Само не разбрах за облакчаване, точно мрънкането и мърморенето във всичките им хронични форми ли се препоръчват? Неща като физически упражнения, контакт с изкуството...... цъ, така ли?
Народопсихология или синдром?
- Публикувана: 27 дек. 2007, 10:55 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2007, 12:12 ч.
# 75
27 дек. 2007, 18:57 ч.
Виж целия пост
Ще прощаваш, но контактът с изкуството не може да се сравни с едно сочно "Баси!"
# 76
27 дек. 2007, 18:59 ч.
Как така прекалявам? 
А каква е ползата от киченето с достойно понасяне на несгодите? Единственото, което се постига е привидно възхищение от околните, но после всеки кръстосва пръсти и чука на дърво да не му се случи. Нещо отдавна не съм настроена положително към мъченичеството. Като съм понасяла несгоди не съм живяла с мисълта, че правя добро на себе си, а само как да прекратя това състояние и да изплувам. Като ми е било зле, усещала съм го с цялото си тяло и душа. Като ми е било добре, приемам го за нормално и се надявам да продължи по-дълго.
Виж целия пост
А каква е ползата от киченето с достойно понасяне на несгодите? Единственото, което се постига е привидно възхищение от околните, но после всеки кръстосва пръсти и чука на дърво да не му се случи. Нещо отдавна не съм настроена положително към мъченичеството. Като съм понасяла несгоди не съм живяла с мисълта, че правя добро на себе си, а само как да прекратя това състояние и да изплувам. Като ми е било зле, усещала съм го с цялото си тяло и душа. Като ми е било добре, приемам го за нормално и се надявам да продължи по-дълго.
# 77
27 дек. 2007, 19:09 ч.
Възпитанието. Това ще е лавровият венец на родителите ти и всичките им усилия да те направят човек, достоен и примерен. Децата ти ще се гордеят с теб.
Абе, сериозно питам, не ви ли е страх, че ще останете без приятели? То ако се дудне постоянно и мъж не можеш завъртя около себе си.
Ама днес в каква форма съм, а?
Неуморима просто.
Виж целия пост
А каква е ползата от киченето с достойно понасяне на несгодите?
Възпитанието. Това ще е лавровият венец на родителите ти и всичките им усилия да те направят човек, достоен и примерен. Децата ти ще се гордеят с теб.
Абе, сериозно питам, не ви ли е страх, че ще останете без приятели? То ако се дудне постоянно и мъж не можеш завъртя около себе си.
Ама днес в каква форма съм, а?
Неуморима просто. 
# 78
27 дек. 2007, 19:14 ч.
Народопсихология ... сигурна съм, че всеки от нас го е забелязал в някакъв момент на просветление, че живеем в перманентен мрън ... вината за това е в страха да се приоемем като отговорни хора ...до сега българина не е бил пряко отговорен за постъпките си ...все някой му е казвал какво да прави ...и изведнъж- дупка ... всички изживяваме нещо като Стокхолмски синдром и страдаме по онова време ... без мен 
Виж целия пост
# 79
27 дек. 2007, 19:27 ч.
Сигурно зависи от хората, а оттам и от приятелите. С най-добрата ми приятелка хем се радваме на успехите на другата, хем се оплакваме една на друга и се разтоварваме. В този случай е въпрос на доверие, че няма оплакването да се превърне в бумеранг и използвано.
От друга страна си има и нещо в народопсихологията. Много хора се страхуват, че ако се похвалят с нещо пред други хора (роднини, приятели, колеги, непознати...), то веднага ще станат обект на завист. Нещо като застраховка се получава (или против уроки) - ако се оплача на другите, те няма да ме смятат за нещо по-горе от тях и няма да има за какво да ми завидят и така няма да съм заплаха за собственото им благополучие. Може би не случайно имаме приказка "не казвай, да не се развали хубавата работа". Въпреки, че и това е спорно, особено при по-заможните хора и тези с власт - те всячески се опитват да показват благополучието си, за да впечатляват околните и да печелят уважение.
Виж целия пост
От друга страна си има и нещо в народопсихологията. Много хора се страхуват, че ако се похвалят с нещо пред други хора (роднини, приятели, колеги, непознати...), то веднага ще станат обект на завист. Нещо като застраховка се получава (или против уроки) - ако се оплача на другите, те няма да ме смятат за нещо по-горе от тях и няма да има за какво да ми завидят и така няма да съм заплаха за собственото им благополучие. Може би не случайно имаме приказка "не казвай, да не се развали хубавата работа". Въпреки, че и това е спорно, особено при по-заможните хора и тези с власт - те всячески се опитват да показват благополучието си, за да впечатляват околните и да печелят уважение.
# 80
27 дек. 2007, 19:34 ч.
Специално във форумите мрънкането не ме дразни,защото го възприемам като споделяне или пък просто много хора искат да се изявят с интересни теми ,а хубавите и положителни теми не са много интересни.
Иначе такъв тип човек- мрънкащ+критикуващ всичко и всеки изобщо не харесвам.На някои хора просто и всичко да им е наред ,пак ще намерят за какво да мрънкат;все някой друг ще им е виновен;все виждат нещата по друг начин.Даже си мисля че това е нещо като болест,ужас
Виж целия пост
Иначе такъв тип човек- мрънкащ+критикуващ всичко и всеки изобщо не харесвам.На някои хора просто и всичко да им е наред ,пак ще намерят за какво да мрънкат;все някой друг ще им е виновен;все виждат нещата по друг начин.Даже си мисля че това е нещо като болест,ужас
# 81
27 дек. 2007, 19:38 ч.
Ще прощаваш, но контактът с изкуството не може да се сравни с едно сочно "Баси!"
Протестирам, Мрън!
Виж целия пост
Ще прощаваш, но контактът с изкуството не може да се сравни с едно сочно "Баси!"
Протестирам, Мрън!
# 82
27 дек. 2007, 19:55 ч.
От друга страна си има и нещо в народопсихологията. Много хора се страхуват, че ако се похвалят с нещо пред други хора (роднини, приятели, колеги, непознати...), то веднага ще станат обект на завист. Нещо като застраховка се получава (или против уроки) - ако се оплача на другите, те няма да ме смятат за нещо по-горе от тях и няма да има за какво да ми завидят и така няма да съм заплаха за собственото им благополучие. Може би не случайно имаме приказка "не казвай, да не се развали хубавата работа".
О, има го и това, разбира се. Закърмени сме с "да не чуе дявола", "да не мине котка път", "много хубаво не е на хубаво" и други подобни мъдрости, които ни отравят радостта от хубавото още в зародиш. От друга страна, едва ли не възпитанието изисква на въпроса "Как си?" да отговориш с "горе-долу", "не се оплаквам", "бива" или в краен случай с не особено убедително "добре". Ако отговориш с "ооо, страхотно се чувствам" почти със сигурност ще те погледнат с недоверие или с подозрение
Виж целия пост
От друга страна си има и нещо в народопсихологията. Много хора се страхуват, че ако се похвалят с нещо пред други хора (роднини, приятели, колеги, непознати...), то веднага ще станат обект на завист. Нещо като застраховка се получава (или против уроки) - ако се оплача на другите, те няма да ме смятат за нещо по-горе от тях и няма да има за какво да ми завидят и така няма да съм заплаха за собственото им благополучие. Може би не случайно имаме приказка "не казвай, да не се развали хубавата работа".
О, има го и това, разбира се. Закърмени сме с "да не чуе дявола", "да не мине котка път", "много хубаво не е на хубаво" и други подобни мъдрости, които ни отравят радостта от хубавото още в зародиш. От друга страна, едва ли не възпитанието изисква на въпроса "Как си?" да отговориш с "горе-долу", "не се оплаквам", "бива" или в краен случай с не особено убедително "добре". Ако отговориш с "ооо, страхотно се чувствам" почти със сигурност ще те погледнат с недоверие или с подозрение
# 83
27 дек. 2007, 19:57 ч.
Това не е ли същото
Виж целия пост
Иначе такъв тип човек- мрънкащ+критикуващ всичко и всеки изобщо не харесвам.На някои хора просто и всичко да им е наред ,пак ще намерят за какво да мрънкат;все някой друг ще им е виновен;все виждат нещата по друг начин.Даже си мисля че това е нещо като болест,ужас
Това не е ли същото
# 84
27 дек. 2007, 20:04 ч.
Ми така.
Тука е за шеги и закачки...
Друго си е, ако в събота, на 6 октомври т.г. беше наминала в болница "Пловдив" към 21,30 ч.
По това време там угасва тока и 45 мин. медицинската техника не работи.
19 недоносени новородени едва оцеляват в кувьозите си, а едно няма тоз късмет.
В тази болница токът си спира така - през ден...
Правилната реакция, RadostinaHZ, е предишната вечер да си казала с бодряшка усмивка пред кувьоза на недоносената Марина "Гъди, гъди, гъди... Кого ще бесим утре".
И да не си посмяла да питаш кви са тия EVN (наред с CEZ и Е.ON), дето държат ел. разпределителните бивши български дружества, дето си пазят телефоните в тайна, дето дежурните им идват като на имен ден: "Ако дойдат - дойдат"...
И да не си попитала "Кой тъпак им подари тези бивши български ел. разпределителни дружества" с "договори" без неустойки в случай на нелоялност, надписани сметки и пр. закачки с клиента...
А ти мрънкаш.
Тук е за висш интелектуален VIP-виртуален пилотаж - кратки музикални форми или крилати фрази тип автослоган. Това е автозанималня, не ти е партийно събрание, че понякога да си и възмутен, щото те само партийните секретари се възмущават.
Разваляш майтапа ти.
Я се усмихни. Ти можеш, супер си. Йес, йес, йес...
ПП Пък, ако забравиш да мрънкаш, има си дежурни на всеки ъгъл по Интернет - все ще те подсетят с един сеанс по "народопсихоанализа" в специално подбрана тема.
Виж целия пост
Как така прекалявам? ...
Ми така.
Тука е за шеги и закачки...
Друго си е, ако в събота, на 6 октомври т.г. беше наминала в болница "Пловдив" към 21,30 ч.
По това време там угасва тока и 45 мин. медицинската техника не работи.
19 недоносени новородени едва оцеляват в кувьозите си, а едно няма тоз късмет.
В тази болница токът си спира така - през ден...
Правилната реакция, RadostinaHZ, е предишната вечер да си казала с бодряшка усмивка пред кувьоза на недоносената Марина "Гъди, гъди, гъди... Кого ще бесим утре".
И да не си посмяла да питаш кви са тия EVN (наред с CEZ и Е.ON), дето държат ел. разпределителните бивши български дружества, дето си пазят телефоните в тайна, дето дежурните им идват като на имен ден: "Ако дойдат - дойдат"...
И да не си попитала "Кой тъпак им подари тези бивши български ел. разпределителни дружества" с "договори" без неустойки в случай на нелоялност, надписани сметки и пр. закачки с клиента...
А ти мрънкаш.
Тук е за висш интелектуален VIP-виртуален пилотаж - кратки музикални форми или крилати фрази тип автослоган. Това е автозанималня, не ти е партийно събрание, че понякога да си и възмутен, щото те само партийните секретари се възмущават.
Разваляш майтапа ти.
Я се усмихни. Ти можеш, супер си. Йес, йес, йес...
ПП Пък, ако забравиш да мрънкаш, има си дежурни на всеки ъгъл по Интернет - все ще те подсетят с един сеанс по "народопсихоанализа" в специално подбрана тема.
# 85
27 дек. 2007, 20:11 ч.
а за това , че няма генератори, кой е виновен Холограма ? Гъди- гъди
Виж целия пост
# 86
27 дек. 2007, 20:12 ч.
RadostinaHZ, естествено.
Виж целия пост
а за това , че няма генератори, кой е виновен Холограма ?...
RadostinaHZ, естествено.
# 87
27 дек. 2007, 20:15 ч.
Е,'айде стига деее!Ще бан-ваме мрънкането ли?Как тогава ще разбера,че на Вуте му е по-зле,за да ми стане едно хуууубаво?!
Виж целия пост
# 88
27 дек. 2007, 20:18 ч.
RadostinaHZ, естествено.
Ами, да! Дайте ми опорна приватизация и ще преобърна една "земя като човешка длан"!
Виж целия пост
а за това , че няма генератори, кой е виновен Холограма ?...
RadostinaHZ, естествено.
Ами, да! Дайте ми опорна приватизация и ще преобърна една "земя като човешка длан"!
# 89
27 дек. 2007, 20:22 ч.
Продават болниците, не чу ли...
Аре, тичай, че не останаха муахахахаха...
Голем майтап!
Виж целия пост
... Дайте ми опорна приватизация и ще преобърна една "земя..."
Продават болниците, не чу ли...
Аре, тичай, че не останаха муахахахаха...
Голем майтап!
Препоръчани теми