вие как бихте се справили с това

Ако не го поощряват - ще го израсте.
Дъщеря ми имаше период, в който плюеше, скоро не се е сетила за него.
Сега понякога  посяга, надявам се и това да мине. Правя и забележки, но до там,
с говорене не става, тя не вниква чак толкова в казаното, по - добре кратко и ясно да се направи забележка, отколкото да се обясняваме.

И аз бих дала пълен игнор. Детето се държи агресивно, вижда, че привлича внимание \пък било то и каране\ и продължава да го прави. ЗА него това е още един начин да накара околните да се занимават с него. Затова - игнор, евентуално леко наказание като например по-ранно лягане или оставяне само в стая за пет-шест минутки. Ако се повтори - същата процедура. Мисля, че до трети път няма да се стига.

Моят син  има още мноого "боб" да изяде докато научи псувните и съм далеч от истинота че това няма да стане,но се надявам да се справиме с положението.Моята племенница е на 4 год и в детската естесвено ги научи глупостите - веднъж  каза на сестра ми "да ти е... майката" след което тя й каза спокойно "маме това е глупост" и тя не го каза повече .дори ако някой от нас се изпусне и препсува тя отива й му казва да не говори глупости
Такаче всичко опира до възпитание и до характер на самото дете

Според мен проблемът в случая е не толкова в псуването (приемаме, че е научено в градината), колкото в удрянето на майката, лигаването и инатенето. Можем да обвиним детската градина за лошия речник, но за лошото държане...
Може би, ако бабата живее със семейството детето е разглезено малко повече.

Може пък и изобщо да не съм права. Още не ми се е наложило да възпитавам дете. Нямам право да осъждам другите.

аз си мисля, че може би наистина бих се опитала да обясня, че това е лошо и само лошите деца го казват и правят на мама и тати, които много го обичат и гушкат. не знам дали би имало ефект, но бих пробвала. ако не подейства бих пробвала с номера на игнорирането, т.е. ще се правя, че не го чувам или забелязвам - бих се надявала да помогне. за сега действа при сина ми. когато прави беля нарочно гледа, за да види дали го гледаш. ако не му обърнеш внимание той губи интерес.
а иначе не смея и да си помисля, че няма да го допусна, защото едва ли някоя майка нарочно би го научила на това. лошото е, че има бащи, които са много горди от това, че детето им е на 2 г. и вече псува  . има едно детенце /момиченце при това/ на 4 годинки, което като си играе с друго дете и нещо се сдърпат за някоя играчка съм го чувала да ме казва "Еййй ко...енце ще ти изкърта зъбките." Майка му милата се чуди какво да го прави защото не иска дъщеря йю да има такъв език, но пък каза, че бащата и чичото го учат да ги говори тези неща - щяла да е отракана и да всява респект сред другите деца 

Бих казала,че само и единствено родителите имат вина.

То детето си е в бебешкия пубертет,опитва по някакъв начин да доказва своето "Аз",защото тепърва го открива и не обича да му се отнема свободната воля,която току що е открило.
Ами като не иска да спи да не спи-защо трябва с крясъци и шамари насила да го карат да спи....аз пук това недоумявам.Дори и да не знаеше да псува пак щеше да си крещи и протестира-нормална човешка,не само детска реакция,когато те карат да правиш нещо против волята си.

Аз като малка съм чувала какво ли не в детската градина,но никога не съм си позволявала да го кажа у дома.Дори и да е имало нещо,нашите спокойно сядаха и ми обясняваха,че не е правилно и е грозно,когато се употребяват такива думи.Смятам и аз да прилагам този метод на възпитание,вярвам,че има по-голям успех от шамарите.

Съгласна съм, че възпитанието и средата в къщи са определящи, но и всичко си е до дете /характер/.
Имам един възрастен съсед, с 3 деца-2 сина и 1 дъщеря. Единият син е нормален 35 годишен мъж, другият цял живот само в бели се вкарва, нагъл, безочлив и невъзпитан.
Ммного пъти съм разговаряла на пейката с бащата, голяма мъка му е големият син, дето и семейството си развали, но никога няма да забравя думите му :"Като кажат хората, че така е възпитан, най-болно ми става. Ми аз как успях 3 деца да отгледам, еднакво да ги възпитавам, от 2-те хора да станат, а този такъв пройдоха да стане?"

Е, много бих ти била благодарна да ги споделиш 

Защото затихват през почивните дни и ваканциите, а тръгне ли на градина връхлитат с нови сили 


Всичко е до характер. Децата са различни, някои са по-темпераментни (не е задължително винаги да е в отрицателна посока, но понякога натам бие), други са по-кротки. Най-ярък пример са семейства с 2 деца, отгледани в една среда, по еднакъв начин и коренно различни 

И аз това си мисля че бих направила.С дъщеря ми само с мноооооооооооого приказки се разбираме,макар че ми е ужасно трудно впредвид това че не съм от особено приказливите.
Колкото до шамарите - веднъж си позволих да я ударя и тя ми го върна.Не бих повторила.

Момичета, притесних се.
Смятам, че наистина има деца, които "попиват" повече от останалите, и принципно в някои случаи е твърде вероятно детската градина да е главният виновник.
И без това не съм привърженик на тези "детски заведения" (аз не съм ходила), не знам какво ще правя след някоя и друга годинка 

сега пак седнах и се замислих за това - направо не ми излиза от главата  . сетих се, че когато го закъсах с ученето, като малка, защото от игри и тичане пред блока не ми оставаше време, баща ми започна да ми дава пари - 200 лв. за 6-ца, 150 лв за 5-ца, 100 лв. за 4-ка ако е по матемалика, бълг. език и литература, а ако е по другите предмети не ми даваше - беше ги сложил в графа "лесни" и мислеше, че 4 е смешна оценка за тях  . е познайте дали не ми се повиши успеха  . /на онова време тези пари бяха смешни, но за мен си бяха екстра/ та в този ред на мисли, се чудя дали този подход не е по-добър . не става въпрос да са пари - може да е някаква играчка на примен - защото е бил послушен днес тати след работа да купи играчка. или ако слуша през седмицата - събота и неделя в патиланци. все неща от този сорт

Не мисля,че с награда/материална/ би могло да се изкорени подобно поведение...така би се оформило консуматорско тоношение на детето към света/ето -всяко усилие  ми носи полза/,дори си мисля,че в по-голяма възраст може да започне да манипулира родителите за да получи изгода....Аз съм за моралните награди-игра заедно,похвала/върши голяма работа казана навреме/,разговор като с детето,така че да се почуства голямо..Синът ми също започна да "носи" интересни знания от ДГ,но при първото им представяне съвсем споскойно му казвам,че не ми харесва така да говори,че ние у нас не разговаряме по-този начин,питам откъде го е научил и казвам,че факта,че едикой си го употребява,незначи,че е нещо хубаво/говоря за обидните думички/,...за посягането,когато видя още че замахва към мен,баща си или брат си веднага с малко по-строг тон казвам,че не ми харесва поведението му и питам дали ще му е хубаво него да го ударят...Е,засега това е достатъчно.Според мен много важно е във възпитанието да има последователност,ако въпросните родители не реагират всеки път-например не направят забележка всеки път или пък се радват,че детето се е "отракало" в градината,но пред хората се правят на строги.....ако режима за лягане не е съблюдаван,а се допускат пазарлъци/да си призная и аз навремето не го слагах по-едно и също време и имахме всяка вечер дискусии,но сега се знае кога и като стане време сам тръгва/,ако единия родител оспорва възпитателните методи на другия пред детето,ако баби и дядовци се обаждат да го защитят когато мама и тати се опитват да се скарат.......и още много такива ситуации,трудно е на самото дете да разбере кое е правилното поведение.

      2 различни деца в 1 семейство не се гледат по един и същи начин. Най-малко ,те са винаги разделени  на по-голямото и по-малкото.А оттук тръгват доста последици.......

Именно и аз го разбрах когато станаха две и точно това си мислех,....................без значение дали е по-малкото или по-голямото,според мен  проблемно е детето което е свикнало да бъде толерирано повече от другите деца.......
а,за изказалите се,че няма да го допуснат да им се случи-никога не казвайте никога-животът е шарен...аз колко неща разправях докато гледах племениците,децата на приятелките ми....сега вече не съм толкова категорична,по никакви въпроси/особенно пък за отглеждането на деца/