Как казахте на семейството си, че ще имате дете?

  • 14 357
  • 98
# 15
здравейте! Когато разбрах че съм бременна бях с мама при лекаря. Като излязох от кабинета бях с усмихнато лице и мама каза: Да нямате бебе? Не и се струваше странно, защото вече беше станала  баба на още едно прекрасно момченце, моят племенник. Татко се притесняваше, че няма да си имаме бебче и беше тъжен, че е минало 2 г. от сватбата, като разбра беше щастлив.  А на свекървата каза мъжът ми.
Виж целия пост
# 16
при нас беше трудно решение . Разбрахме във 2 месец и когато решихме да го оставим , трябваше да кажем на нашите , аз бях на 20 (сега съм на 21) и съм студентка в София 3 година , нашите възлагат големи надежди. И така казах първо на майка ми - добре го прие , той моичкия (нямаме брак) много го беше страх. Crazy Сега е на седмото щастие, щяла да го гледа , докато аз съм в София. А баща ми като разбра , направо грейна . Изобщо не очаквах да реагират по този начин.


Понеже сме в еднакво положение, да ти кажа, че принципно някои университти позволяват съвсем нормално да си гледаш детето. Аз не прекъснах, продължавам да уча редовно, само че съм освободена от лексии и се явявам само на изпити. Това естествено само през първата година. Има и семейни общежития - това сигурно го знаеш, но ако нямате брак както сме ние, дават за самотен родител и пак живеете заедно.
Виж целия пост
# 17
Syncho поздравления за темата   bouquet
Много е интересна Peace
Виж целия пост
# 18
Syncho поздравления за темата   bouquet
Много е интересна Peace


Благодаря ти.
Дано на всички ви да е.
Аз пък като ти гледам бебока, така малък и ми домъчнява за лятото, когато и Ники беше такъв. То не че е много голям сега, но колкото повече растат толкова повече ще ни се иска времето да спре. Сега ми е толкова хубаво да си го гушкам, чак не мога да си представя как след две три години няма да ми дава - дано да е като баща си, той още дава на майка му да го прегръща и целува.
Виж целия пост
# 19
Много хубава тема. Laughing
Аз казах на нашите по телефона, ама преди това събирах кураж една седмица, репетирах. Оказа се по-лесно, отколкото очаквах. Joy
Виж целия пост
# 20
syncho той таткото не иска да живее в София , а пък аз уча в НБУ и нямат общежития. Thinking
Виж целия пост
# 21
syncho той таткото не иска да живее в София , а пък аз уча в НБУ и нямат общежития. Thinking


Ясно. А дали и при вас няма тази опция с освобождаването от лекции?
Виж целия пост
# 22
При нас стана много лесно,защото всички около нас тръпнеха в очакване да чуят новината от месеци.
Виж целия пост
# 23
оххххххх колко мило ми стана .......
Поздравления за темата първо  Peace

сега и историята :
тъкмо бях завършила училище на 18 год. и се запознах с невероятно момче.......на 3-тия месец от връзката ни една вечер както си говорехме си казахме и двамата в очите че искаме дете един от друг,и така и сторихме само дето мен не ме познаваха техните дори не бяха и чували за мен(едва ли и подозираха че синчето им си има гадже ама тва е тема на друг разговор)забременях от първия опит и веднага решихме да го споделим с родителите ......бях притеснена и реших да не ги чакам заедно ами кой както доиде и така прибирам се и мама в нас..........лежеше след работа аз легнах до нея и и викам
мамо как ти се струва да си баба ? и тя като ревна ,,,,,,,,,,като почна да ме целуваааа ,,,,,,,,,голяма радост а мен от нейната реакция ме беше страх .......баща ми като се прибра и на него подходих пои-същия начин ...викам му
тате какти се струва думата дядо? и тои като майка ми като ме разцелува като ме запрегръщааа .голям кеф
да ама отиваме да кажем и на любимия на техните и как мислите да реагират при положение че никой не ме беше виждал .........като писна свекървата ...лелеееееееееееее изплашиме после като разбраха че не е грешка а ние сме го направили бебето съвсем умишлено нещата се промениха ,но тогава оная вечер няма да я забравя никога как викаше .......
сега когато забременях втория път май изненадани нямаше.......
Виж целия пост
# 24
На неговите родители беше лесно, те живеят но долния етаж, обадихме им се и им казахме да се качат. Идват те под строй, а мъжа ми "Седнете де", сядат. "Ще имате още едно внуче" (наскоро ни се беше родила племенница). Радост, сълзи и щастие.

На моите казахме най-последни. Уж той щеше да каже, ама си глътнахме граматиката и двамата. Седнахме у нас, говорим си общи приказки с нашите, но майка ми явно усети и каза "Абе да нямате нещо да ни казвате?".
Аз имах снимка на бебето (в 6 седмица бях) и там се виждаха само точки.
Извадих я, сложих я на масата и казах - "Ами, запознайте се с вашето внуче".
Баща ми каза на майка ми - "Кате, я дай ракията" Joy Joy Joy
А майка ми мисля, че осъзна че ще имам дете чак като ми пролича.
Виж целия пост
# 25
По това време майка ми и баща ми живееха в провинцията. Чувахме се чат пат по телефона. Та веднъж, обажда ми се мама, пита как съм, а аз:
- Ти, мамо, помниш ли онова гадже, дето го имах преди найсе години?
- Помня, маме. Много го харесвах. Ех, как го изпусна това добро момче....
- Е, стига де! Сега с него ще си имаме бебе!
Майка ми изквича, започна да ломоти нещо развълнувано към баща ми и да му препредава нашия разговор. После и той грабна слушалката и буквално хлипаше от щастие.
Не знам мъжът ми как е съобщил на родителите си, но реакцията на майка му била /понеже той беше женен за една недолюбена снахица  10 години/: Енай-накрая нещо нормално да ми кажеш. Само не разбрах кому беше необходим оня 10 годишен експеримент!"
Виж целия пост
# 26
Хехе, хубава тема. )))

И аз много се чудех как ще кажа на майка ми, че съм бременна. ) Да не говорим, че и за мен беше голям шок. )))
Та след прегледа при гинеколога, снимката от ехографа и заключението отдолу просто се прибрах и и дадох всичко това. ))
Тя първо ме попита - това за какво ми го даваш? А аз и отговорих да погледне и прочете по-добре. )))
Накрая се засмя и каза - ами чудесно. А на мен направо ми се ревеше. )) И си поревах де. ))
Виж целия пост
# 27
Само не разбрах кому беше необходим оня 10 годишен експеримент!"
hahaha Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 28
Хубава тема, много мили спомени!

Ние бяхме семейство 2,5 години преди да забременея, пазехме се и родителите ни знаеха за това.
Решихме да си имаме бебе, но не бяхме казвали на никой, искахме да "поработим" на спокойствие. Бебето обаче стана от раз.

Купих две биберони, украсих ги много сладко с розово-сини панделки и тръгнахме с мъжа ми.

Първо отидохме при моите родители. Понеже не знаехме как да започнем-подадох на майка ми биберона. Веднага разбраха, много плакаха, много прегръдки и целувки.
След това отидохме у свеки, пак и връчих биберона, казахме и, че ще става баба.

И за двете фамилии е първо внуче, пазят си бибероните на видно място.
Виж целия пост
# 29
Казах първо на мама. Тя се смееше и плачеше едновременно. Не исках да казва на татко до вечерта, когато планирах сама да го направя. Но в момента, в който ни отвори вратата, по очите му познах, че майка вече го беше зарадвала.
Реакцията на свекърва ми беше умопомрачаваща. Заяви, че не може за издържа безработна студентка с бебе  Shocked  Shocked  Shocked Сякаш някой я беше молил за това...

Вторият път на всички съобщих по телефона от чужбина, където направихме бебето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия