Сега като се замисля и ми става смешно. Преди малко описах как съм съобщила на таткото, че ще имаме бебе. Колкото до семействата, признавам си, бяха много учудени. Тъй като бяхме от скоро заедно и може би не очакваха толкова бързо да се развият нещата. Първо казахме на родителите му. Отидох да го взема от работа и на прибиране, уж така случайно минахме да ги видим. След като седнахме на масата, той им каза: Ще ставате баба и дядо 
. Много се зарадваха, дори се просълзиха. Наистина беше много трогателен момент.
На следващия ден, аз отиох да се подстрижа при моята фризьорка и минах през наще на гости. Казах им, че половинката ще дойде да ме прибере след работа. Така и стана. Майка ми нищо не подозираше, бъдещия татко дойде и седнахме да вечеряме.
Тук пропуснах да кажа, че преди по-малко от 2 месеца, брат ми им съобщи, че ще стават баба и дядо, и че и сватба ще има. Тъй като те бяха доста години (към 10) заедно и за тях бе много по-очаквано това да стане.
Ние само се побутвахме, шушукахме, но все някакви такива теми захващахме, че нямаше как да се вмъкне по-непринудено
.
Майка ми усети, че много шушукаме и попита какво има. И тогава им казахме: Ще ставате пак баба и дядо. Чесно казано, те очакваха първо да се оженим, и после да последва бебе ... тъй като бяхме говорили за последователността на нещата, но пък като забременях, няма сега да го връщаме
Виж целия пост
. Много се зарадваха, дори се просълзиха. Наистина беше много трогателен момент.На следващия ден, аз отиох да се подстрижа при моята фризьорка и минах през наще на гости. Казах им, че половинката ще дойде да ме прибере след работа. Така и стана. Майка ми нищо не подозираше, бъдещия татко дойде и седнахме да вечеряме.
Тук пропуснах да кажа, че преди по-малко от 2 месеца, брат ми им съобщи, че ще стават баба и дядо, и че и сватба ще има. Тъй като те бяха доста години (към 10) заедно и за тях бе много по-очаквано това да стане.
Ние само се побутвахме, шушукахме, но все някакви такива теми захващахме, че нямаше как да се вмъкне по-непринудено
.Майка ми усети, че много шушукаме и попита какво има. И тогава им казахме: Ще ставате пак баба и дядо
. Чесно казано, те очакваха първо да се оженим, и после да последва бебе ... тъй като бяхме говорили за последователността на нещата, но пък като забременях, няма сега да го връщаме 
А на свекъра не беше нужно да му казваме,той не знам как сам се досети.Може би защото като му отидохме на гости него го нямаше и му се раззвъняхме,няма ли да идва вече и той се досетил,пък и много мрънкаше за внуци още година след като се запознахме с мъжа ми 
.Свекърва нямам 
.А на бабата на мъжа ми (майката на свекъра) като й казахме тя вика "Коя е бременна?" - тя малко не дочува,че много се смяхме 
.В последствие казахме и на останалите роднини,на кой по телефона на кой лично... 
аз се разплаках, а той вика - "видя ли, видя ли - мойте са железни (сперматозоидите)"
", а тя знаете ли как реагира.. "ми добре" 
, даже не си вдигна главата от менюто 
. Много обидно ми стана.. ама оставям реакцията и на шока. По късно вечерта отидохме у нашите на гости и аз им викам.. "ми.. ние сме бременни".. баща ми 