Може ли майка да се справи сама с близнаци и дете на 2г. 3м.?

има и такива майчета сред нас, с по-голямо детенце преди близнаците. всичко е въпрос на организация 

Нашата кака е на 5 год.,а момчетата на 11 месеца.Ако ти кажа,че ми е лесно ще те излъжа,а си имаме и помощници.Таткото не ни помага въобще,за 5 минути,ако му ги оставиш и не издържа.Така че мога само да ти пожелая успех и в крайна сметка човек свиква с всичко!

Йоана ходи на ясла през деня и аз предпочитам да съм сама с близнаците пред алтернативата с бабите, иначе вечер мъжа ми като си е в къщи се оправяме с трите деца. Сама мисля, че ще ми е доста трудно с тримата, защото тя постоянно иска да ги гушка, мачка ги, като кърмя ми виси на врата и става сложно. Но тя няма 3 години. С по-голямо дете, може би е по-лесно, незнам 

Моят син е на 4 годинки и понеже е момче хич не помага с бебетата, но се справям. Е, от време на време съм на ръба на нервна криза, но... Всичко е въпрос на организация

Може да се справи. Всичко е въпрос на организация.Като бяха бебета мъжът ми го нямаше по 9 м. Сега го няма по 6м. Каката ходеше да пазари, за кухнята на малките, да хвърля боклука. Имат 6г.разлика и това беше добре за мен.Като станат близнаците по-голени става по-лесно.

Нели, Влади не ходи ли на градина? Ти си майка герой, ако се оправяш по цял ден с тримата! 

Да ви кажа честно възраста май не е от значение. Нашият батко е почти на 13, а близнаците на 5 но лудницата си е пълна като са тримата, а то си е почти винаги. Дразни  ги , те пищят аз викам абе пей сърце. Това е само за ваше успокоение.

rositca, 

Аз съм такава мама и не ми е възможно да се оправя сама с трите. Зависи много от децата така че въпросът ти е некоректен. Ако са кротки е възможно, ако са трудни характери - не е. Аз дори сама с близнаците не мога да се справя, ако под справяне имаш предвид да реват минимално. Ако ги оставя да реват, само задоволявайки основните им жизнени нужди разбира се се справям. Но ако добавим и баткото тогава и това става невъзможно То само за него са нужни 2 мъжаги да го борят. Мани че е опасен за живота им, ами дори не мога да ги нахраня, щото като писне и те спират да ядят. А той пищи нон стоп, тича, скача, тропа... една секунда не ме оставя да си поема въздух

И аз не успявам да се справя сама, хем баткото е голям, но и той си иска да му обърнеш внимание, да поговориш с него, да му сготвиш нещо. Аз обаче не мога сама дори да ги изведа навън, защото количката не влиза в асансьора. Наистина много зависи и от децата. Ако са кротки и здрави, може би е по-лесно. Но точно по Коледа Асен се разболя -висока температура, кашлица, антибиотици, сиропи-ужас. Няколко дни не ни е слизал от ръцете и ако бях сама, не знам какво щях да правя, за да обърна внимание на другите деца, а за домакинстване въобще не съм и мислила.

Изобщо не си луда! Подкрепям те напълно!   

Аз все повтарям, че се радвам, че Йоана се роди първа, защото ако първи бяха близнаците, нямаше да се навия на трето дете /по финансови причини , естествено, а не поради липса на желание  / и сега нямаше да мога да се радвам на многодетното си семейство!

В тази връзка, каква разлика би била удачна за трето дете, след близнаците ? Аз много искам момиченце. Не че е гаранция, че ще мога да забременея нормално някого или пък с момиченце, но все пак изобщо не е невъзможно. Пък и мога да направя пак ИКСИ, макар че процедурата е тежка психически, освен финансово.

не че имам трето, ама си мисля, че преди близнаците да са направили поне 3 си е самоубийство

За съжаление май си права. А и сега ми се иска, защото още не са ни почнали истинските проблеми -зъбки, лазене, прохождане и т.н, нали ?? Ама като станат на три тъкмо ще съм почнала да спя нощем, и ще ми се струва ад, да се върна към безсънни нощи. Но, знае ли човек . Дали имаме такава майка тук-с близнаци и трето дете?

Каси, имаме дори две мами с по две двойки близнаци
 Едните две двойки с доста малка разлика помежду си, което предполагам е отговор на въпроса защо тези две майки почти не пишат тук

  м да. ама аз си спя откак децата направиха 2 месеца  та това за мен не довод 

Колко малка им е разликата? 

2 години и 5 месеца някъде Можеш да видиш в списъка на рожденниците - на Анна дечицата Едните са родени 2002, другите 2004

Какво значи мотивирана, всички искат да си отгледат децата, малък мотив ли е това? Ако нямаш друг избор ясно е, че все някак си ще се справиш, в смисъл, че ще оцелеете най-вероятно, за сметка на ужасното качество на живот на майката и децата. То и циганите си отглеждат децата на пътя голи, боси, гладни, мръсни... Но лично аз не бих го нарекла справяне. Да се справиш за мен значи не специално да ти е лесно, може да ти е трудно, НО да не е прекалено трудно, чак да го усещаш като непоносимо, ами да успеете всички да се чувствате щастливи като цяло, със задоволени основни нужди. Ако майката е изнервена, децата са неконтролируеми и пакостливи, реват, бият се, не се хранят и не спят нормално защото са изнервени и щото примерно спят е една стая и се будят едно друго и т.н. - картинка отговаряща на АД, за мен това не е справяне, само защото децата накрая са оживели все пак. Това е по-скоро самозалъгване на майката и то за пред хората, а самата тя си знае кво и е било и всичкото за нея е просто един ужасен спомен. Защото ако ти коства толкова много за да отгледаш едни деца, ти дори нямаш време и сили да им се зарадваш, да видиш хубавото в цялата тази агония. Дори може би има вероятност и да си намразиш децата, да ги биеш и да им очерниш живота, само защото си изперкал до там, че да не можеш да се контролираш. Хубаво е да си имаш деца, ама ако е сам човек и няма големи финансови възможности за да си осигури помощ, най-добре  е за всеки случай да се задоволи само с едно или ако иска повече поне да се сдобие със следващото, когато голямото е достатъчно голямо, че да може не само да си се гледа само, но и да помага с бебето.
Признавам си, че ако нямах бавачка да помага, и ако не бях превъзпитала мъжът ми, за да влезе реално в ролята си на баща, а не само на спонсор, както той си представяше нещата в началото и както и бяха като имахме само едно дете, което не знаеше как да преобуе и нахрани докато не стана на годинка и половина  ... Та ако не се беше променил и нямах помощ отдавна да съм се спасила от тук, или щях да избягам в БГ или да се изнеса на квартира или поне на хотел за 1 седмица минимум и това щеше да ми се случва периодично, защото в моя случай положението наистина  е непоносимо. Одеве имахме гост, който очевидно едва издържа на писъците и си каза директно, че е много доволен от факта, че си живеят сами със съпругата (за тези, които ще кажат Че сигурно ни бил завидял ще поясня, че той има 2 или 3 деца от предни бракове, не е да е бездетен. Даже се е кастрирал именно с цел да не прави повече бебета). Но както вече казах, много по-важно е какви са децата, а не колко са.