са много щастливи и няма да ги има традиционните отношения-свекърва-снаха;зет-тъща.Позволи на другата майка да те опознае и обикне.Опитай се и ти поне да я уважаваш,а не при всеки удобен случай да я сритваш като мръсно куче,както доста от тук пишещите мами.Успех!

Детето е най-важното,така че щом мислиш че няма да му е добре там просто й откажи на този етап.Малко като порасне може само да иска,а за момента защо тя не идва да го вижда.