Клуб "Будала"

аз пък не съм от тоя клуб! Я се стегни!

запис /в клуба съм и аз

Айде и аз тука.
При мене става дума за "най-добрата" ми приятелка от 6-годишни,т.е.от 15 години.Обаче тя замина да учи в София,аз във Варна.Въпреки всичко се чувахме и т.н.Изведнъж обаче тя коренно се промени,звъни ми само когато трябва да ходи по магазини или някъде аз да я заведа.Когато аз поискам все намира да ме излъже нещо,или пък се уговаря и ми пише смс 1 час преди срещата ,че е на зъболекар или подобно. За празници винаги ми пише,но чесно казано предпочитам да не го прави.Преди няколко дни бяхме по магазините с уговорка за голямо обикаляне,ходене по солариуми и какво ли не,като се иома предвид малкият град от който сме,това са не повече от 3 часа.Е,както бяхме минали през 4 магазина и тя звънна на майка си и й каза,че след малко ще е пред блока им да ходят до шивачка. Направо не можех да повярвам на ушите си.Нищо не й казах,продължих сама.Но тя прави нон-стоп така и всеки път си казвам,повече няма да излизам с нея и т.н. но сърце не ми дава,после плача и съжалявам. Най-редовно е да се уговорим да се чуем утре и тя да не си вдига телефона.Ок,ама нали все някога ще види тия пропуснати,ако не ги е чула?Е,тя не звъни изобщо и след 1 месец като се чуем се прави на луда.По-добре тия смс да си ги навре в....
Извинете,олях се.Приятно посрещане на празника довечера.

С времето съм разбрала на кого и за какво мога да разчитам. Както и околните знаят за какво могат да разчитат на мен. Знаят и че има граници, които не давам да прескачат. Не може някой да не ме е виждал 10 години, да ме пита детето кога ще тръгва на училище (а то още години за записване в градина да няма) и  да ми демонстрира фалшива загриженост , на която трябва да отговоря с безлихвен дългосрочен заем , примерно...

Не съдя хората, след като нямам идея какво се случва в живота им. Радвам се на всяка среща със стари познати, колкото и отдавна да не сме се виждали, все има какво да си кажем. Но внимавам за това какви услуги правя за тях или искам от тях.
Една от най-добрите ми приятелки продължава да ми е такава, въпреки че не съм я виждала от 2 години, а живеем в един град. За мен приятелството не се изчерпва с брой виждания, поводи за това и т.н, нито смятам пропуснато обаждане за РД или друг празник за голяма драма. И на мен ми се случва да забравя. Все пак хора сме, ежедневието ни е достатъчно динамично, стават грешки, излизат непланирани ангажименти. Важно е когато сме заедно да ни е добре. И ако се почувстваме обидени, да изясняваме ситуацията или да прекратяваме отношения, които ни нараняват.

desilosha,аз имах нещо друго предвид....не бих се занимавала да търся биячи или да си връщам на някого.Разбира се, че няма нужда от търсене на дивиденти и да-съгласна съм, че като направиш добро не трябва да очакваш задължително благодарности,....тук става въпрос за отношение между хора, които се наричат твои приятели.За мен не е нормално "приятелите" да се сещат за мен само когато мога да им свърша някаква работа или ако им трябва кошче за душевни отпадъци.Слава богу, че не всички са такива  .Но факта, че в живота си срещам все по често хора от другия вид ме натъжава и ме обижда.Просто исках да споделя,че я мислех за моя приятелка,но явно грешно съм преценила.


*SV* ,

Аз не съм си и помислила да съдя някого,просто това е моята гледна точка,все пак човек си избира приятелите по някакъв вътрешен,лично негов
критерий,нали?Това означава ,че всеки съзнателно или не, прилага тези критерии когато се сближава с някого.За мен не е без значение какви качества притежават приятелите ми.Знам какво приятелство предлагам,но знам и какво очаквам като ответна реакция.Права си,че приятелството не се изчерпва нито с броя виждания,поводите ,картичките,обажданията за РД,имен ден  т.н.,но пък за мен това е важно-всичко е важно всъщност....Какво още..,а да,на мен пък не ми се случва да забравям...макар че и моето ежедневие е натоварено и динамично.Просто когато човек има желание,начин ще се намери винаги

И за да не се правя на обидена, днес отново изпратих поздрав на моята приятелка за да и честитя Новата Година....за сега-глас в пустиня...

Е, и аз да се запиша в този клуб Ма по будала от мен надали има. Като че ли на челото ми пише - Еее, аз съм будала !!!!
Ама ми трябваше много време да разбера, че съм такава Светнах се, не беше късно / пък някои ми казват, че съм била много умна/ Нищо не загубих, но и нищо не спечелих.  Но разбрах, че на никой не му трябвам, ако няма полза от мен. Мъчно ми е, щото приятелите си ги обичам, но те сигурно мен не.

ей,бабе ти съвсем ме отчая  ,аз си мислех,че то с времето човвек поумнява и разбира,ама като гледам може и до пределна възраст да те държи  .Нейсе,то се е видяло че будали ще си останем..

Имам само една истинска приятелка, която никога не пропуска повод да ми се обади, съответно и аз на нея...

А другите са просто ПОЗНАТИ ....и аз съм изпратила над 50 смс-а за празниците, но отговорилите са към 10....немога да ги разбера хората, хем те използват в определена ситуация, хем едно съобщение не ти драскат за да честитят новата година....може би икономии правят....знам ли....
Така, че не мисля, че като съм пратила поздравителни съобщения съм към будалите-въпрос на култула е май....