Края на годината дойде, ДЕКЕМВРИйче торта ще яде!"

Честит рожден ден на всички малки палавници, няма да ги назовавам, те си знаят, че да не пропусна някой


Аз напоследък само чета, но вчера бяхме на ДК и не може без отчет:
10.350кг(+500гр) и 80см(+3см) за месец и половина.
Хайде болните дечица много бързо да оздравяват, много  от нас
На нас педи ни каза, че оченцата ни не са синхронизирани, имало вероятност да се регулират сами, ако не се коригирало с очила
Аз много се притесних , а тя някак с усмивка на изпроводяк ми го сервира и да не се притеснявам
Ако някой е запознат повече с този проблем нека сподели

Ето малко снимки и от нашия празник

Честит 1-ви рожден ден на Нора на Moonlady, Нина на sesa, Божидара на secretbg, Александра на janina1--на малките принцески пожелавам от все сърце много здраве,нежност и любов!

Ох, и аз не съм влизала да ви чета. Голяма подготовка за нашия празник, но мина добре. Пеш се държа отлично, като изключим първия час и половина, през който хленчеше почти при всеки опит на някой от гостите да му се зарадва. След това обаче се появи стария усмихнат и чаровен Пеш.  Много палав и разговорлив. Тва дете от как стана на една не е спрял да говори. Постоянно реди нещо, като се опитва да го докарва и на интонация. При все, че на празника спа само 45 минути, очакванията ми за тиха и спокойна вечер бяха тотално потъпкани, защото Пеш изобщо не искаше да спи и не спираше да обикаля из стаите.
Пеш също е в период на отрицание - всичко е НЕ, почна и да проявява определен вид инат, кагато му се забранява нещо....въобще май всички са в една и съща фаза.

А сега за раждането /днес ме смъмриха, че съм го пропуснала....не раждането, а разказа/ - щях да го пейстна от миналогодишната тема, но сървъра нещо го няма, та ще разказвам пак.

Термин:19.12.2006
Дата: 19.12.2006
Признаци: Никакви
Всеобщо професионално мнение: ще преносвам
Състояние на бебето: добро, килограми - малко
Разположение на бебето: високо горе
Контракции: нито една до момента

Същия ден имам уговорен час за козметик в 14 часа /ще се привеждам във вид за раждане/ и уговорка с наблюдаващия ме лекар да ме види за последно..... Решавам първо да ида при доки. Разкритие 2 см, бебето продължава да е високо горе. Докторката обаче се смущава нещо и казва: Ох, аз знаеш ли какво направих, спуках ти водите. Сега се прибирай в къщи да си вземеш багажа и до два часа да си в болницата да раждаш  Ама как така викам, аз имам час за козметик.... Час 11,15
Звъним от кабинета на докторката на моята акушерка /тя е вуйна на мъжа ми/, оказва се, че е на работа в момента. Докторката я предупреждава, че може да се наложе секцио, защото бебето е твърде високо. Отиваме в болницата и ме приемат. Правят ми пробите за секциото. При приемането голямо стъргане падна, не могат да ме обръснат.  Всичките ножчета тъпи, включително и тези дето аз ги нося. Стоя си разкикерена на едно магаре още горе в приемното, докато мъжа ми обикаля града да търси хубави ножчета /излагация голяма - сбъдва се най-големия ми кошмар, че ще ида да раждам небръсната/. Къде обръсната, къде не ме примат в предродилно. Там е фраш. Леглата заети, стаите заети, а в коридора се разхождат момичета с контракции... Пък на мене нищо ми няма. Усещам, че не съм за тук. Що жени родиха пред очите ми. Сбъдва се втория ми най-голям кошмар - да изгледам десет раждания едно след друго: болката, виковете, ужасът изписан по лицата на родилките.....Минава един доктор - преглежда ме. Минава втори доктор и той ме преглежда. Гледат се въпросително. Минава завеждащия на отделението и той ме преглежда и направо пита: това момиче кво прави тука? Ами хъката-мъката обяснява вуйната д-р Х я праща с изтекли води, а той отсича: Тя не е за тук, да си ходи. /Още тогава се разбра, че не съм с пукнат мехур и водите са си в обилно количество/. Пък вуйната на смяна ще и се сега да е момента, че празници идват да не вземе после да я викаме на връх Бъдни вечер. Пък аз ошашавена, незнам какво да искам, сега ли да раждам, да си ходя ли?!  Решават да ми пуснат система /така и не разбрах с какво/, съгласявам се. Тъй ама тя не ми понесе, изтръпна ми всичко, краката, ръцете, езика, тоновете на бебето падат. Спират я и ме пращат в коридора да се разхождам, белким тръгнат контракциите. А до този момент контракция никаква. Към 17 часа се разбира, че няма да раждам и ме пращат в една близка стая с още едно момиче /тя поне знае за какво е там, термина и е края на януари/. Мойта вуйна не се предава обаче, решава, че ще раждам в нейната смяна. Бие ми инжекция Бусколизин, след два часа още една Спазмалгон. И вечерта към 21 се почнаха контракциите, на 15 минути. След час зачестиха на 10 минути. После на 7......От време на време ходех при вуйната за тонове. Всичко нормално. Към 3.00 часа вече на 20.12 контракциите зачестяват на 4-5 минути. Приемат ме отново в предродилно. Два часа обикалям из залите и тихичко си пъшкам. Към 5.00 ме преглеждат 8 см разкритие, води колкото искаш - неизтекли и ги пукат. Спаначено зелени. Питат ме дали съм пушачка - отричам, а дали преносвам - ми не. Бебчето ми се мъчило и трябва да излиза вече. Вкарват ме в родилно. Вуйната е неизменно до мен. Обяснява ми как да напъвам, напътства ме и ме хвали. Аз съм мъжко момиче и не викам, само напъвам и пъшкам. Е, не точно както трябва, но бързо влязох в ритъм. 4-5 напъна, епизеотомийка за по сигурно и в 5.25 изплаква най-красивото бебче на света. Къса пъпна връв, добре, че е била епизеотомията, че иначе щял да остане заклещен. Чувам как вуйната нарежда - Това е Петър, 3.100 кг, 51 см и ми го показва. Бях видяла вече няколко раждания и всички бебчета заслепени от силната светлина мижаха. А моя Петунчо ми го показват - ококорен, сякаш жаден за живот, нетърпелив да се запознае с околния свят и най вече с мама.
Нямаше болка, само една голяма усмивка изписана на лицето ми, изразяваща задоволство, че съм се справила блестящо. Лежа си и очаквам появата на доки да ме шие вече, без да знам, че има и последваща част. Че какво не съм направила, Пеш е добре - жив и здрав. За мен всичко е приключило. Виждам вуйната как се суети около мен и ме подпитва имаш ли контракции  Абе викам си тая жена от радост се е побъркала, кви контракции нали Петър излезе. Ами плацентата я няма ми обяснява тя. И започва нервно да се тюхка. Докторката, която е на смяна е в спешно секцио и няма кой да се погрижи за мен. Вуйната тича до операционната да каже, че има проблем и пак се връща при мен пребледняла и уплашена. Чувам само как повтаря, че не кърви /ако кървяло имало опасност за живота на майката/, но просто няма плацента. Натискат ме по корема от ляво, от дясно, отпред, но нищо. И така не помня колко време. Най-сетне докторката идва и ми обяснява, че ще се наложи да ми извадят плацентата ръчно, тъй като била срастнала.    Е, сега вече ми се разтрепераха гащите, направо си ме хвана шубето. Идва един чичко /анезестиолога даже незнам дали така се пише, щото никога не съм си мислила за упойка/ и започва да обяснява, че сега ще ме вържат и ще поспинкам    Не разбирах изобщо какво става. Връзват ме като куче - краката за ръцете и след това не помня нищо.....Събуждането беше много дълго и травмиращо за мен. През цялото време бях в една черна дупка, уплашена и си мислех, че това е края. Че умирам и че никога няма да видя Петър. Даже после акушерките ми обясняваха как постоянно съм повтаряла: А, Петър добре ли е? А, Петър добре ли е? А, Петър добре ли е? Всъщност кошмара на моето раждане, не беше моето раждане, а след това..... Та сега, който ме пита: страшно ли е раждането, аз отговарям: Раждането на детето не е никак страшно, но виж раждането на плацентата е нещо съвсем различно. И при все, че съм била под пълна упойка и е нямало никаква физическа болка, незнам защо още пазя един болезнен спомен от раждането на плацентата. Сигурно защото не съм очаквала да има проблеми. Преживях и страха, че никога повече няма да видя детето си.  После, когато ми донесоха Петър всичко това вече нямаше никакво значение. Той и до днес си е така ококорен, както се роди и може би за това е такъв любознателен изследовател  За раждането не случайно се използва изразът "давам живот". Това е една разнородна съвкупност от събития, емоции, страхове, която всяка майка си заслужава да преживее.
А, за да има все пак и весела част ще добавя само, че докато около мен се тюхкаха за тая пуста плацента, на съседното магаре, раждаше една ромка първа бременност с близначета. Аз си лежа видимо вече поуплашена и чувам: Хоп, как се казва първата гопожица -  Надежда, хоп как се казва втората госпожица - Вяра, хоп и плацентата излезе, браво мойто момиче    Е, тогава вече се опулих....тя роди буквално за минути, без нито един шев и си замина. Докараха друга родилка и друга родилка и кой знае още колко докато съм спяла. Пък и забавих производствения процес, защото остана само едно свободно магаре, а болницата беше наистина претъпкана от родилки. Буквално се чакаше да изпишат едните в 11, за да качат другите от родилно.

С празника приключихме току що и малката е така превъзбудена, че още е будна. Татко й я приспива, пък аз давам отчет!
Благодаря на всички, които ни честитиха празника и специално Тини-Мини и Вики за специалните поздрави! За тях двойно парче торта. Сега съм много уморена да разказвам, ама ще се отчета тия дни. Общо взето празненство и гости цял ден, хубави подаръци и веселба. Най-виден гост беше Пеш, Нора си го ухажваше и обичаше както обикновено, вече и той започва да й обръща внимание.  Ще кача и снимки, ама утре, вдругиден...
 Едно от децата гризна малко найлонова торбичка и му попадна в гърлото, взе да се задушава, спря ми сърцето ви казвам...... Още повече, че майка му беше го оставила на мен да го гледам, а тя беше отишла за цигара в другата стая. Добре, че една от майките се оказа, че е мед. сестра в Дом майка и дете и го сложи на коляно, 2-3 много здрави удара в гърба и детето повърна и започна да диша. Ей това вече ще присъства в кошмарите ми, сто процента!
До сега беше и партито с приятели, ама някой от тях бяха с дечица, така, че и за Нора имаше компания до сега. Никога до сега не е стояла до толкова късно.Надявам се да спим до 12.
macko и на Нора очите са така. Не ми е казал доктор ама аз си го виждам. От време на време едното оче се криви, особено като става току що или е изморена. Знам, че има време да се оправят, ако не се слагат очила на около 4 годишна възраст като се затваря едното стъкло на очилата да не се вижда и така се оправят очичките. Не е кой знае какво, ама и аз се надявам да я пропуснем тая част.
Шемет, аз как съм забравила да ви честитя! Много весело детенце, само хубави емоции ви пожелавам на всички! Да расте здрав, красив юнак!!!
На Марти много целувки от Нора, ама тайно от Пеш!
На всички днес празнуващи едно голямо честито!!! На мамите също!  Весело празнуване и много хубави подаръци!

А сега да честитя на патерици на нашето любимо и прескъпо гадженце
Нора на Moonlady, а така също на Нина на sesa, Божидара на secretbg и Александра на janina1

Да са живи и здрави малките госпожици.

       Току що преведохме по вашата сметка 365 дни с късмет,здраве и щастие.Използвайте ги с любов и оптимистично настроение!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА! ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!!!
 p.s Не са мои думите, но са много сладки и искам да ги пожелая.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!! и честито на рождениците   

Честито на Елеазар, която днес има рожден ден

Честито и на всички именици - Евгения и Евгени

Весела Коледа и от нас да са ни живи и здрави малките душички http://kartichki-bg.com/details.php?image_id=1905-Много ми хареса тази картичка и ви я пращаме виртуално на всеки един от вас

Не съм ви чела, набързичко само да честитя първата годинка на Марти на шеметчето и на Норка на мунлейди! Целувки на вече порастналите сладурковци 

Честит 1-ви рожден ден на Нина на sesa, Божидара на secretbg, Александра на janina1!

Ще се "видим" догодина 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ РОЖДЕННИЦИ И ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ ВИ ЖЕЛАЯ

НИЕ ВЕЧЕ НАВЪРШИХМЕ 1 ГОДИНКА НО  МОЙТО БЕБЧЕ Е БОЛНО И СЕ ЛЕКУВАМЕ СЪС СИРОП ЗА КАШЛИЦА И НУРОФЕН ЗА ТЕМПЕРЕТУРА. НАПРАВИ УЖАСНО ВИСОКА ТЕМПЕРЕТУРА И ЦЯЛА НОЩ СЕ БОРИХМЕ С НЕЯ. СЛАВА БОГУ СЕГА Е ПО-НИСКА.

shrew , КАРТИЧКАТА Е ПРЕКРАСНА.

честито на всички рожденици и именици 
пожелавам на всички ви тиха и спокойна коледа ( не съм сигурна как ще стане с нашите мъници тиха и спокойна, но да са ни живи и здрави и все такива усмихнати)
болничките да се оправят бързо - бързо.
ние вчера се качихме на витоша. в софия беше гадно и мъгливо, а на витоша супер яко. ния много се кефи на снега.

ВЕСЕЛО ИЗКАРВАНЕ НА КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ! БЪДЕТЕ МНОГО ЩАСТЛИВИ! НАЗДРАВЕ!

честито на всички рожденици днес и весело посрещане на празниците