Как да преодолея озлоблението и горчивината?

Публикувана: 10 ян. 2008, 11:08 ч.
Последно мнение: 3 май 2008, 22:49 ч.

5 420
22

# 15 13 ян. 2008, 15:24 ч.

Намери си човек, който да ти е пример... Някой съсипал собствения си жиовот поради огорчение и озлобление... Някой, който е мразил другия /другите/ повече отколкото е обичал себе си... Виж колко е нащастен и си направи изводите.
Аз си имам такъв човек - при това много близо до мен. Sick

Обичам се и искам да съм щастлива. Sunglasses

Ако някой ме обиди или нарани, ако ме излъжат и измамят... Казвам си: "Господ здраве да му дава." и продължавам напред. Peace

Виж целия пост

Jankoni_AL

Гост

# 16 13 ян. 2008, 16:17 ч.

Спомням си първата Коледа, след като се разделихме бях в една кръчмо-клубче и видях една приятелка на жена ми която я запозна с въпросния боклук, с който ме смениха и и беше казала, че ще си сдопаднат. Както влизам в клуба я фиксирам, приближавам се към нея и със цялата злоба и ярост изръмжавам като вълк като съм си стиснал и показал зъбите. Е разбира се алкохола който бях погълнал ми даде кураж и идея какво да правя, но като се сетя за ситуацията ми става доволно.
Дедазнам, пука ти че си озлобена и мразиш света, просто гледаи да си добре с тия които обичаш, защото съм се усещал как в мъката си наранявам и близки хора.

Виж целия пост

princhapessa

# 17 28 ян. 2008, 00:38 ч.

Господи, дай ми смелост и воля да променя нещата, които мога;
дай ми душевна сила, за да приема нещата, които не мога да променя;
и най-сетне, Господи, дай ми мъдрост за да различавам едните от другите!
АМИН!
Аз бих добавила:
И ми помогни да запомня, че когато наистина имам лош ден ще ми отнеме 42 мускула да се намръщя и само 4 да протегна напред средния си пръст и да им кажа да ми го д...т!

Всички тук сме минали през това...Понякога побеснявам от яд, като си спомня, че най-хубавите ми години минаха в скандали с бившият ми!!! Обхваща ме такава ярост, че съм търпяла, чеее...думи нямам!!! Тогава звъня на приятелка, излизаме на кафе или по магазините. Шопинг терапията е много добро нещо! Определено гледам да не съм сама в такива моменти и се надявам с времето да стават все по-редки!

Виж целия пост

galia_m

# 18 28 ян. 2008, 18:23 ч.

Цитат на: Isa в нд, 13 яну 2008, 15:24

Обичам се и искам да съм щастлива. Sunglasses

Иса страхотна си - много ми харесва начина ти на мислене. Трябва да се науча да се обичам повече и сега ще имам достатъчно време за това.

Виж целия пост

Godzilla

# 19 28 ян. 2008, 18:47 ч.

Аз изпитвам яд само към себе си..че съм се поддала..в крайна сметка никой насила не ме е карал да участвам в моя филм, както и теб в твоя...
ДАже един ден стигнах д опрозрението да започна да си спомням хубавите моменти от миналото, лии поне периода, в който съм мечтала и съм се борила за тях...
Всеки с нещо е допринесъл да се развият по този начин нещата малко или много.
Другите не са ти виновни.
Това не означава да се удавиш във вина и самосъжаление, а да си видиш грешките и да се постараеш да не ги повтаряш повече.
Повечко самочувствие и минимум по три супени лъжици вяра на гладно.

Виж целия пост

biboshka

# 20 28 ян. 2008, 20:22 ч.

Цитат на: sramuvashta se в чт, 10 яну 2008, 11:08

в мен има много озлобление. Голяма част е към бившия, чието предателство още не мога да преживея дори и след повече от година, а толкова бих искала да простя и да прдължа напред. ..но просто не мога да му простя и така болката остава в мен...

Но също така на моменти усещам озлобление към целия свят, към съдбата, към разбитите ми мечти.

Виж, това не е по никакъв начин опит да те съдя, а само споделям нещо, което ми се наби в очи, докато те четох. Ако не го разбереш, просто пропусни на този етап постинга, все едно не е бил писан Hug

.

Озлоблението в теб е белег, че ти считаш някого другиго за виновен за това, което е животът ти в момента. Ти правиш опити да простиш. Прошки раздава Бог.
Осъзнаването на собствената вина е мъдрост.

Неговата вина във вашата ситуация касае него - това, в което ще се превърне неговият живот оттук нататък. Твоят живот е отражение на твоя светоглед, функция е на твоя личен фокус на перцепция, и никой друг не може да се намеси и да построи събитията в твоя живот, така както го правиш ти чрез целостта от възприятия-идеи-представи-поведение.

Ще разбереш, че няма в тебе вече озлобление, когато светогледът ти така се промени, че спреш да считаш него, света и съдбата отговорни за разбитите ти мечти.

Сега виждам, че и Годзила почти същото е написла Peace

Не знам какъв съвет да ти дам. Нещата са много индивидуални. При мен беше от голяма полза четенето на Кастанеда, например.

Виж целия пост

bebeto_bebe

# 21 3 май 2008, 16:09 ч.

Цитат на: sramuvashta se в чт, 10 яну 2008, 11:08

Чуствам се ужасно да призная това пред себе си (да не говорим за пред други хора), но се замислих и осъзнах, че след раздялата и всичката мъка около нея в мен има много озлобление. Голяма част е към бившия, чието предателство още не мога да преживея дори и след повече от година, а толкова бих искала да простя и да прдължа напред. Не ме разбирайте погрешно - не искам нищо лошо да му се случва, напротив искам да е щастлив, но просто не мога да му простя и така болката остава в мен...

Но също така на моменти усещам озлобление към целия свят, към съдбата, към разбитите ми мечти. Опитвам се да неси го изкарвам на никого, но просто усещам как ставам дръпната, как карам по-агресивно, как понякога реагирам остро без особена причина. Преди бях весела и оптримистична, опитвам да бъда такава и сега, но на моменти само се приструвам, а ми идва да крещя. Embarassed

Момичета, ако някои минал през нещо подобно, може да мu даде съвет как да изкарам болката и озлоблението от системата си, ще бъда изключително благодарна!!! Поне кажете минава ли това с времето??? (не съм религиозна, не мога да медитирам, четох някаква книга за прошката, но избщо не ми помогна) Благодаря и бъдете щастливи! bouquet

Защо така боли наистина от разбитите мечти и от това, че партньорът е егоист и гледа само себе си. Аз пък се ядосвам на себе си. Вместо мъжът ми да има угризения, че си е намерил приятелка и иска да разпадне семейството ни, аз се чувствам виновна. Той ибез това каза, че нищо не съм направила да го задържа де...

Виж целия пост

dioni

Регистриран

# 22 3 май 2008, 22:49 ч.

Цитат на: Godzilla в пн, 28 яну 2008, 18:47

Това не означава да се удавиш във вина и самосъжаление, а да си видиш грешките и да се постараеш да не ги повтаряш повече.
Повечко самочувствие и минимум по три супени лъжици вяра на гладно.

За да може да види грешките си ще й трябва достааааааааа времеееее
Peace

за самочувствието и вярат в себе си

ако не ти стигат по три супени лъжици на гладно - взимай по повече Wink

Виж целия пост

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

377 494
2 922

Родители, отглеждащи сами децата си

Дело за издръжка за дете

1 072
73

Родители, отглеждащи сами децата си

Бял и черен списък на бракоразводни адвокати

429 631
505

Родители, отглеждащи сами децата си