Моята история

  • 6 756
  • 100
# 75
ако ви се занимава,се върнете и прочетете първия пост на Една жена!
......отчуждение,чужд град,прекъснати отношения.....Съжалявам,знам ,че в леглото се оправят нещата,но СЕКС-само и само за претопляне на отношенията....(и то май само от едната страна)....
Никой не говори за "предимства"в отговорността!но мъжът (в този случай-или както ни е представено)е бил наясно ,че просто НЕ ИСКА дете!

Прекъснатите отношения се оправят с желание от двете страни, а не едностранно, ако той не е искал щях да го разбера  Peace
По какво трябваше да разбера, че той не иска дете /действията му показваха друго/ , за да се предпазя  newsm78

Причините да оставя детето са много, но сред тях не е "връзването" на бащата. Още в самото начало му казах, че след като не иска, ще си го гледам сама.
Когато се роди детето му изпратих смс, само за да го уведомя, а не като средство за комуникация, защото нямаше такава между нас - не се чувахме.
Месец по-късно той сам се обади, до тогава не знаеше дори името на детето и предложи да се съберем .
Когато отидохме аз не получих това което исках от него, просто трябваше да му дам повече време, грешката ми е, че просто си тръгнах .
Сега година по-късно той прави жест, подкрепен от родителите му.
Те са на негова страна, това е ясно.
Виж целия пост
# 76
сега пък започваш да вадиш един по един "гълъбите" от ръкава....
За първи път споменаваш,че сте се събрали пак и ,че ти си тази ,която ОТНОВО е взела самосиндикалното решение-да си тръгне!?!
още колко недоизказани неща има,а?
п.п.
не искам да се заяждам!
Виж целия пост
# 77
Темата се обърка, защото започна да се търси вината в кого е, когато е станало детето. Все едно аз съм била наясно, че той не иска да е с мен, и не съм направила нищо за да се предпазя от бремеността, но всъщност не е така.
Иначе, това че сме се събрали след раждането на детето съм го написала още в първия си пост  Peace
Виж целия пост
# 78
Една жена,няма нищо по хубаво от това да родиш дете от човека който си обичала или все още обичаш,ти си знаеш най добре.Постъпката ти е достойна за уважение! Децата на любовта са най голямото щастие ,което един човек може да има.Във всяка връзка придружена със силни чувства ,има катаклизми.Реагирала си както си се чувствала,с наранена гордост и това е разбираемо.Остави хората да поемат самоинициатива ,но им покажи че нямаш нищо против да осъществявате връзка,за да са наясно за твоето отношение към тях,пък ако нещата не потръгнат,нали едно безценно съкровище е до теб,живота продължава......
Виж целия пост
# 79
Темата се обърка, защото започна да се търси вината в кого е, когато е станало детето. Все едно аз съм била наясно, че той не иска да е с мен, и не съм направила нищо за да се предпазя от бремеността, но всъщност не е така.
Иначе, това че сме се събрали след раждането на детето съм го написала още в първия си пост  Peace

sorry,не чета!
айде наистина последно-искаш да кажеш,че след като сте се опитали да живеете заедно тримата ,след като нищо не се е получило и след като отново сте преустановили всякакви връзки,след близо една година след раждането на детето,ти се сещаш,именно тогава (когато за пореден път "късате",)да заведеш  дело за бащинство??????????
е-е-е-,айде стига вече....
Виж целия пост
# 80
Искам да те попитам как му съобщи,че очакваш дете,пак ли sms или разговаряхте лично?
Изчака ли отговора му и реакцията му или счете мълчанието му като отказ да поеме какъвто и да било ангажимент към бъдещото бебе?Изчака ли той да ти каже,че не иска детето или го изпревари с решението си,че детето ще отглеждаш сама?
Питам те,не за да се заяждам,а защото за нелогичните на пръв поглед реакции на бащата все трябва да има някакво обяснение.
Виж целия пост
# 81
Ако бях на твое място щях да изпратя на бащата и родителите му снимки, записи на диск или касета на детето от мили моменти от нашия живот- рожден ден, как се къпе, как си играе и се чува гласчето му, как спи в креватчето си, как се храни, какво съм му купила с парите, които бабата ми е изпратила и т.н. Бих написала една кратка придружителна картичка, че им благодарим и им показваме колко е порастнал малкия и колко много може вече. Така, както всяка майка се гордее с малките успехи на детето си, бих говорила на записа нещо като примерно " ето, той вече може сам да се качи на стола, да си вози количката, имаа ... зъбчета и сега очакваме .... зъбче" и т.н. Нещата, които за теб и детето са ежедневие и ваше съществуване. Изпращам записите и чакам, дали ще има ответна реакция. Ако няма развитие- ОК, животът продължава. Ако има някакъв отговор- ще се преценява допълнително какво да се прави.
Виж целия пост
# 82
Темата се обърка, защото започна да се търси вината в кого е, когато е станало детето. Все едно аз съм била наясно, че той не иска да е с мен, и не съм направила нищо за да се предпазя от бремеността, но всъщност не е така.
Иначе, това че сме се събрали след раждането на детето съм го написала още в първия си пост  Peace

sorry,не чета!
айде наистина последно-искаш да кажеш,че след като сте се опитали да живеете заедно тримата ,след като нищо не се е получило и след като отново сте преустановили всякакви връзки,след близо една година след раждането на детето,ти завеждаш дело за бащинство??????????
е-е-е-,айде стига вече....

Това, че двамата родители не са заедно по една или друга причина, защо детето да не носи името на баща си?
Виж целия пост
# 83
Искам да те попитам как му съобщи,че очакваш дете,пак ли sms или разговаряхте лично?
Изчака ли отговора му и реакцията му или счете мълчанието му като отказ да поеме какъвто и да било ангажимент към бъдещото бебе?Изчака ли той да ти каже,че не иска детето или го изпревари с решението си,че детето ще отглеждаш сама?
Питам те,не за да се заяждам,а защото за нелогичните на пръв поглед реакции на бащата все трябва да има някакво обяснение.
Както вече споменах по това време живеехме в различни градове, с телефонен разговор исках да се видим за да му кажа новината, неговия отговор беше, че скоро няма да пътува /да дойде там където съм аз/ тъй като е възпрепятстван с работа, а зимата е техния сезон - тогава се работи и събота и неделя.

Няколко дена след този раговор му написах смс, последва мълчание. Тогава сякаш се обърна всичко, незнаех какво да правя, той мълчеше и аз мълчах ....Около месец по-късно ме попита какво съм решила и тогава ми каза, че не иска детето.

Сега, 2 години по-късно, нямаше да постъпя така, направо отивам там където се намира и му го казвам в очите и виждам реакцията му, но тогава и аз бях объркана, изненадана от новината, в мен бушуваха какви ли не емоции - радост, страх, какво ще се случи, готова ли съм да бъда майка ....Какво да правя?
Виж целия пост
# 84
За авторкта: newsm10 newsm51 Ето за всички неразбрали досега и вследствие на това упрекващи авторката- тя е повторила още по-ясно, което и аз ви обяснявах. Разбирам я напълно,защото преживях същото: включ. твърденията,че иска дете и липсата на комуникация след това - тогава нямаш друг избор освен да изпратиш поне един уведомителен смс, защото "бащата" междувременно е потънал вдън земя.
Това,че не си му дала повече време като поостанеш при него аз също го отчетох като грешка, все пак човекът е постъпил донякъде благородно. Има много по-лоши случаи,когато "таткото" продължава да се прави на ударен години наред или завинаги. Писах и по-горе: според мен е добре,ако иска да му дадеш още един шанс, например за няколко месеца,да видиш как ще потръгнат нещата. И имай предвид,че повечето мъже в България са си непукисти-не обичат да обгрижват много-много когото и да било, даже собствените си жени и деца, все чакат тях да ги обгрижват  Sad
Виж целия пост
# 85
Искам да те попитам как му съобщи,че очакваш дете,пак ли sms или разговаряхте лично? ........ Питам те,не за да се заяждам,а защото за нелогичните на пръв поглед реакции на бащата все трябва да има някакво обяснение.
Обяснението, мила, е че когато става въпрос да си прави кеф, човекът е на първа линия, а когато става въпрос за издръжка и грижи за дете (и обвързване само с една жена като зад ъгъла има още 100), човекът потъва вдън земя - Логиката е много проста. Има и такъв тип мъже, на никому не пожелавам да попада на тях, явно ти не си попадала...
Виж целия пост
# 86
сега пък започваш да вадиш един по един "гълъбите" от ръкава....
За първи път споменаваш,че сте се събрали пак и ,че ти си тази ,която ОТНОВО е взела самосиндикалното решение-да си тръгне!?!
още колко недоизказани неща има,а?
п.п.
не искам да се заяждам!

А бе Svra4e, не си чела май внимателно - Тез гълъби жената ги е извадила още в първия си пост, с който започва темата от четвъртък, 27 декември 2007, 15:47 - Пише,че след събирането ги е "върнал по нейно желание"...

ЗАЩО КАТО НЯКОЙ ИСКА ДА ИЗТРИЕ НЯКОЙ СВОЙ ПОСТ НЕ СТАВА? Според указанията трябва да става - след поста няма други постове?!? И на всичкото отгоре няма кой да попиташ!
Виж целия пост
# 87
 Според мен, грешката  е в липсата на комуникация- той бил безучастен, защото тя пък била сърдита, но заради това тя поискала да си тръгне, а пък той не я е спрял и тн Тя го съди за бащинство,без да знае, че той е навит да го даде доброволно, а той я съди за свиждане, без да знае, че тя няма нищо против... Знаеш ли колко неща можехте да си спестите, ако разговаряхте нормално?
Виж целия пост
# 88
липсва ви комуникативност
и да се видите - ти пак ще откриеш причина да си идеш
за мен и ти и той хем искате хем не ви стиска
не знам - струва си да се видиш с хората ама само ако ще да се напънеш малко и ти а не да чакаш че някой от раз след като не е искал дете и ти си му " натресла" дори припознаване /извинявай ама това си е натрисане щото ако толкова искаше дете - ми гледай си го сама, никой не ете е карал да го раждаш/, ще те заобича и ще те приеме като приказна принцеса
ясно е за мен поне че азд на негово място въобще не бих те погледнала ама поне заради детето може някакви нормални контакти да се поддържат

и пак ще ти кажа - знам много самотни майки ама никоя не си "натриса4 чедото след като бащата не го иска - раждат си го и си го вписват на свое име
за мен ти искаш твърде много от човека отсреща, при положение че той се е държал поне по горе описаното повече от добре предвид твоите постъпки и искания

премисли си добер личните действия - аз намирам малко повече вина в теб, въпреки, че за мен вина има тивнаги двама....
ноо когато една жена поиска напук на бъдещия татко да задържи детето - не мисля, че мъжа е длъжен с нещо освен когато детето е правено по поръчка и е чакано и от двамата нали това вече е съвсем друг момент...
Виж целия пост
# 89
ноо когато една жена поиска напук на бъдещия татко да задържи детето - не мисля, че мъжа е длъжен с нещо освен когато детето е правено по поръчка и е чакано и от двамата нали това вече е съвсем друг момент...
Ако той е бил наясно, че не иска да е с мен, излиза че напук ми е направил детето, а не че аз напук съм го задържала против волята му.
Ако пък това не е напук, а просто грешка , за която само аз съм отговорна в момента, защо трябва и вина да изпитвам   newsm78

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия