изпращам дузина рози на всички тук...
трудно ми е да говоря, може би някой ден ще е друго, поне вече не съм сама...
Днес ми е мъчно, защото....3
- Публикувана: 14 ян. 2008, 19:49 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 14:02 ч.
# 240
19 апр. 2008, 12:13 ч.
изпращам дузина рози на всички тук...
трудно ми е да говоря, може би някой ден ще е друго, поне вече не съм сама...
Виж целия пост
изпращам дузина рози на всички тук...
трудно ми е да говоря, може би някой ден ще е друго, поне вече не съм сама...
# 241
19 апр. 2008, 18:38 ч.
Плача за всичките наши ангелчета Липсвате ни и Винаги ще Ви ОБИЧАМЕ
Виж целия пост
Плача за всичките наши ангелчета Липсвате ни и Винаги ще Ви ОБИЧАМЕ
# 242
19 апр. 2008, 23:53 ч.
Дано ни чуват . Иска ми се да знаят колко много ги обичаме .Но те не са до нас . А щяхме да бъдем толкова щастливи .Мъчно ми е всеки ден и всяка нощ . - за всички тях .Спете спокойно вечния си сън мили мои небесни ангелчета .
Виж целия пост
- за всички тях .Спете спокойно вечния си сън мили мои небесни ангелчета .
# 243
20 апр. 2008, 14:58 ч.
днес ми е мъчно защото седем майки загубиха децата си.станала е ужасна катастрафа в която са загинали седем младежи на възраст от 19 до 27 години.
не само днес но винаги ми е мъчно когато гледам как се избиваме по пътищата.
Виж целия пост
не само днес но винаги ми е мъчно когато гледам как се избиваме по пътищата.
# 244
20 апр. 2008, 19:24 ч.
Гардже, 
Няма думи, от които болката да изчезне, но понякога наистина олеква да споделиш тъгата и мислите си с някого. На мен това да намеря опора тук ми помогна много, за да си стъпя на крака и да продължа да се боря. Винаги,когато имаш нужда да говориш - пиши. Ние сме тук за това.
Звезделина Георгиева , къде е станало това? Не чух началото на новините и нищо не съм разбрала. Толкова е страшно!
Дано е светло на душите на тези млади хора и дано Бог даде сили на родителите има да минат през тази трагедия.
Виж целия пост
Няма думи, от които болката да изчезне, но понякога наистина олеква да споделиш тъгата и мислите си с някого. На мен това да намеря опора тук ми помогна много, за да си стъпя на крака и да продължа да се боря. Винаги,когато имаш нужда да говориш - пиши. Ние сме тук за това. Звезделина Георгиева , къде е станало това? Не чух началото на новините и нищо не съм разбрала. Толкова е страшно!
Дано е светло на душите на тези млади хора и дано Бог даде сили на родителите има да минат през тази трагедия.
# 246
20 апр. 2008, 22:30 ч.
Като дойде празник все нещо лошо става.Вече не обичам празници.Мъчно ми е 
Виж целия пост
# 247
20 апр. 2008, 22:58 ч.
Ужасна, ужасна трегедия, все млади хора 
За това с празниците и аз мисля така.
Виж целия пост
За това с празниците и аз мисля така.
# 248
22 апр. 2008, 09:36 ч.
мъчно ми е всеки ден , а днес разбрах че още една майка е изпратила още едно ангелче и ми е още по-мъчно
Виж целия пост
и ми е още по-мъчно
# 249
22 апр. 2008, 11:04 ч.
мъчно ми е когато видя новите играчки на племенницата ми ,как щяха да си играят двамата
мъчно ми е когато ходя на вън и виждам как вече дръвчетата имат листенца а Криско много им се радваше
мъчно ми е ,че съм жива на този свят
мъчно ми е , че изгубих вяра във всичко
мъчно ми е като гледам как тъжат родителите ми по единственото им внуче което го няма вече ,макар да не го показват пред мен
мъчно ми е ,че продължава да расте детската смъртност
Виж целия пост
мъчно ми е когато ходя на вън и виждам как вече дръвчетата имат листенца а Криско много им се радваше
мъчно ми е ,че съм жива на този свят
мъчно ми е , че изгубих вяра във всичко
мъчно ми е като гледам как тъжат родителите ми по единственото им внуче което го няма вече ,макар да не го показват пред мен
мъчно ми е ,че продължава да расте детската смъртност
# 250
22 апр. 2008, 12:23 ч.
silviayo,недей така мила . Не съжалявай че си жива . Не го изричай моля те .Знам колко е трудно. Моята сестра роди един месец преди мен .И аз така се чувствам но .......... Дори като го видях за първи път, защото те живеят в друг град и дойдоха след като се случи нещастието ми беше ужасно трудно . Нямах желание да го подържа дори .Полагах някакви усилия ,но изкуствено. Като го гледам си представям ,че моето детенце щеше да е колкото него сега но........ Господ пожела друго .
Виж целия пост
# 251
22 апр. 2008, 14:11 ч.
В случая въображението е по-скоро враг. Знам, момичета, на моменти е непоносимо. Но тогава единственият изход е да се наплачеш (и навикаш, ако е възможно), и после поне известно време да нямаш сили да скърбиш толкова и да си малко по-спокойна.
silviayo, не страдай по неосъщественото бъдеще, няма смисъл! повярвай, че истинското бъдеще, което те очаква, ще ти донесе много радост, дори без Крис. Радвай се на листенцата, живей, радвай родителите си. Не можем да променим миналото, имаме само настоящето си. Позволи си и твоята измъчена душичка да се порадва на пролетта. Още си тук, още си обградена с хора, които те обичат, не им причинявай мъката да те гледат как само страдаш. За тях ти си това, което е било детето за теб, не ги поставяй в твоята ситуация!
И още нещо, макар че ще прозвучи странно - Криси е в сърцето ти, винаги е с теб, чрез теб ще се радва на листата, играчките и живота. Докато те има теб, ще го има и него.
След толкова приказки - и 
Виж целия пост
silviayo, не страдай по неосъщественото бъдеще, няма смисъл! повярвай, че истинското бъдеще, което те очаква, ще ти донесе много радост, дори без Крис. Радвай се на листенцата, живей, радвай родителите си. Не можем да променим миналото, имаме само настоящето си. Позволи си и твоята измъчена душичка да се порадва на пролетта. Още си тук, още си обградена с хора, които те обичат, не им причинявай мъката да те гледат как само страдаш. За тях ти си това, което е било детето за теб, не ги поставяй в твоята ситуация!
И още нещо, макар че ще прозвучи странно - Криси е в сърцето ти, винаги е с теб, чрез теб ще се радва на листата, играчките и живота. Докато те има теб, ще го има и него.
След толкова приказки -
и 
# 252
22 апр. 2008, 14:51 ч.
много искам да ти пиша, но днес не намирам нужнитее думи и звуча тъпо...
ще ти пиша по-късно
мъчно ми е че толкова трудон се създава човешки живот, а е толкова лесон да се отнеме....
Виж целия пост
мъчно ми е когато видя новите играчки на племенницата ми ,как щяха да си играят двамата
мъчно ми е когато ходя на вън и виждам как вече дръвчетата имат листенца а Криско много им се радваше
мъчно ми е ,че съм жива на този свят
мъчно ми е , че изгубих вяра във всичко
мъчно ми е като гледам как тъжат родителите ми по единственото им внуче което го няма вече ,макар да не го показват пред мен
мъчно ми е ,че продължава да расте детската смъртност
мъчно ми е когато ходя на вън и виждам как вече дръвчетата имат листенца а Криско много им се радваше
мъчно ми е ,че съм жива на този свят
мъчно ми е , че изгубих вяра във всичко
мъчно ми е като гледам как тъжат родителите ми по единственото им внуче което го няма вече ,макар да не го показват пред мен
мъчно ми е ,че продължава да расте детската смъртност
ще ти пиша по-късно
мъчно ми е че толкова трудон се създава човешки живот, а е толкова лесон да се отнеме....
# 253
22 апр. 2008, 15:42 ч.
Ох, silviayo, имам чувството, че прочете мислите ми, влезе в сърцето ми, видя как се чувствам, и написа същото. Много ми е мъчно миличка, за мен, за теб, и за всички, които страдат. Все искам да спра да плача, но като чета за всички, които страдат, не мога и не мога. И на мен ми е мъчно, че съм жива, миличка. А моята дъщеря е мъртва. Дори не можах да я видя, да я пипна, да я гушна, не ми я дадоха. А как беше чакана ако знаеш. От мен, от татко й, от баба и дядо. Не можаха да станат баба и дядо горките. А как се радваха и чакаха с нетърпение. Много ми е мъчно....
Виж целия пост
# 254
22 апр. 2008, 15:51 ч.
на мен ми е мьчно днес,защото сега взех аутопсията на моята бебка и пише,че е била напьлно здраво бебе,нищо,че е била толкова мьничка,милото просто се е задушило от контракциите,които имах преди операцията.за бога ако я бяха изкарала по-рано щеше да е жива и поне щеше да има някакьв шанс да оцелее.направо не мога да го понеса.НЕМОГАА...МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ.НАИСТИНА НЕИЗДЬРЖАМ.ОСОБЕННО ДНЕС.не искам да повярвам,че тя е мьртва,заради мен.ако по- рано ме бяха оперирали може би сега щях да я гушкам.просто незнам как да продьлжа напред с тази мисьл.
Виж целия пост
Препоръчани теми