Нова година дойде, ЯНУАРЧЕТА хайде, ваш ред е!

Честито на Юлето, Коконка, Алекс и Мелани!  

леле колко много бебета! супер! а май и още се очакват днес

Честито на Юлето, Коконка, Алекс и Мелани! Да са ви живи и здрави бебчетата и много да ви радват!!!

аз също се присъединявам към леко поизнервените бъдещи мами, иска ми се вече да си гушкаме бебчо. освен това имам подготвителни контракции доста на често, вчера имах над 20, но не са регулярни. и аз само се шашкам и си записвам в една тетрадка, ама засега бебчо предпочита да си стои на топличко явно
както каза някой по-напред, важното е бебчо да е добре и всичко да е наред, пък ще си го чакаме колкото е необходимо.

Честито и от мен!

Честито, Алекс, Юле, Мелани и Коконка! Да са ви живи и здрави бебоците, а на вас бързо възстановяване и лесно отглеждане!

Аз току-що финализирах окончателно багажа. Направо се плаша - сакът е голям, като че на море ще заминавам   Миналия път бях с раница, а сега.. Вярно, че преди не носех нощници, помпата също ми я купиха след раждането. Чудя се дали не съм прекалила   Колко голям е вашият багаж?

Честито на Коконка,Алекс,Мелани и Юлето!!!По-малко безсънни нощи и много радостни дни с малките човечета!!!

Честито на Алекс  Юлето  Мелани  Коконка  и мама Лулаби  , много бебета днес, много нещо Да са ви живи и здрави!
При мен нищо ново в събота съм при доки и тогава ще се решава всичко

Айдеее,още едно бебче!Да ви е жив и здрав,Lullaby и на теб,щастливи татко!!! 
Днес е направо порой от бебчета,а се очакват и още...
Супер!!!

    Присъединявам се !!

Забравих да кажа, че днес коремчето ми се е смъкнало, преди носех бебка високо и вече нямам затруднение с дишането На вас случили ви се това?

Да се опла4а - в4ера малкото пак се врътна с дупето надолу - е това не о4аквах в последния момент Днес съм на лекар и ве4е тряева да измислим нещо - така не става

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ МАМИ!ДА СА ВИ ЖИВИ И ЗДРАВИ БЕБОЦИТЕ И МНОГО РАДОСТ  ДА ВИ НОСЯТ!           
И аз съм от пренасящите,терм ми беше 1.01 а все още нямам признаци, а ходя всеки ден на лекар  и ми казаха ако не родя до неделя в понеделник ме приемат.И така ще чакам ,вчера ме боля цял ден корема ниско долу бях на лекар нямам разкритие ,мерят ми тоновете  .И аз нямам търпение  за срещата с бебо 

Честити бебчета на Коконка,Мелани и Лулаби.Да са живи,здрави и много послушни.А на мамите бързо възстановяване.
Мари,моя корем още си е високо.Но знам,че като ти падне корема надолу-това е предвесник на престоящо раждане.
Деби,моя багаж за болницата е само един плик,ако се наложи друго после ще ми го донесат.
Януарските бебета започнаха да валят едно след друго.И аз нямам търпение да гушна бебчо вече

П.С Искам да попитам сега Алекс като я няма кой ще ни прави темичките и ще дописва бебетата?

Честити бебоци на мама Лулаби, Коконка, Мелани, Алекс и Юле и техните семейства! Да са им живи и здрави, и много радост да им носят!
 а аз ди Ви доразкажа за нашата "зимна приказка" снощи, най-големия кошмар през цялата ми бременост. след като близо 3 часа мъжа ми се опитал да измине 15 км за да стигне до мен във вилата, най-накрая оставил колата на пътя Златни- Варна, понеже до вилната ни зона има баир и близо 500 м се опитвал 1 час да премине но тъй и не успял. като дойде, казах че корема ме свива и той реши да се върнем в града че ако стане нещо да сме по близо. и така към 20 ч грабнах лаптопа, сложих на свекито едни боти и пеш до колата тръгнахме. до тук добре ама нали Ви споменах че имаме куче което е болно а то е като дете на мъжа ми и той реши да я вземем с нас понеже другото куче на вилата е голям звяр и не се знае какво ще стане, а то горкото неможе да върви само а все пак е около 35 кг и мъжъ ми се чудеше мен ли да пази кучето ли да носи. и така с много зор стигнахме до града, и когато оставяхме кучето до къщата където живее попаднахме в преспа заваля сняг и така близо 2 часа мъжо се опитва да изкара колата ама тя пък е със задно предаване и бе почти невъзможно. след като се отървахме, тръгнахме към нас като си помислих че всичко вече е ок, но уви по пътя колата се завъртя и ние тръгнахме право към една кола, тогава просто виждах как се блъскаме и то от моята страна. но нищо ни нямаше и продължихме към  нас. и точно пред кооперацията ни колата попадна в някаква яма завартя се блокира пътя, пукна гума и дотук, аз се качих а мъжо с още 7 човека се опита да паркира по някакъв начин и благополучно към 2 ч се прибра. сега имам болен мъж и  контракции. хубавото от цялата история  е че другата сед ще си купим джип а и че съм на 5 мен пеш до Майчин дом и ще изляза от нас само за да ходя да родя бебо.  незнам в каква държава живеем, но мъжа ми от 16 чо 2 вечерта е бил по пътищата на Варна, което растояние друг път изминава за 30 мин  и не е видял нито един снегорин и нито един път да е опясъчен, ако наистина бебе бе решило да излиза просто не ми се мисли какво щях да правя