За избора на име и семейните традиции

Моето не е кръстено на никого. Аз още от началото бях решила, че няма да кръщавам децата си на никого, за да не се сърдят бабите и дядовците ( защо на тая баба вместо на оная и т.н.).  Дори и да не им е било приятно това положение, нищо не ми казаха. Радвам се, че и съпругът ми ме подкрепи и сега за нищо на света не бих сменила името на детето. Ако някой ден имам второ също няма да бъде кръстено нито на моите, нито на неговите родители ( освен ако не е момче и не решим да го кръстим на баща му  - Петър, тогава ще носи и името на дядо си ( моя баща), който също е Петър).

И аз така съм чувала, специално що се отнася до големите църковни празници. Имам една колежка, чийто син е роден на Великден, май втория ден. Но тя не го кръстила Величко (или нещо подобно), защото била решила да го кръсти на майка си. Та затова всяка година на Великден му прави курбан, така трябвало, за да не боледува.
Иначе по темата: всеки избира сам как да кръсти детето си. Щуротии са това, бабите и дядовците да се сърдят защо, аджеба, внучето не носи тяхното име (макар че често има хиляди проблеми по този повод). В края на краищата, не живеем в Средновековието. В моя случай аз сама реших детето да носи името на свеки (е, не точно същото, но все пак на нея е кръстена, сега си се чудя на акъла, но както и да е). Мъжо каза аз да избера името, моите родители и неговите никога не ни бяха подпитвали как ще кръстим бебето. Свеки разбра, че детето е кръстено на нея, когато дойдоха да ме видят веднага след раждането и се разтанцува от кеф под прозорците на родилното. Всеки си преценява, но съм сигурна, че ако ми бяха намеквали нещо относно бъдещото име, напук нямаше да си кръстя детето така.

Да бях с тоя акъл преди 15 години...
Тези, дето сега сте наред - слушайте, като ви се говори! 

Много съм благодарна на мама, че ми разказа следния мини-диалог между нея и тати (от югоизточна България произхождаме, така че автентично)
- Тильшсънъпъвъш бье?
- Нье.
- Тильшси цепиш задника?
- Нье.
- Мтогава, аз шси избирам имината.
Точка.
Без малко да кръсти сестра ми Ванда, ама явно не я е боляло много.

най-важното е да ви харесва името.тези другите истории ги зарежи.все пак цял живот ще се обръщаш с това име към детето си и ако не ти харесва как ще се чувстваш.

Аз пък мисля, че бащата трябва да участва в избора на име. Това не изключва варианта да остави майката сама да избере име. Но не разбирам жените, които смятат, че правото да кръстят детето си еди-как си е изключително тяхно. Разбира се, имам предвид двойки с нормални взаимоотношения. Не говоря за баща, който е заразял бременната си приятелка/съпруга и други подобни.

Проблемът не е в традицията, а в различните мнения на двойката и техните родители. Ние сме кръстили детето си на дядо му. Но нашите деца ще са единствените внуци и на моите родители и на родителите на мъжа ми, които ще са кръстени на някой. Няма сърдити от това, че останалите няма да кръщават. Приемат за нормално всеки сам да прецени какво да спазва и какво да не спазва.

С риск да ме линчувате, но мисля че не е толкова лошо да се спазва традицията. Не мога да разбера това,че бащата няма мнение за името защото не се е мъчил-според мен нали семейството е за това, за да се вземат заедно решенията? Естествено има и имена, които може да  звучат странно в днешно време, но пък и не мисля че тогава "собствениците" им ще настояват внучетата им да се казват точно така. Малко ми се струва, че в желанието да сме различни и независими забравяме корените си, забравяме инстинските традиции, кръщаваме си децата с италиански, американски, френски и прочее името не знам с каква цел _{(може някой така да си мисли, че звучи по-европейски, с извинение)} и забравяме кои сме и от къде произлизаме......срам ли ни е, що ли?
И защо не попитате бабите и дядовците да си признят честно дали не им е приятно внучетата да носят тяхните имена?

Нашите деца са кръстени на бабите и дядовците си. Не сме мислили точно за спазване на традиция. Имената на родителите ни са хубави, звучат добре и ми се струва естествено да дам техните имена на децата си, защото са най-близките ни хора. Сега децата са много доволни от това, усещат се някак по-важни и свързани с бабите и дядовците си.
Не е имало дрязги кое дете на кого и защо да се кръсти, дето се вика, още като се родха и от самосебе си се разбра чие име е най-подходящо. Бабите и дядовците също са много доволни.

Ах, как ги обичам тези теми и драми. Защо, за бога, трябва да се кръщава на някого? И какво като единият бъдещ родител бил единствено дете? Нали детето така или иначе продължава рода, непременно и името ли трябва? По тази логика, ако всички правеха така, в България щеше да има само Гошовци и Ивановци/ Марийки и Ани примерно - поколение след поколение едно и също. Та и други хора се задължават /например брат ти/ с разни "задължителни" имена. При нас се получи същото - натиск отвсякъде как да се казват собствените ми деца - същите тези, които аз съм правила, носила 9 месеца и раждала, пък след това и ще отглеждам. Единствено с мъжа ми се съобразявам за това - аз и той сме хората, които ще решат как да се казват децата, както и изобщо ще има ли такива. _{Мноо обичам кат' почне родата тъй да ме строява, ей, направо откачам!} Ха сега познайте дали са кръстени на някой от предците

И да знаете отначало много се сърдиха, но елате ги вижте сега - всичко дават за внуците, така че преживява се. И за пари не сме разчитали на тях - и сами си ги изкарваме. 

Относно това дали мъжът трябва да участва в избора на име. Естествено, че да. Изказвания от типа "аз съм се мъчила, аз ще избера името" определено не са ми понятни. Колкото майката е майка, толкова и бащата е баща, детето е и на двамата - не е повече на единия и по-малко на другия.
Името на нашия син го избрахме заедно и бяхме единодушни. В интерес на истината аз в родилния дом леко се бях разколебала - не за друго, а защото знаех, че ще има сърдити. Като казах на мъжа ми, той беше категоричен, че детето ще се казва Александър и вече беше казал на всички. И се радвам, че постъпи така.

Кръстихме дъщеря ни на свекърва ми (с леко видоизменено име), но не защото робуваме на традиции, а защото я уважавам като човек. Майка ми вече има едно внуче, кръстено на нея, пък на баща ми така или иначе не му пука, а и има супер странно име. Моят съвет към авторката на темата е - ако в крайна сметка решиш да не кръщаваш бъдещото си дете на някой от родителите ви, още от самото начало им го заяви, за да свикват с мисълта през времето, когато си бременна. Ако ги поставиш пред свършен факт след раждането, а те са се надявали, могат да възникнат по-големи проблеми...

   Аз лично харесвам традициите, дотолкова  доколкото решението дали да ги спазваме или не, бъде изцяло наше, а не наложено от някой друг. Ако аз и съпругът ми примерно сме решили, че ще кръщаваме децата си според традициите - добре, дори супер. Но ако някой друг, освен нас двамата ни налага подобно решение - това си е чисто и просто грозен ултиматум.
   Когато разбрахме, че ще ставаме горди родители на момчета - близнаци, започнахме да мислим и имена. Аз някак си исках те да носят имената на моите родители, тъй като за всичко само те ни помагат. Съпругът ми категорично отказа варианта - да кръстим някое от тях на неговите родители. Не се има особено с тях.
   Но колкото повече се задълбавахме в измислянето на разни варианти на мъжки имена, толкова по-смешни или странни комбинации се получаваха.
   Още преди да забременея обаче, в едно интервю на Койна Русева - актриса, чух че и трите си деца ги е кръстила с буквата К, понеже тя носела много положителен заряд и късмет на човека. А на други места съм чела, за магическата сила на тази буква. Не си падам много по нумерология, хороскопи и прочие, но нещо сякаш вътре в мен ми казваше че трябва синовете ми да носят имена с тази буква. И когато стигнахме до този извод, на двамата с таткото ни беше безкрайно лесно да изберем имената - Климент и Калоян.
   Нито един от нашите родители не знаеше как възнамеряваме да кръстим децата след като се родят. Но като се родиха и чуха как сме ги кръстили, всички възкликнаха "Какви хубави имена сте им избрали! Браво!".
   И никой не се е разсърдил до момента. Една дума на криво не съм чула дори. Понякога си мисля, че можеше да има сърдити, ако бяхме видоизменили някое от тяхните имена и това не им хареса.
   А сега - красиви български горди имена, всички са доволни, всички са щастливи!!! И в крайна сметка - това е най-важното!!!