Народопсихология или синдром?

Ееех, доживях да прочета такава тема в този форум! Тъкмо ми беше на акъла и аз да напиша нещо подобно, че ми е писнало от разни сълзливи глупости, от въпроси къде да емигрирам, какво да направя, че държавата да ми дава повече пари и т.н., а то взело, че вече имало такава тема. Браво на авторката!

Изобщо не съм чел другите отговори, защото си представям огромния куп глупости, изписани там. А и как няма да са глупости, като чета колко от пишещите тук непрекъснато мръкнат.

Да, бе 

Абе я някой да раздаде по един пистолет на недоволните.....Аман вече....

ми то нали виждаш, че едните са недоволни, щото са родени недоволни, па другите са недоволни, че има недоволни, та всичките сме в кюпа...

Що бе, аз съм доволна, че има и доволни. 
И да мрънка, и да не мрънка, човекът е удивително същество. Всичко, което прави, го прави не от лошотия, а за да постигне равновесие със себе си. Лично аз много уважавам този стремеж, жалко само, че някои пътища към това равновесие са патологични.

НЕ съм чела темата, нямам нерви. НЕ може човек да не мрънка, само не обичам да се вадят пистолети, КОйто ше се гърми, да се гърми,  но да не стреля по другите. ПОздрав за  всички:
http://www.youtube.com/watch?v=Be6jlCuMvVQ

И много бедни хора познавам, които са винаги усмихнати и позитивни, и много богати, на които все нещо не им е наред. Затова мисля, че материалния статус не е от кой знае какво значение. Има значение характера, възпитанието, примера, средата. Българинът обаче е малко песимист човек, аз също. А това е лошо, защото така хубави неща трудно се случват. Не става някак хем да не вярваш в успеха, хем да го постигнеш. Затова аз лично се старая да си налагам позитивни мисли. За да ми се случват и хубави неща. Мисля, че действа тази логика.

Вчера чух за едни деца, че били ги урочасвали непрекъснато. Магьосницата казала, че дори няма значение погледа, т.е може и собствената им баба ( напр.) да ги урочасва, както и дори не било от значение дали има негативна мисъл.
Можело да кажеш и " Ах, колко е хубаво" , за да бъде .... сторено злото. Е това вече няма как да го разбера.  Да се страхуваш, че дори да се възхитят на детето ти това е лошо за него. Да не мислите, че такава негативна нагласа не се проектира в децата, да не мислите, че това са изключения. Хиляди майки мият очите на децата си, за да ги предпазят от лошия свят. Е това вече е народопсихология.

Ама, точно в това е въпроса, че обикновено се сравняваме все какво било на запад, ама в Щатите какви пари взимали , ама в Канада каква била социалната система и все от тоя род, дето се пишат във всяка проблемна тема.... според мен се сравянваме със страни,  с които просто няма как да се направи сравнение - аз лично предпочитам да се сравня с Виетнам и да се почувствам по - добре от това, че живея по - добре, отколкото да се сравня с Германия и да се тръшкам колко е гадно в БГ.... това е.

хора, не ви ли е хубаво, че толкова почивни дни имаше? отървахте се от ранното ставане и бутането по превозните средства/висенето в трафика , когато собствената ти кола прегрява......не гледате  физиономиите на колегите си, не се налага да се трудите - тези дни са ви заплатени (а не както на вречето, когато се отработваха, но една дама тук каза, че стандарта й бил по-висок и родителите са й осигурили неща, които тя не може да осигури на детето си).....не ви шашка я началника, я колегите.тия дни не се ли порадвахте на отмора, на семейство и близки (на това, че ги има на тоя свят).
без да съм хипер успяла и пребогата, бих казала, че няма за какво да мрънкам - това, което съм постигнала или съм пропуснала основно го дължа на себе си, а не на някой друг. Ако ще мрънкам за неуспехи и пропуски т.е ще рече да недоволствам срещу себе си, а това няма да стане, защото се уважавам. Ако има някаква слабост у мен или в света около мен се боря да я преодолявам без плачевности. Резултат - имам си всичко материално, което ми дава осигуреност в битието на мен и близките ми. Здрава съм, добре изглеждам, имам прекрасно здраво и умно дете, имам хубаво семейство - най-важното всички сме здрави и вярваме, че сме силни за да направим по-добър утрешния си ден. Избягвам да общувам с негативни и опортюнистично настроени личности, енергийни вампири и прилепчиви и вечно недоволстващи мърморковци. Казвам винаги "добър ден", "здравейте" или "хубав ден" и се усмихвам просто ей така, защото дишам, дори и насреща да ме гледат тъпи и бездуховни създания.....И аз съм човек и имам своите неволи и несгоди , но не смятам, че те ме правят личността, за която се имам. Бъдете позитивни и се усмихвайте! най е трагично да видит намръщени, сумтящи и мърморещи лица на млади хора! Вечното недоволство не е градивна , а е рушителна сила.

Лично мнение
Успял човек е онзи, който се смята за успял - независещ от мнението на който и да е, дали е постигнал успех или не, а само и единствено от собственият си мироглед!

баща ми казва,че човек трябва да се  радва и на малките неща,например на чаша хубаво кафе с любимия.така човек се зареждал с позитивна енергия .

Това, добре. И на мен ми харесва радването на малките неща. Но има едно "но". Изисква се доста различен мироглед от обичайния, за да може да се осъществи тази малка радост. При положение, че буквално отвсякъде послението на познати и непознати е "малките неща нямат значение, важно е колко големи неща ще направиш", попадането във въртележката на "успеха" е почти наминуемо. Как да обясня на някого, че например за мен и за децата ми е добре да съм покрай тях докато са малки, когато това се смята за незначително? Или зещо някой не иска да отиде на работа за по-голяма заплата, защото натоварването му ще е двойно и той и в момента се изхранва без проблем с по-малко пари, но има време за хобито си или нещо друго? Напоследък оставам с впечатление, че всички са откачили на тема катерене по служебната йерархия, и всички да е бързо, ако може за вчера. Няма радост в малките неща, ослен ако не се случи голяма трагедия, която да отвори очите на човека. Всичко е трупане - на пари, на имущество, на дрехи, на професии, на титли.., но много рядко виждам някой да трупа щастие и радост в малките неща.

Радостина,да видиш хубавото в малките неща,не само че не пречи,а и помага за това да направиш голямата крачка...Ех ако знаете какъв изглед имам от прозореца си,и като се събудя сутрин и погледна,каквото и да е времето все е красиво,и ме зарежда с енергия...А вечер когато тегля една майна на всичко,и погледна децата си,след като пет минути съм плакала над някоя ваша тема от безсилие и ярост,или в новините са давали поредното убито дете,или нещо от сорта...Та като тегля една майна на всичко,и се вгледам в децата си как се боричкат,или рисуват,или...А малкото дойде и ме гушне,и ме стиска,стиска,защото не може още да говори...И отново вярвам!!!Вярвам че ще се справим със всичко!И ти,и аз!!!Пожелавам ви пълна с оптимизъм,нова година!!!И повече действие,от колкото мрънкане!!!

Не е задължително да се съобразяваш с "посланието". Ако си убеден в онова, което правиш, реакцията на околните е лесно да игнорираш. Казвам го от личен опит. Съвсем наскоро обясних на едни хора кое за мене е значително (точно свързано с кариерата и детето ми). Категорично. И гък не казаха.

Не е въпроса за съобразяване. Не съм се съобразявала навремето, не го правя и сега. Дистанцирайки се от себе си до известна степен и поставяйки в центъра на тази среда един въображаем, съвсем обикновен индивид от женски пол, започвам да преценявам по различен начин силата на външния натиск. Огледай около себе си. Колко жени познаваш, които са готови да тръгнат срещу течението? Възможно е приятелките ти да са такива, но болшинството не е. Ценностите се внушават по различни канали и накрая всичката тази "вода" се влива в един басейн. Колко жени си купуват неща, само защото се очаква от колежките, например, за да не бъде тази жена обвинена в лош вкус? Колко жени се катерят бясно по фирмената йерархия само и само да се докажат пред приятелките си, мъжете си и целия свят, че могат да бъдат твърди и велики?
Сега изведнъж ще се окаже, че никоя от списващите в този форум не е такава. Но това не променя останалата част от жените. Повечето жени правят това, което се очаква от тях, за да получат добро отношение от околните.