Семейни трагикомедии и битовизми - 2

На първо мислене се сетих за една съвсем скорошна история.
Леля ми се загаджи с един бъдещ млад пенсионер. Двамата решиха да си вземат кокошки да гледат като идеята беше в началото да ги оставят при майката на гаджето, да пазаруват и помагат и като се пенсионира той да ходи да ги гледа. Да ама в птичарника лелята объркала нещо и вместо 20 пилета-кокошки им дала 20 пилета-петли. И те нали не разбират награбили ги и право на село. бабата като ги видяла се ужасила. 20 петела накуп!!! Новоизлюпените птицевъдци обаче подходили храбро - "ще ги гледаме 2-3 месеца и ще ядем месо на корем". Да ама се оказало че петлите кукуригат и като са малки и сега в къщата на бабата жив човек не замръква защото концерта сутрин е неописуем. 20 петела кукуригат всяка сутрин по три пъти и още няколко пъти през деня.

Я и аз да се разпиша най-сетне. Ще се копна от една друга тема, но те историите за моя съпруг и "любимата" му майка са си цяла трагикомедия. Ох, от къде да започна.

Мъжът ми курсант във военното училище в Долна Митрополия, прибира се и решава да се изкъпе като бял човек и понеже е по-специален  Mr. Green си прави интимен тоалет, при което се порязва леко без да иска. Съответно върху бельото му( трябва да подчертаем) отпред има няколко капки кръв. Майка му, една невероятно гениална жена и пращяща от акъл крава вижда кръвта и с цялата си тази гениалност изкрещява:
 - Каква е тази кръв?! Да не те е изнасилвал ротният?

Но, историята не свършва до тук:

След това поради ред причини моят мъж минава задочно и си хваща младо гадже. Но не след дълго въпросната госпожица решава да прекрати връзката и понеже той бил много хлътнал по нея, му се отразява мноого тежко. Отива да търси утеха при "любимата" си майка, при което тя му казва:
 - Ми да, за мен ти не си човек, защото не си завършил. Затова и Недето те изостави, защото нямаш висше образование.

Ако си мислите, че всичко приключва до тук, жестоко се лъжете:

По средата на обучението си във Висшето Военно Въздушно училище, наред с въвеждането на компютрите и различни програми за симулации, имайки проект за изчисляване на конструкция на самолет, моят мъж решава да заяви на майка си желанието да си купи много необходимия компютър, с чиято помощ той ще  направи курсовия проект.
 - Трябва ми компютър, за да мога да направя симулация на конструкция на малък летателен апарат чрез програма за симулация за обтичане на аеродинамична конструкция във въздушен поток. А и следва и дипломна работа... съжалявам за тафтологията
 - Добре, ще ти купя.
 Следва задочно обучение с временно прекъсване, през което време паралелно мъжът ми стои доста често пред компютъра. След известно време, още незавършилл, маминка казва:
 - От теб човек определено няма да стане! Ти няма да просперираш! Ти ме излъга! Аз ти купих компютър, за да ОБТОЧВАШ (разбирай обтичане)самолети, а ти не си завършил и за мен си непрокопсаник.

Сега да направя едно малко уточнение за "свекито": Самата тя с висше образование и много клас квалификации не знае от къде се пуска и спира компютъра, какво е десктоп и за какво служат лявото и дясното копче на мишката. И когато синът и се опитал да и обясни съвсем елементарни неща в работата с компютър, тя се изказала:
 - Не ме измъчвай, моля ти се!
А когато съпругът ми започнал преди време да проявява голям интерес към компютрите и се оказало, че това ще стане бъдещата му професионална реализация, маминка му казвала:
 - От теб човек не става, само висиш пред тоя кимпютур, ти няма да успееш да осигуриш бъдещето си и това на семейството си, дава ли ти хляб този кимпютур. При което синът отговаря:
 - Ами мамо, няколко пъти съм гледал от задната страна на компютъра, но от там не излиза хляб, съжалявам!
 
В момента мъжа ми работи като IT специалист и с това осигурява доста приличен живот на семейството си!

 

Ех, че тема ... направо ми замества Удхаус с историите за Джийвс, които са ми лек за отпаднало настроение!
Нека се разпиша с една история, още ме гризе съвестта, въпреки, че другият герой още тогава видя смешното в нея ...

Та, някъде в края на гимназията съм, действието се развива преди 10ти ноември, има милиция ... ама е края на 80те, та все пак елемент на съвременност има. С един приятел от съседния блок, тичаме цяла година в местния парк рано сутрин ... за мен беше перфектно, щото сама щеше да ме е шубе ... Та, идва лятото, той студент - художник – ще се изнася на морето потрети да рисува. И предлага, последен джогинг? Аз, естествено – на линия, обаче той уточнява –влакът ми е сутринта, то джонгингът ще дойде някъде в 3 и половина през нощта? Аз – бе, как, бе, няма проблем, там съм!! Там съм, ама като ми звънна будилникът, събудих се, погледнах колко е часът, колко е тъмно навън, колко е топло под завивката и си помислих, луда ли съм да обикалям гората в три и половина през нощта ... и макар и гузно, размислих и си останах в леглото ... то грях ми беше, че съм го вързала, ама в съня забравяш ... после никаква реакция, все пак мобилни телефони няма.
Минават месеци, срещаме се, питаме се кой как е, извинявам се аз, „абе, сори, ама проспах часа ... много извинявай ...”, а той ми разказва какво е станало – блоковете ни са един до друг, под ъгъл, чакал той на ъгъла в три и половина, по анцунг, а се бил и сетил, че ми задържал и една касетка (музикална, ония преди cd-тата ), та я взел, да ми я върне ... както си седял, минали милиционери. Видяли го, виси такъв един по нощите, жива душа няма, и го проверили ... разбира се, нямал паспорт, то кой носи паспорт за джогинг. Обяснил, че чака една приятелка. Питали го какво носи – ми касетка за тази приятелка, дето я чака ... А аз не идвам въобще ... Излязъл най-подозрителният субект – виси в тъмното, без документи, измисля си някаква история и държи подозрителни предмети, които кой знае от къде има ... ужас ... Историята приключила с проверка на документите му у тях ... цялата разправия му уплътнила времето до влака ...

Oх като каза милиция и подозрителни елементи да ви разкажа какво се случило с един колега:

Предисловие: Момчето е високо с дълга коса, небръснато небрежен вид, грънч облекло. Сестра му живее в София. И понякога идва при майка му на гости или по работа. Той живее с неговото семейство отделно.  Та обажда се сутринта сестра му - така и така трябвало да дойде в Русе, че нещо имала служебна работа, ще пристигнела в 12 вечерта в майка им и ако може той да и занесе компютъра си, че нещо трябва да направи като пристигне. И в 11часа в зимната вечер като примерен брат /след скандал със съпругата за "всеотдайността" и "капризите" на членовете на семейството му/ ядосан напъхва компа, монитора, клавиатурата и каквото се полага в една голяма чанта, грабва ключовете за колата и хуква. Е да ама по пътя колата спира и не ще да тръгне повече. Решава да викне такси, но в бързината да се отдалечи от яростната съпруга е забравил и портомонето си и телефона си. Ясно е, че няма да се върне с подвита опашка у дома. Затова нарамва сака и търсейки преки пътища продължава пътя към майка си. Такааааааааа  Но таман свърва зад един ъгъл и там полицаи. Тогава се сеща, че другия път е по-тъмен, но по-пряк и свърва по него. Да ама полицаите решават, че ги е видял и се е опитал да се скрие в страничната уличка. И хукват след него.
"Добър вечер! Проверка на документите!"
"Ами нямам документи - забравих ги с парите у дома."
"Така ли! А какво има в чантичката?"
"Нося компютъра на сестра си."
"Ахаааа. А тя къде живее?"
"Ами тя сега ще пристигне от София с автобуса и и трябва компютъра в майка ми."
"Сега значи ще пристигне? Хайде да идем да я посрещнем." /ситацията се развива близо до автогарата/
Изтъпанват се с полицаите на автогарата. Чакат 30-тина минути, пристига софийския автобус, но от там сестра не слиза!!! 
"Хм! Та викате, че компютъра и сестрата са ваши?"
"Ама ... тя трябваше да дойде! Може ли да звънна на майка си? Ама съм си забравил ГСМ-а"
"Аааа и него сте забравили...?"
Тука ми се губи връзката, но му дават да се обади, при което майка му отговаря:
"Ами тя реши да не пътува днес." При което той повишава тон защо не са му казали и майка му затваря телефона.
Отвеждат го в полицията. Нещо си там са го питали и разпитвали, разглеждали компютъра, многократно са го питали от къде го е откраднал. Накрая се обажда на жена си да намери фактура, с която да докаже че компа е техен. Колко от вас имат фактура, за Бога? А и той работи по компютърни фирми ... Тя намира само за монитора, но как да остави детето само? Буди го в 4 през нощта и носейки го отива в полицията. Е да ама с фактура за монитор нищо не може да помогне. Познатия ми е задържан до следващия ден, докато тя донесе фактура за компютъра, ама има пак проблем. Компютъра е "допълван" от различни фирми. Яростна и разпенена тя се юрва из града на сутринта да търси и оправя документи, да търси познати и шефове на компютърни фирми. В крайна сметка в късния следобед успява да го измъкне от ареста или там дето е бил с циганорите. Прибират се уморени и опасно мълчаливи и телефона звъни:
"Брат ми реших да пътувам сега. Донеси ми компа в майка ми!" 

  само си представям какво и е казал 

Sillveto,това е направо сюжет за филм
По повод компютър,но моята история не може и да се доближи до твоята,ще кажа,че в предната квартира срещу нас живееше едно бабе,което а да се тракне нещо,тя е на вратата.Ако сме ние,се почва ..ааа...вие ли сте...къде отивате,отивайте,отивайте,ние сме тука .А ако е детето тя винаги я питаше как се казва,около 1000 пъти и я кани на гости.Ние си викахме,с бабка като тази,СОТ не ни трябва
Та,веднъж ни се скапа компютъра и ние го оставяме на ремонт.Човекът,който го поправяше ми се обади,че ще ми го донесе,но не знае къде живеем.Обясних му криво ляво и казвам като си на входа,ми се обади да изляза да те посрещна.Звъни ми се след малко,излизам и какво да видя...бабчето му препречила пътя и не дава да премине,като същевременно му задава въпроси,кой е...къде е тръгнал по нощите,8 вечерта беше,какво носи в сака и т.н.
Добре,че излязох да го освободя от желязната и хватка...
А най интересното е че това бабе душа под наем носи,ако я цапнеш ,не знам какво ще остане от нея,но на нея това въобще не и пречи да се държи като агент на ФБР

Снощи в аптеката пред мен един младеж пазарува на жена си или на гаджето дамски превръзки.
- Ами, дайте ми един пакет Always. От ония с 5 капки. И един пакет Паломита.
- Кои точно на Паломита?- пита аптекарката.
- Ми от еднократните.
Аптекарката много сериозна, а аз се кикотя, щото се чудя какви ще са превръзките за многократна употреба.

Това ме подсети за друга случка.Изпращам братовчед ми за памперси със заръка да купи 2-ро качество.Той обаче в магазина изръсил "дайте ми памперси 2-ра употреба".

Студентка съм в Търново предии...няма значение кога Та,имах много колежки ,които бяха от близката Горна Оряховица и пътуваха всеки ден я за лекции,я за изпити.Една от тях,нещо много не придиряше на школото и науката и общо взето почти не се вясваше.Та ,тая същата мадама тръгва в една злополучна утрин за изпит,но си изтърва автобуса и решава да се пробва на стоп.Тук само да вметна,че по въпросния предмет тя нито се беше вясвала,нито пък и имаше и най-малка идея що за птица е преподавателят. И така стоейки на стопа, й спира няккава софийска кола и я пита дали е за Търново.Щастлива нашичката се качва и настанява на предната седалка на важното за ония години возило,без и да има и най-малка представа кой е шофьорът.Следва разговор и тя пояснява без притеснение,че отива в Търново на изпит по теория на правото при един"плешив педерст" Човекът нищо не отговорил и просто замълчал  многозначително...Пристигат те и кой от къде е ..
Нашичката идва на изпита,влиза и какво да види Нейният благодетел от стоп-пътуването си седи кротко и мирно на изпитната банка и колегите й се редят пред него за изпит. С подкосени крака тя сяда отпред и с мъка се опитва да каже нещо по изтеглената тема.Ккато и да,развива тя криво ляво въпроса,но не очаква повече от +0,имайки предви ккаво е наговорила в колата относно персоната на преподавателя. Обаче нашият готин и след като тя свършва само й каза,"Мила колежке,може да съм плешив,но не съм педераст" И й писа цяла една петица. Но като излезе така й се беше припотило Д-то....от притеснение,чак не е за разказване.

Бях около 5 годишна, брат ми - на 2. На гости на баба, която живее на 2-рия етаж от къща. Някак си успяваме да се заключим с него в кухнята. Всички са ужасени, не могат да намерят начин да отворят вратата. Брат ми се къса да реве. Баба търчи из комшиите и се опитва да сглоби достатъчно дълга стълба, за да ни спаси през терасата. Междувременно ми каза да дам нещо на дребосъка за ядене, като например кора хляб да дъвче, та да се успокои малко и да спре да реве. И двамата се кротваме нещо. Баба проверява дали стълбата е достатъчно дълга вече, а аз надничам през терасата. Тя крещи отдолу: "Даде ли нещо за ядене на брат ти, защо не плаче вече?" и аз: "Ами, яде едни обелки от картофи от кофата за боклук!!!" Горкото бабе, щеше да получи удар.
Добре че братовчед ми успя да отключи вратата с парче тел.
 
 В 4-ти клас бяха първите ми опити да готвя. Пак съм на гости при баба, правя 2 неуспешни опита за кекс - в първия вместо брашно слагам една супер солена подправка за супа, втория загоря и залепна стабилна за тавата, обаче третия беше уникален, страшно вкусен, топи се в устата. Комшииките на баба бяха изумени. Особено им допаднали орехите, които съм сложила вътре. Нищо не можа да ги убеди, че не са орехи а обикновени грудки, не съм разбила добре сместта. 

Та нека ви разкажа една моя си случка. Писала съм я и в темата за муните и се извинявам на тия дето се повтарям.

В далечното минало на модите с шинелите работя аз в един завод на края на града. Всяка сутрин в 7.00 чинно се строяваме едни и същи муцуни на спирката чакащи автобусите си и макар да не се познаваме някак си с времето разбираш кой за къде е. Понякога колеги с коли минаващи покрай спирката ни се смиляват над зъзнещите ни дупета и спират и ни вземат пътьом. Та една прекрасна зимна утрин съм се строила до ръба на тротоара и чакам. Автобуса закъснява, навън е порядъчно студено. И ето че една кола с позната физиономия спира пред мен навежда се и вика "Айде да те карам!". Физиономията позната, ама не се сещам кой точно колега е това, но все пак 500 човека сме в завода, не мога да ги запомня всичките. И хоп скачам на предната седалка. Това да седнеш в кола с шинел, без да се измачкаш и без да го защипеш с вратата си е цяло изкуство! Започвам аз да се омотавам в поли и подплати и хоп някой сяда на задната седалка зад мен. "УУУУУУУ! Аман от нахалници" си викам и вече нагласена като кучка в каручка се хилвам на шьофьора. А той ми вика "ЛВЗ-то нали?". "Че да!" отговарям напраскано, все пак не знае ли де работи! И човечеца подкарва. Отклонява от главния път към завода и спира пред отбивката за портала "Хайде - вика - да не те караме до портала, че ще закъснеем с колегата за работа." И тогава ми просветна, че тоя човек не ми е колега, а един от редовните непознати седящи на спирката. Решил в студа да отиде на работа с колата си и пътьом спрял да вземе свой колега, който е стоял на тротоара зад мен. А аз съм се намърдала в колата им. 

Ааааа не!       

Когато за пръв път с мъжа ми си купихме компютър /тогава бяха кът и струваха скъпо, и се работеше с онези меките дискети 5 инчови,  или как там му викаха, а аз с гордост работетех  програма P2 - 1992 г./, го гледахме като писано яйце, бършехме ежедневно праха, натискахме внимателно клавишите, показвахме го на гостите  и т.н. Един ден открихме, че има някакъв вирус и започваме да се вайкаме. Майка ми, слуша, слуша, и сериозно казва:
"Вирус, я! Аз като ви казвам да си миете ръце и да не влизате с обувки!"