време е и аз да се разпиша при вас. Знам, че трудно приемате нови попълнения, ама няма как, така ми било писано.
Първо да се представя, пък после ще ви питам.
Имам дъщеря на почти 9 години, не е припозната от баща си, не живея с него, не ни издържа, тя вече не пита и т.н. Това го минахме отдавна, свикнах да съм самотна майка, справях се някак. Сега ще имам второ бебче от друг мъж, който преди няколко дена реши, че не може да живее с мен, рано му е още, иска да е свободен и т.н. Говорихме за детето, иска го, иска да го вижда, да го припознае, да се грижи за него (макар, че още не е много сигурен какво точно означава това), но не и да живее с нас. Аз не искам да лишавам детето от възможността да знае кой е баща му и да го вижда, колкото и да ми е трудно, за детето е по-добре.
Та въпроса ми е чисто практически, защото в момента съм страшно емоционална и наранена и не мога да взема еднозначно решение.
Да му разреша ли да припознае детето или не? Бих искала да ми отговорите от гледна точка на: в този случай ще се водя ли пак самотна майка (едното дете без баща, другото припознато), нямам желание да го съдя за издръжка (ама нали пък за помощи искат да си го съдил, щото сигурно ще опра до там, дохода ми не е много голям), но има ли възможност да се разберем двамата и да подпише някакъв документ например, че ще дава за детето еди колко си, някаква идея ще имам ли проблеми с ясли, детски градини и т.н., говорихме, че той от своя страна няма да ми създава проблеми по отношение на тия работи, та питам за самите институции? Или е по-добре да си остана самотна майка с две неприпознати деца?
Ще съм благодарна ако някои от вас има опит в тези неща и ме посъветва.
Пък и в момента ми е по-леко като мисля за практическите неща.
Мерси предварително.