Клише,но ще си го кажа- Безплатен обяд няма. Сега имам дом и семейство, любов и спокойствие, отговорности. Преди нямах тези неща, но имаше безкрайни купони, емоции, безгрижие. Едното е за сметка на другото.
Виж целия пост
Каква е цената....?
- Публикувана: 30 дек. 2007, 22:49 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2008, 21:03 ч.
# 15
30 дек. 2007, 23:46 ч.
# 16
30 дек. 2007, 23:49 ч.
Клишето с плащането на цената е нещо, което никога няма да разбера като начин на мислене. Какво означава да платиш цената за нещо? Не гледам на живота си като на математика - давам 5, получавам 6. Никой не ми е обещавал справедливост и от това какво даваш рядко зависи това, какво получаваш.
Виж целия пост
# 17
30 дек. 2007, 23:51 ч.
Предпочитам да си мисля, че за всичко си има време в живота- за купони, за игри, за деца, за работа, за внуци, за срещи, раздели, слаби, дебели... време да се живее и време да се мре
Виж целия пост
Клише,но ще си го кажа- Безплатен обяд няма. Сега имам дом и семейство, любов и спокойствие, отговорности. Преди нямах тези неща, но имаше безкрайни купони, емоции, безгрижие. Едното е за сметка на другото.
Предпочитам да си мисля, че за всичко си има време в живота- за купони, за игри, за деца, за работа, за внуци, за срещи, раздели, слаби, дебели... време да се живее и време да се мре
# 18
30 дек. 2007, 23:51 ч.
Човек се замисля за цената, когато нещо не му допада крайния резултат, чувства се прецакан, един вид. Докато се чувства доволен от резултата и щаствив едва ли прави сметка какво печели и какво губи, а просто си живее.
Виж целия пост
# 19
30 дек. 2007, 23:52 ч.
Абсолютно съгласна съм. Особено с това, че от даването не зависи получаването. В повечето случаи е просто стечение на обстоятелствата, а не въпрос на математически изчисления и формули. Има хора, които дават много, но не получават нищо, и обратното.
Виж целия пост
Клишето с плащането на цената е нещо, което никога няма да разбера като начин на мислене. Какво означава да платиш цената за нещо? Не гледам на живота си като на математика - давам 5, получавам 6. Никой не ми е обещавал справедливост и от това какво даваш рядко зависи това, какво получаваш.
Абсолютно съгласна съм. Особено с това, че от даването не зависи получаването. В повечето случаи е просто стечение на обстоятелствата, а не въпрос на математически изчисления и формули. Има хора, които дават много, но не получават нищо, и обратното.
# 20
30 дек. 2007, 23:57 ч.
Предпочитам да си мисля, че за всичко си има време в живота- за купони, за игри, за деца, за работа, за внуци, за срещи, раздели, слаби, дебели... време да се живее и време да се мре
Абсолютно си права. И преди ми е било добре, и сега съм щастлива. Но ако трябва да бъда честна, липсва ми тръпката, но пък имам сигурност.
Виж целия пост
Клише,но ще си го кажа- Безплатен обяд няма. Сега имам дом и семейство, любов и спокойствие, отговорности. Преди нямах тези неща, но имаше безкрайни купони, емоции, безгрижие. Едното е за сметка на другото.
Предпочитам да си мисля, че за всичко си има време в живота- за купони, за игри, за деца, за работа, за внуци, за срещи, раздели, слаби, дебели... време да се живее и време да се мре
# 21
30 дек. 2007, 23:58 ч.
Ето ви още едно клише- щастието е безценно. Ако смятате цената, която сте платили, за да сте щастливи, значи, че не сте щастливи.
Не правя сметки на дребно. Мисля мащабно.
Виж целия пост
Не правя сметки на дребно. Мисля мащабно.
# 22
31 дек. 2007, 00:00 ч.
Може би,за това човек трябва да си даде сметка,какво наистина иска от живота,какво би го направило щастлив,и тогава цената няма да има смисъл...
Виж целия пост
Човек се замисля за цената, когато нещо не му допада крайния резултат, чувства се прецакан, един вид. Докато се чувства доволен от резултата и щаствив едва ли прави сметка какво печели и какво губи, а просто си живее.
# 23
31 дек. 2007, 00:01 ч.
Така,като ви чета, излиза,че живея безплатно. В случая цената я мислите като голям компромис със себе си. Правя компромиси,естествено,но малки. Ако бяха огромни,щях да съм жертва-нищо добро не виждам в това.
Виж целия пост
# 24
31 дек. 2007, 00:06 ч.
Съгласна съм с Милата ми Цветанка. На мен плащането на някаква цена не ми се връзва с щастие.
Виж целия пост
# 25
31 дек. 2007, 00:12 ч.
Време е да научим каква цена е платила
тази твоя позната, Бубси. И за какво. Не
е ли доволна от сделката и защо? Мисли,
че се е минала или че скъпо си е продала
кожата. Така и не разбрахме. Много са ти
намеците, ние сме буквални хорица, кажи.
Виж целия пост
тази твоя позната, Бубси. И за какво. Не
е ли доволна от сделката и защо? Мисли,
че се е минала или че скъпо си е продала
кожата. Така и не разбрахме. Много са ти
намеците, ние сме буквални хорица, кажи.
# 26
31 дек. 2007, 00:17 ч.
Не сподели каква е цената, но явно това я мъчеше много 
Просто ме накара да се замисля и реших да споделя.
Знам, че живее разкошно, децата й са добре приети ( от втория си баща), няма ги обичаините пиянски скандали, боя, мизерията, самотата, но какво я мъчи - не разбрах
Виж целия пост
Просто ме накара да се замисля и реших да споделя.
Знам, че живее разкошно, децата й са добре приети ( от втория си баща), няма ги обичаините пиянски скандали, боя, мизерията, самотата, но какво я мъчи - не разбрах
# 27
31 дек. 2007, 00:22 ч.
Хайде де!А шопинг терапията?!
Виж целия пост
Съгласна съм с Милата ми Цветанка. На мен плащането на някаква цена не ми се връзва с щастие.
# 28
31 дек. 2007, 00:28 ч.
Шопинг терапията за мен не е никаква терапия. Шопингът при мен е свързан с много обикаляне и нерви, не ми е любимо занимание, защото масовата мода ме влудява. И обикновено правя компромис. И си плащам цената. И не съм щастлива 
. Нямам нищо общо със средностатистическата жена, тръгнала да вършее магазините с кредитна карта в ръка.
Виж целия пост
. Нямам нищо общо със средностатистическата жена, тръгнала да вършее магазините с кредитна карта в ръка.
# 29
31 дек. 2007, 00:30 ч.
Съгласна съм с теб!Но щастието си заслужава цената,дори когато има такава!Повярвай ми,казвам ти го от опит!!!
Виж целия пост
Шопинг терапията за мен не е никаква терапия. Шопингът при мен е свързан с много обикаляне и нерви, не ми е любимо занимание, защото масовата мода ме влудява. И обикновено правя компромис. И си плащам цената. И не съм щастлива . Нямам нищо общо със средностатистическата жена, тръгнала да вършее магазините с кредитна карта в ръка.
. Нямам нищо общо със средностатистическата жена, тръгнала да вършее магазините с кредитна карта в ръка.Препоръчани теми