За Чавдаров

tigonew, аз бих вдигнала мнооооого хибав скандал! директно на шефа! ти имаш доста оплаквания...защо си мълчиш?!

Госте, ама ти имаш ли представа, колко струва един преглед, едни обувки, едно лекарство..аз съм майка на две деца под три години и напуснах работа, за да поема гимнастиките на едното дете..майчинството ми е 130лв..превеждам на граждански договор вкъщи и ми плащат 4.50 на страница, а плащам 15лв за 30мин. гимнастика..как няма да ме интересува кой е комерсиален и кой не..че то в българия в момента това е на дневен ред, а както се разбира тук в целия форум, здравето на децата и парите са в пряка зависимост..
с уважение: милена

Абсолютно на същото мнение съм  !!!

Ами мисля по въпроса, но да ти кажа май ме гони параноя и ме е страх да не направят нещо лошо на детето, ако се оплача. Таткото е на подобно мнение, знам, че не звучи много в ред...
Ами ще ходя на процедурите като падар на организацията в болицата.

ти не си заложник там...скарай се и си стой с детето на всяка процедура, щом такива неща се случват с вас.
ама това на нищо не прилича! в крайна сметка парите на болницата зависят от теб! поне за това да ти имат уважението! защото както стана ясно, има достатъчно обучени кадри, които не са само в тази болница!
брех, че се ядосах

ами то и детето свиква с рехабилитаторката..аз затова не мисля да я сменям..нас нали Цецка ни изгони и отвътре един вой настана..аз стоя отвън, тя се опита уж да пее..ама детето направо виеше..и аз не изтърпях и почуках..тя сякаш се зарадва..и сега чакам да свърши отпуската на ваня и да си продължим и там с нея..а уж по-малко плачели като я няма майката..нищо подобно..

Ако смяташ, че ни е необходимо още напрежение ... ...благодаря, но си имаме достатъчно......
Да, много ме дразни поставянето на "непотвърдена" диагноза, много ме дразни и некомпетентността при поставяне на диагнози!!!!
За съжаление основно доверие за лечението и състоянието на детето ми имам на мен (а би трябвало да е на лекарите, нали), защо ли е така!?!?!?....- може би ГОСТА ще ми отговори...

....лекарка ми казва:"вашето дете ще спре да се развива физически и интелектуално, защото резултатите от изследванията са...."
....след 1 седмица отново лекарката " извинявай, но изследванията са грешни, и диагнозата отпада"

Каква трябва да ми е нагласата?!?!?!

Мога да дам още няколко примера за подобни ситуации, които съм преживяла!!!

Госте !
Много те моля,щом не искаш да се регистрираш,поне се представи,като какъв/а имаш тези наблюдения,за които говориш...оставам с впечатление,че не си родител на болно дете,а мед.лице.
Аз не съм забелязала някой тук да не е приел реалността,защото това просто е невъзможно,сблъсквайки се всекидневно с нея.Тези,които не могат да приемат тази реалност,за съжаление нямат силата да се изправят срещу съдбата си и оставят децата си в ръцете на непознати хора в домове.Но тук няма да намериш такива родители.
Разбира се,че всеки родител иска детенцето му да е здраво и щастливо,но когато това не е така,се опитва поне максимално да помогне и да му осигури нормален живот.Имам три деца,като най-мъничкият е с увреждане.Да,животът ни коренно се промени след неговото раждане и всички планове,които преди сме правили останаха на заден план или трябваше да претърпят много промени.И какво от това.Има ли нещо по-важно от здравето и щастието на децата ни.Каквато и да е диагнозата на детето ми,каквото и да се случи в бъдеще,дори и да е на легло,то винаги ще бъде моето дете ,а аз неговата майка и аз съм човекът,който трябва да е до него и да му помагам да се справя в живота.А не да го захвърля,като нехаресана стока от магазин в някой дом сред непознати хора,където няма да има кой да го прегърне,когато плаче,където ще го подхвърлят и ще си изкарват напрежението върху него...знам отлично за това отношение,тъй като известно време работих в такъв дом,но не издържах и напуснах.
И в никакъв случай не мога и няма да разбера мисленето на лекарите,които след раждането на болно детенце,се опитват с всички сили да накарат родителите да оставят детето в дом и ги убеждават,че трябва да си гледат живота и другите деца и да забравят за болното Вместо да подкрепят семейството,което в този момент е толкова уязвимо,да го обучат как най-добре да се справя със ситуацията и да помагат на детенцето си,те избират най-лесния начин-"Няма го детето-няма проблем!"...За мен това е ужасно...защото ако (и когато) детето има шанс(защото такъв винаги има),то този шанс е именно в семейството,сред нежност и любов,а не захвърлено в някой дом.
Никой специалист,казваш,не трябва да дава категорична оценка за развитието-да,така е,защото единствено Господ може да каже какво ще стане - но все пак го правят.И то специалисти,които се водят светила в областта си.Които категорично заявяват,както в нашия случай,че детето никога няма да започне да гълта,да суче,никога няма да седи,да ходи,сляпо,глухо и парализирано...не оставят и грам надежда...а стигат и до там да отброяват колко дни му остават да живее...присъдата за моя син беше два месеца-толкова живот най-много му дадоха и ни подготвяха всекидневно за най-лошото...много мога да говоря по тази тема...а и съм го правила неведнъж...И какво,да повярвам в това,което ми казват и да се оставя на течението ли...да си кажа"Детето ми е обречено и само мога да чакам да умре..."...Не мога да го направя...Незнам дали някога си усетил,госте,какво нещо е Вярата и каква сила се крие в тези четири буквички,но тя буквално може да ти даде криле,които са много необходими в един такъв момент...дават ти силата,търпението и огромната любов,за да се бориш да промениш съдбата.И повярвай ми,това се случва.

Аз не водя детето си на такова място,но в никакъв случай няма да спестя коментарите си за хора,от които съм разочарована и не са се опитали поне да помогнат,а от друга страна са изказали с престъпна категоричност тежки диагнози и прогнози,които впоследствие се оказва,че нямат нищо общо с действителността.Как да нарека такъв доктор,освен некомпетентен...и това не е единичен случай,а практика...Слава Богу,след дълго търсене успях да намеря специалистите,които наистина помагат на детето ми-Докторката-хомеопат,рехабилитаторката(които вече са част от семейството ми),невероятни професионалисти и преди всичко Хора,обичащи професията си и хората,с които работят.Защото за да избереш тази хуманна професия,трябва преди всичко да обичаш хората,в противен случай не си направил правилния избор !

Госте, като родител си мисля, че трябва да съм информирана и да подлагам поне на още една проверка, това което ми се казва.
Аз нямам големи оплаквания от клиниката по ДЦП, но имам множество малки. Ще ти кажа поредния пример. Преди време един от лекарите в болницата каза, че ако решим да правим барокамера, трябва първа да направим ЕEГ и ако има отклонения не се препоръчва барокамера. Лекуващата ни лекарка вече 2 месеца ни подканва да си записваме час за барокамера, но нито веднъж не ме е попитала дали имамаме ЕEГ. Може и да ме попита, но липсата на този въпрос 2 месеца поставя под съмнение, доколко тя мисли за детето ми.

За доверието в терапевтите - за мен е съвсен нормално да има въпросителни в началото, кагато някой се опитва да ми стане по-добър познат си има изпитателен срок, не виждам нищо лошо в това да гледам с особено внимание терапевта. На мен ми трябваха около 2 месеца за да го приема, предполагам, че това е индивидуално, а и зависи на каква възраст е детето, когато го оставяш само.

Но продължавам да съм възмутена от вчерашния случай и считам, че здравето на детето ми е било застрашено по вина на болницата по ДЦП. Присъствието на 3 лекари курсисти, в стаичка 1,5 на 2 с детето ми го е изложило на риск от различни бактерии и вируси. Когато ни изписваха от МД, един от най-уважаваните неонатолози, който продължава да се грижи за детето, ни обърна внимание да сме изключително внимателни с външните хора, които дори и да изглеждат здрави си носят своите бактерии и вируси.
Иначе когато написах, че се чувствам като падар, имах предвид организацията, а не конкретно рехабилитаторката. Предполагам, че тя не е повикала лекарите -курсисти, а са и били изпратени.

И конкрекно на въпроса ти "Защо ходя там" - заради рехабилитаторката, която си мисля, че се старае върху детето; защото на бебето не му се отразява зле; защото неонатолога е убеден, че това е мястото на което се помага; защото съм проучила и не ми се иска да водя детето си по кухни и баячки. Но винаги ще следя много внимателно какво се случва...

Хора, мисля си, че темата много се изроди и предлагам да бъде заключена. Ясно е, че тук ще продължава да има майки, които са за болницата и полаганите там грижи и такива, които ще бъдат недоволни. Така както има майки, раждали в Майчин дом и недоволни от отношението там и такива, които пък са с блестящи отзиви - е, все някъде трябва да се ражда, нали? И тук въпросът отново опира до здравето и доброто за бъдещите ни деца. За съжаление няма съвършено място, а ако мислим, че на Запад някъде има - то сме в голяма грешка. За сведение само лекар-невролог и голям специалист от една от най-големите педиатрии в Германия ни каза, че едва ли в Германия биха могли да ни предложат нещо по-добро за лечението на Гого, като имате предвид, че жената му направи наистина задълбочен преглед.
Мисля, че всяка една от нас е намерила път за лечението на детето си - и слава Богу. Имаме и кофти преживявания в търсенето на този път и вероятно ще продължаваме да имаме. Е, затова пък Господ ни е дал на нас тези слънца - значи е преценил, че ще се справим точно ние, нали? Не мисля, че е редно да продължаваме да правим антиреклама на болницата, най-малкото защото в нея работят и хора, които не го заслужават и още повече заради децата, на които там е помогнато все пак.
Предлагам да започнем да изливаме негативното си отношение в друга посока - като например, защо държавата вместо да плаща инвалидни пенсии не помисли да направи лечението на децата безплатно и след това тези деца да станат пълноценни граждани на държавата; а може и в нещо градивно - дайте да запретнем ръкави и да направим конкуренция на Чавдаров.    Но нека не продължаваме в този дух - на мен специално ми е неприятно...