На колко години родихте детето/децата си?

  • 11 440
  • 160
# 75
Първото си дете родих на 23г.,  и когато тя беше на около годинка записах да следвам задочно. Съумявах да се справям  и с бебето и с изпитите. Точно след десет години реших, че е дошло време да стана отново майка, защото така ми подсказваше сърцето.
Слушай твоето и няма да сгрешиш! Laughing
Виж целия пост
# 76
Родих на 28 прекрасно момиченце но ми е много трудно, защото никой не ми помага в отглеждането й
Но пък е прекрасно
Виж целия пост
# 77
Много посредствени изказвания прочетох от някои потребителки тук. Тъпо е да се поставя възрастта на майката като много важна, над много други и далеч по-важни фактори в отглеждането на едно дете и в ппричините му да се гордее с родителите си  Wink

Родих на 27 първото си дете и не бързам никак с второто  Peace
Виж целия пост
# 78
Синът ни се  роди когато бях на 20 и нямаше по-горд и щастлив човек от мен,а дъщерята след 5 г.,когато бях на 25.
Виж целия пост
# 79
На мен ми звучи тъпо това с гордеенето с родителите. Това е за успокоение на родителите. Децата не се гордеят с родителите си, те ги обичат. Пък, ако ще да са най-изпадналите хора на земята. Преди няколко дни имаше репортаж от затвора, където затворниците се срещат и празнуват няколко часа с жените и децата си. Видях деца, които се радваха да са с бащите си. Да не би да са изпитвали гордост?
 Ако чакаме децата да се гордеят с нас, вместо да ни обичат, спукана ни е работата.
Виж целия пост
# 80
Аз пък бях една много послушна щерка.  Embarassed  Майка ми само повтаряше:"първо да завършиш и после семейство". И така и стана / не, че много съм се вслушвала в съветите, просто така се получи!/ - на 24 родих първия си син, точно на рождения си ден, а на другата година на 25 г.- втория, няколко дена след рождения си ден. И досега бъзикат мъжа ми, че е искал всяка година да минава с един и същ подарък, ама не е оцелил деня............ Grinning
Не мисля, че възрастта е от най-голямо значение, важното е човек да е готов за тая стъпка. Като се сетя само какъв натиск беше да махна второто дете, защото не можело така едно след друго, пък как съм щяла да ги гледам, пък не знам какво си................И то от най-близките ми хора, без мъжа ми. На мен и през ум не ми минаваше да си убивам детето, исках, родих си го, отгледах ги и, слава богу, нищо не ми стана. Дори този период с отглеждането на децата е един от най-хубавите в живота ми заедно със студенските години. Grinning

RadostinaHZ, съгласна съм с всяка една твоя дума за гордеенето и обичта към родителите. Peace
Виж целия пост
# 81
на 25 родих и бях студентка тогава.Успях да съчетая успешно и двете неща.
Виж целия пост
# 82
Не мисля че има място за критика при дискутирането на тази тема. Решението да имаш дете е много отговорно и всяка жена индивидуално преценя кога и как ще е най-добре за нея. Не винаги това което е добре за една, непременно е добре за друга. Така че по-добре е просто да изчитаме мнението на посетителките във форума и да се опитаме да го уважаваме, а не винаги да обръщаме нещата спрямо нашите собствени виждания.
Виж целия пост
# 83
Точно на 30г и 10 дена Mr. Green
Виж целия пост
# 84
Без да съм психолог мисля, че всички деца минават през различни фази на "харесване" и дори на обожание. В детската градина един се гордее с майка си, щото носи къси поли, друг с баща си, щото има пушка, трети с батко си, трениращ карате. Като стане на 14 и не го пуснеш на дискотека може и да те намрази въпреки хубавата външност или другите доскорошни аргументи  Confused
Така че детската гордост в някакъв момент   е рядко безсмислен мотив за бебесъздаване.
Виж целия пост
# 85
   На почти 29 години и въобще не бях готова, въпреки че бяхме женени от година и половина.
Мен пък адски ме дразни тази българска нагласа-жениш се и веднага се очаква да забременееш.
Ако до 1-2 години няма бебе и почват чуденки и въпроси.
С мъжа ми сме заедно от 1994-вече 14 години ще станат.
Живеем заедно 12 години-преди това всеки по къщите си...
11 от тези 12 години семейство,т.е.една година преди сватбата се отделихме.
Детето ни е на почти 3 години,т.е.съм го родила след 11 години съвместен живот.
За 99% от познатите ми съм нещо не наред.
А ние просто не бяхме готови,бяхме млади/не,че сега не сме/,ходеше ни се,искахме да се забавляваме,финансово не бяхме стабилни,но определено не мога да кажа,че това беше от сериозните аргументи...
Ами чувствам се добре-спокойна,уверена,хладнокръвна.
Детето е планирано и въпреки,че не е дълго чакано е много желано.
Всеки узрява по различно време за подобно решение.
За себе си мога да кажа,че ако бях забременяла по време на следването може би нямаше да завърша.
Просто учех с нежелание накрая,насила и напук.
Детето щеше да ми бъде причина да се отърва от студентството..

Виж целия пост
# 86
нито за миг не съжалявам че съм родила на33 но не знам ако се реша за второ дали наистина няма да е късно все пак трябва да има някаква поносима разлика. не знам поне аз така мисля.
Виж целия пост
# 87
то4но месец след като навърших 24 Simple Smile
Виж целия пост
# 88
Не съм раждала все още. Мисля си, че това за ученето и бебето е индивидуално. В моя университет например ученето е по желание. С очите си видях как хора, които не са стъпвали нито веднъж на лекция и на упражнения са ходили само за контролните, на изпита на теорията вадят максималния брой точки. Така че при нас всичко е възможно, защо и аз да не мога да се справя.
А иначе честно казано за стоматология и медицина въобще, мисля, че ще ти е доста по-трудно. И от това, което чета си мисля, че ще е най-добре да прекъснеш.
Виж целия пост
# 89
Според мен медицината трудно се съчетава с бебе ,особено ако нямаш баба или детегледачка. Аз родих като завърших- първото на 26 год.,а второто на 33 год.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия