Днес ми е мъчно, защото....3

Публикувана: 14 ян. 2008, 19:49 ч.
Последно мнение: 2 май 2008, 14:02 ч.

27 804
347

The sorceress - Редовен потребител

# 285 24 апр. 2008, 21:34 ч.

здравейте

Hug

bouquet

мнооого ми е мъчно днес .... Confused

Confused

Confused

Confused

моя близка приятелка погреба малкото си ангелче само на осем и почина след две трансплантации и дву месечно мъчение в болница в англия ...... Cry

Cry

Cry

А Още по мъчно ми е че неможах да отида на погребението по простата причина че аз имам две деца които нямаше на кой да оставя а беше абсурдно да ги бях взела с мен #Crazy

#Crazy

но утре непременно ще отида до тях да се видим и да споделим всичко което й тежи......И дано да успее да се съвземе колкото може по скоро знам че времето притапява болката но това не е болка това е една бездънна яма в сърцето ти и просто няма запълване....боже в тази свята седмица не позволявай повече толкова мъка на никога...... Cry

Cry

Cry

извинете ме момичета но просто трябваше някъде да си излея болката и най вече при вас които малко или много сте преживели загуба ....благодаря ви че ще прочетете написаното така ще знам че съм Успяла да помогна с малко повече положителни мисли на положителни хора и всичко това за моята приятелка......бъдете силни и вие..... Peace

Peace

Виж целия пост

M

# 286 24 апр. 2008, 21:35 ч.

Като малка майка ми все ми повтаряше, че "човек се учи, докато е жив". Не знаем много неща за живота, няма и как да знаем всичко, да изчетем всичко... Но то дори и да четем... животът е най-добрият учител. Не можем да се чувстваме виновни за това, че не сме знаели нещо... те лекарите не знаят, та ние ли... Confused

Confused

Но освен собствените си грешки, трябва да се учим и от грешките на другите...
"Животът е твърде кратък, за да се учим от своите грешки! Затова трябва да се учим от чуждите...защото няма да имаме време да ги направим и свои!"

Виж целия пост

# 287 24 апр. 2008, 21:39 ч.

а дори да знаем
дори да сме учили и научили
когато съдбата реши...няма начин да промениш това коет ти е предначертано
може шсамо да участваш по възможно най-добрия и достоен начин...

Виж целия пост

р

Редовен потребител

# 288 24 апр. 2008, 21:53 ч.

catnadeen, да. И това е така.
Но цената на оставането в миналото е твърде висока. Разход на емоции, разход на нерви, пропуснати мигове, които могат да бъдат и положителни. (след толкова много тъга даже и аз - непоправимата оптимистка пиша, че може и да съществува добро някъде Confused

Confused

).

Има една песен, която навремето - в темерутското ми тинейджърство много харесвах.
Стефан Цанев - Носете си новите дрехи, момчета!
август 10, 2007 от alanahh

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Виж целия пост

G

garga_ro6ava

# 289 24 апр. 2008, 21:54 ч.

Katy6

Flowers Rose

съжалявам... нямам какво друго да кажа... непременно иди при приятелката ти, трудно ще е и тежко, но е друго като не си сам, като просто има някой до теб да те гушне и да можеш да се наплачеш на воля, това е едно от най-милите и хубави неща, които можеш сега да направиш за приятелката си... кураж...

Благодаря ви, момичета, за подкрепата, която ми давате... Зная, че не мога да върна времето и да поправя грешките си. Продължих и ще продължа да живея, но се чувствам много виновна... Тогава и аз така си казвах, не му било писано на бебчето, така е трябвало, не съм аз виновна, съдба... Бях в шок от ужаса и от самотата, блокирах, изключих всички сензори и просто продължих все едно нищо не е било, така оцелях тогава... Но мина време и сега си давам по-ясна сметка за много неща и виждам къде сбърках и затова ме боли... и се чудя как може да съм била толкова глупава! Как не си дадох сметка тогава какво става и че мога да направя това или онова, но не и да допусна да се случи най-лошото...! Но каквото човек сам си направи - и господ не може... Просто ще продължа да живея и ще се надявам и аз някой ден да ви се похваля с 2 чертички и после с малка златна душичка, която може би ще успее да ми излекува раните!

Виж целия пост

M

# 290 24 апр. 2008, 22:04 ч.

Гардже, чакаме с нетърпение този ден, в който ще ни се похвалиш Hug

Hug

Hug

Hug

Katy, приятелката ти в момента има много голяма нужда от теб, не я оставяй сама Hug

Hug

Винаги, когато можеш бъди до нея, разговаряй с нея, нека споделя, нека си поплаче... Предавай й от своята енергия и сили Hug

Hug

Виж целия пост

# 291 24 апр. 2008, 22:13 ч.

Рони, мерси мила за стиха!
радвам се, че пишеш така!
аз нямам в предвид някой да мисли с "ако" и да стои в миналото - в никакъв случай
точно обратното - думите ми и мислите ми са за това, че когато нещо не зависи от нас...то трябва да останепо възможност в спомените ни, но няма причина да се обвиняваме...

ГАрдже, когато с Мими предприех всичко да е наред...Господ реши, че тя ще има малък слава Богу проблем, но напълон независещ от мен
сега си давам сметка, че това е било своего рода урок - аз исках всичок да контролирам и знам...ми знаех, че бебето има проблем, но нищо повече - нито можех да му помогна, нито да предотвратя нещо, нито пък да предпирема каквото и да е -....
също така това е проблем за който знам он трябва търпеливо да чакам...да тгледам и да чакам Божието или на съдбата решение какво ще стане с Мими - дали ще се оперира или не...съдба, бог, аллах...както искаш го наречи
колкото и да знам, колкото и да ми се иска да предвидя - не мога

това беше мисълта ми - аз няма и за какво да съжалявам защото напрактика се оказва, че нищо не зависи от мен...имало е да става казват хората...боли, горчи но е така

Виж целия пост

G

garga_ro6ava

# 292 24 апр. 2008, 22:27 ч.

catnadeen

Hug

Иска ми се да вярвам, че наистина е било така, че наистина не е зависело от мен и съдбата така е пожелала... да ме изпита, накаже, поучи... много е трудно да се живее с такава вина... а може би трябва да потърся професионална помощ от психолог...? страх ме е, че няма да се справя сама и вместо да съм силна и да продължа да живея, да търся и да се радвам на хубавите неща в живота - ще пропусна всичко... понякога имам чувството, че вместо да изплувам, аз затъвам повече в мъката и вината...

Виж целия пост

# 293 24 апр. 2008, 22:40 ч.

Гардже, ако това продължава дълго, ако наистина все повече намираш вина потърси наистина професионална помощ
или просто ако можеш отдели повече време за приятели и говори с тях...пиши при нас
но колкото и да помагаме, ако човек е на ръба на силите си - затова си има професионалисти

но пак ти казвам - Лилибон го написа добре - не можеш да се обвиняваш и да се виниш, че не си БОг!

първа малка стъпка е като ни опознаеш и почувставш близик, като видиш, че споделянето помага да разкажеш...изказаното когато си готова ще ти се види не толкова черно както е в душата ти когато си го гледаш сама и само го очерняш повече и повече
вярвам че нямаш вина и когато си готова да псподелиш ще ти го докажа с живи примери от тази тежа за теб трагедия

ако си от софия ще те насочя към позната приятелка психолог

Виж целия пост

The sorceress

Редовен потребител

# 294 25 апр. 2008, 18:14 ч.

Гардже, познато ми е това търсене на собствената вина. Аз я търсих и намирах в миналото си. Вярвах, че загубих момиченцето си като наказание за греховете ми. Вярвах, че изчяло аз нося вината за това. Но когато загбих и момченцето осъзнах нещо - не беше наказание, беше изпитание.

Но съзнавам, че е много трудно да не търсиш вина в себе си. Прсто е така трудно да се приеме,че се е случило. Търсим обяснение... търсим причина... и понякога в мъката си ги намираме в себе си.

Мила, не сме длъжни да знаем всичко, не можем да предвидим всичко, а и да можем - не винаги можем да променим нещата.

Искрено вярвам, че ще се радваш на своята рожба не след дълго. Praynig

Praynig

Виж целия пост

S

# 295 25 апр. 2008, 21:01 ч.

Гардже, както и момичетата са писали, всяка от нас минава през самообвинението. Мислила съм и съм се обвинявала много. Никой друг не съм смяла да обвиня толкова, колкото себе си. Пиши или както сама си преценила потърси помощ. Човек просто ТРЯБВА да продължи и да сбъдне мечтата си. Пожелавам ти го от сърце!

Виж целия пост

K

# 296 25 апр. 2008, 21:02 ч.

днес ми е мъчно защото имаме нови нещастни маичета....не искам да умират дечица!И днес ми е мъчно,и вчера ми беше и утре ще ми е мъчно за дечицата ни

Виж целия пост

# 297 26 апр. 2008, 09:02 ч.

момичета извинете че не ви писах вчера ми беше запецнал нещо интернета.... Mr. Green

Mr. Green

мм ка и гарга рошава благодаря за съвета оказахте се прави...отидох при приятелката ми ....тя милата така се зарадва и ме прегърна толкова силно че си мислех че никога няма да ме пусне.....а после ме гледаше с такова умиление през цялото време наистина се зарадвах че успях да я откъсна поне за малко от мъката й...задължително ще я посещавам когато мога ... Peace

Peace

знаете ли какво ми каза тя.........след толкова болка и мъка и плакане .....единственото което й беше останало е да повтаря....така му е било писано ....бог така пожела....каквото и да говорим който и да обвиняваме не мога да си го върна......нека да има по малко болка на този свят днес..... bouquet

bouquet

bouquet

Виж целия пост

G

garga_ro6ava

# 298 26 апр. 2008, 10:56 ч.

Katy6

Hug

много е хубаво, че си помогнала на приятелката ти поне за малко да се откъсне от мъката, приятелите са за това, да са до теб не само за хубавите моменти, в празници и за чаша кафе, приятелите трябва да са до теб и в лошите и тежки дни...
благодаря отново на всички момичета, които пишат, наистина ми е малко по-леко днес...

Виж целия пост

iskrica_nadejda

Владетел на силата

# 299 26 апр. 2008, 15:20 ч.

Днес се навършват 6 месеца,откакто Криско на Lilibon отиде в по-добрия свят!
Знам колко е празно сърчицето и,усещам болката и,искам да я прегърна,а съм толкова далеко...

Ели,миличка приятелко,плача с теб Cry

Cry

Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

….

115
0

Родители, преживели загуба

Кървене след гинекологично абразио.

960
0

Родители, преживели загуба

Забременяване след мъртво раждане

233 685
1 439

Родители, преживели загуба

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.