Днес ми е мъчно, защото....3

  • 27 808
  • 347
# 330
Мила MARMORANA двамата с мъжът ми не честваме никакви празници вярата изчезна .Как да повярваш отново след като може да ти причини толкова болка и мъка .
Цитат
Понякога , дори много често, ми е мъчно че съм жива, а не съм там горе при моето малко ангелче
с тази мисъл съм всеки ден и как да продължим напред ако ще и 10 години да минат болката е ужасна.
 Hug за всички ангелски мами и  Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose за всички наши ангелчета
Виж целия пост
# 331
рони, Lilibon, iskrica_nadejda, cher и всички... Hug
Толкова сме много като си помисля... Cry
Виж целия пост
# 332
Дани, кога ли ще спрем да ги броим тези дни и месеци. Сякаш цифрите могат да увеличат или намалят мъката... Дано там, където са децата в момента, цари толкова буен смях, тичане и палуване, че да не им остава възможност да чуят как майките им плачат.
Прегръщам ви, милички! Вън слънцето се показа най-сетне, след дни на мрак, дано и в сърцата ви просветне надежда и радост!

Дани, Калоянчо като батко, дали им пуска фитили за игри на по-ситните? Мъжът ми беше сънувал Криси как пълзи като изтребител. Представям си ги...

 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 333
дано найстина децата ни не чуват нашият плач,а да играят безгрижно.дано са усмихнати и щастливи.дано...
Виж целия пост
# 334
мъчно ми е, защото:
.... защото са празници, са почеренени....
....защото продължават да идват нови майчици тук; майчици, преживели най-страшното....
.... защото "преживели" не е правилен израз, правилно е "преживяваващи"... никога не се преживява,никога не може да се говори в минало свършено време...
... защото както Аги е писала, твърде много сме тук, а все се молим да не се увеличаваме....
... защото е непонятно жестоко...
... защото за много от момичетата тук животът никога няма да бъде същият, щастието никога няма да е пълно,а спомените ще са неизбежният спътник...
... и по толкова още причини....
Виж целия пост
# 335
Светле,  Hug
Винаги като прочета "Родители преживели загуба" нещо ме жегва и винаги като теб си мисля, че това не е вярно. Но това може да разбере само "преживяващият" го.
Виж целия пост
# 336
Искрице, пак е 29...още един месец...
с теб съм в мислите и сърцето си и в тъгата...

мъка ми е за Рони и Аги
тъжно ми е и за Шер и другите с изгорени сърца

а днес ми е особлено мъчно от нощите когато видях, еч Злато има РД...черен РД...не знам какво да пиша - да я утешавам или...боли от страни, а какво ли е в майчиното и разбито и разкъсано сърце... newsm45
Виж целия пост
# 337
...защото най-големият,най-прекрасният подарък,който получих тази година...вече го няма...Защото нищо не е същото без Звездичката ми...
Виж целия пост
# 338
Златенце,  Cry
...написах нещо и го изтрих.... нищо не звучи добре...нищо
Виж целия пост
# 339
Златенце,  Cry
...написах нещо и го изтрих.... нищо не звучи добре...нищо
Това с писането и триенето след това вече ми е традиция.
А най-използваното емотиконче е  Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 340
От няколко дни само чета, не се и опитвам да пиша, защото знам, че после ще го изтрия преди да го публикувам... Никои думи не звучат добре и на място, никои думи не са достатъчно силни и с достатъчно смисъл да изкажат какво чувствам... Плаках с вас по празниците, седях три дни вкъщи пред компютъра, не си подадох носа навън, за какво да излизам и хората весели и усмихнати да ме питат за какво съм тъжна... Вече 3 години не празнувам празници...
Прегръщам всички ви, не знам какво друго да кажа...
Виж целия пост
# 341
..................защото времето минава много , много бавно,  и не мога и не мога да изплувам  Cry
Виж целия пост
# 342
............................всички вече ми казват колко много съм се променила. Затворила съм се в себе си, не говоря, не се смея, ................а най-лошото е че нямам сили да се върна в предишното си състояние  Sad     Мъчно ми е, че никога вече няма да бъдем същите, всички ние страдащи мами, които не заслужаваме тази мъка.
Виж целия пост
# 343
Мърморанче, за никъде не бързаш. Щом не ти се говори, не ти се смее, значи не трябва да говориш и да се смееш. Никой не може да определя колко време да тъгуваш.
Никога няма да си същата, но ти със сигурност не си същото момиче, което си била преди 5 години, примерно. Просто в момента си на път към едно ново равновесие.

Смехът и говорът ще се върнат. Макар че плачът и мъката ще останат. Ще се научиш да живееш с всичките емоции, защото е хубаво да си жив, и защото е тъжно, че една част от теб вече я няма на този свят.

Намери нещо красиво за гледане или слушане. На мен това ми помага в моментите, когато ми е най-тежко.

Злато, мъчно ми е за теб и за мъничката Мия със сериозните очета!  Cry Cry  Hug
Виж целия пост
# 344
Златенце,  Cry
...написах нещо и го изтрих.... нищо не звучи добре...нищо
Откакто прочетох за Мия съм така. НЯмам думи, всеки път като видя тези големи очички и очите ми се пълнят със сълзи. Колкото и да ми се иска да напиша нещо, просто не намирам подходящите думи. Защо напоследък се появиха тук толкова много нови момичета.... Защо най-мънинките и невинните същества... Никога няма да разбера защо...не и в този живот.

За всички ангелски мами Hug Hug Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия