Рискувам много - материалът да се превърне в смях на гърба на нашите болници 
Безочието и дебелокожието не ходят по гората.
Аз някак се чувствам близка до ... тази ситуация. Майка ми е работила в недоносено отделение и съм израсла с разкази за бебета, тежащи 700 или 900 гр. за родителите и семействата им... А дори са ме пускали в отделението като бях малка. Да гледам бебетата, които вече могат да дишат и да се хранят сами... не знам. Но тези истории и съдби са ми близки по особен начин.

Да са ти живи и здрави мъниците. 

За любовта съм сигурна, че ако можеше да се побере в целия океан, щеше да е малко
Знам как се обичат родени на термин, представям си какво е да се обичат тези, за които сърцето ти се е свивало толкова време 
Ощеповече, че се оказва, че няма материали за недоносените дечица, написани на достъпен за маиките език. Да не говори кава огромна част от личнте лекари не са наясно със специфичните нувди на преждевременно родените... но това са неща, които вие знаете много по-добре от мен
НО така или иначе ще ви кажа и като мине един месец от издаването целия материал ще го дам да го сложите в библиотеката.
Препоръчани теми