Семейни трагикомедии и битовизми - 2

Случката е от детството ми.
В хладилника беше останало  лакомство-парче торта,но само едно.Кака ми предложи да играем на мълчанка и който пръв проговори-другия я изяжда.Речено- сторено.Мълчахме доста време вече, когато сестра ми отиде,отвори хладилника и почна да яде въпросната торта.Аз веднага викнах"Ама,како, не е честно!",а тя:"Ти проговори-аз я изяждам!"

Ехее, в най-готината тема отдавна никой не е писал Я да разкажа аз нещо
В главата ми изникват спомени от детството, свързани с майка ми. Тя е много сериозна жена, но има някои изцепки по отношение на малката си дъщеря/разбирайте мен/. Ще ви разкажа за две.
Та имах аз една класна, която много ни беше нагрочила с една приятелка. То и ние бяхме луди лапета, ама карай. Бяхме зачестили да бягаме от час, а после да носим фалшиви бележки. Купувахме ги от едно цигане, което въртеше бизнес пред болницата. Един ден решаваме да си заминем от училище, но ужас... срещаме класната по пътя. А тя естествено "Къде, бе момичета?" "Ами ние такова- болни сме''. Тя се намръщи ама нищо не каза.
Вечерта звъни на майка да и разкаже за случката. Майка горката в опита си да ме защити казва "Ами да прибра се с главоболие детето", а класната "Вземете мерки , бе г-жо много боледува това дете". А мама, червена -зелена изцепи "Ами да, тя от малка не е добре с главата"
Друг случай, ама от добрия ми училищен период На родителска среща, учителката казва "Какво да кажа за Х/разбирайте мен/- надраснала е връстниците си" Мама, която беше много притеснена от височината ми по онова време, казала: "Абе да чудим се и ние с баща и- много висика стана" Излишно е да казвам каква е била реакцията на учителката " Не това имах предвид. Говорех в умствено развитие"

Почти изчетох темата и не успях да съ сдържа да не се разхиля.
И се сетих за две случки от скоро. Мъж ми става сутрин рано за работа и преди няколко години става сутринта, оправя се, спи му се, тъмно му, ама си вика - есен е, късно се разсъмва, няма нищо необичайно. Излиза навън, върви 10 мин и някак много подозрително не среща хора, тишина. И нашия почва да се чуди да не е почивен ден и да е пропуснал да си настрои като хората алармата на новия телефон. Да подчертая - новия. Оказва се, че през нощта е получил смс от другия край на земното кълбо и, понеже още не си е научил мелодиите, решил, че му звъни алармата, става и тръгва за работа. Та се прибра и си доспа още няколко часа.
Другата случка - миналото лято в горещините. Ние спим в стая без климатик. Точно беше дошла африканската вълна и не можеше да се диша от жега. Стоях будна до средата на нощта и по едно време се сетих да си намокря една кърпа за ръце, голяма, и да се покривам с нея, а и като я сложа пред себе си - спира горещия въздух. Мъж ми спи някак в жегите. Обаче по едно време, горкия, много взе да пъшкаи си викам - край, събУди се, и той не може да диша и аз нали се грижа за него - пляс мократа кърпа на лицето му - да дишне и човека въздух. Леле, голема грешка - като скочи - за малко да ми разбие носа. Какво се оказа - човекът си спял чинно и неангажиращо и просто си сънувал нещичко и аз като съм му хврълила мократа кърпа на лицето "леко" съм го стреснала.

Сетих се за майка ми преди години. Обажда се по телефона на туристически агенции за почивка в Гърция. Върти тя на поредната, която предлага почивка на остров Тасос. Питя тя разпитва всичко е наред и накрая пита служителката : а дали има море? Отсреща едноминутно мълчание /все пак е остров/ и отговор: ами да, хотела е на брега на морето    Паднахме от смях. Тя отвреме навреме има такива изцепки.

Първо сори за спама
Абе,Миши,където не те сее човек,там никнеш и вечно си на гребена на вълната Вие с мъжа ти като сте се запознавали,да не са ви организирали кастинг за най-големи образи

Хайде сега и аз да се включа.Моя милост шофьор-новобранец.Паркирам си пред един магазин и слизам от колата.Колата пищи.Влизам вътре и проверявам всичко.Излизам-пак пищи.Повтарям упражнението няколко пъти.Отстрани вече започнаха да ме гледат странно.Накрая се примирих,че не мога да разбера защо пищи и ще бъда много бърза в магазина.Връщам се след две минути,колата все още си пищи,а аз започвам да ровя в чантата за ключовете.Надежда всякаква тук оставете.През цялото време ключовете са си били на таблото .И до днес не мога да проумея как все още имам кола

Здравейте момичета, с удоволствие Ви чета. Ето и нещо прясно прясно от днес. При пристигане на работното  си място мъжът ми установява забравени личен и служебен GSM. Дотук нищо лошо, случва се, решава през обедната почивка да отиде да ги вземе. Тръгва, но не стига до вкъщи, защото по случайност по средата на пътя се сеща че си е забравил ключовете в офиса и се връща. Междувременно обедната почивка е свършила и той днес си остава без телефони.

 
Сега се сетих за моите момински години, преди сто лета............ Моя приятелка си хвана гадже с мотор. Отива му на гости и ми се обажда. Каза, че ще прати гаджето с мотора да ме вземе и мен, да се видим, да си побърборим. Идва въпросното момче. Забравих да ви кажа, че дотогава не се бях качвала на мотор  Подава ми един шлем и казва качвай се. Качвам се аз, нахлупвам шлема, ама от къде да знам че трябва да го вържа под брадичката си. В Люлин всичко беше ок, но като излезнахме на околовръстоно и като настъпи газта  От силната струя шлема се вдигна нагоре и ми закри очите. Умрях от притеснение да не хвръкне, но и ме беше срам да му кажа какво става. С една ръка го смъквам и за да не падне захапвам каишките с уста  Като спираше на светофар момчето вежливо се опитваше да ме заговори , а отзад се чува само..... мммммммм, аааааааааа, аха, ъъъъъъъъъъ 

Оооо, abet, това ми е много познато. А миналата година с моя хубостник отиваме на море - той реши, че трябва да опитаме всички екстри. Отидохме на аквапарк, моя милост никога не беше ходила и бях любопитна. Пуснах се с него за първи път по едни тунели. Тук е момента да отбележа, че бях с един много готин бански в две части. От триенето по пързалката (където дупето ми е влизало в досег с повърхността на пързалката), цопнах в басейна с разпрано долнище... И му обяснявам, че не мога да изляза, а той продължава да настоява, защото не знае какво ми се е случило. А мен ме е срааааам... И накрая му казах - "Банския ми е скъсан откъм дупето, затова не искам да изляза от басейна" Хората се попикаха от смях, а той ходи да ми носи хавлия, за да се увия. После купих нов. На същото това море, в същия ден, той ме метна и на джет - заедно, той отпред, аз зад него. Не стига, че ме е страх от високите скорости и да не падна, ами и той правеше такива завои, че после като се върнахме на брега, дясното му ухо вече не функционираше... доста бях пищяла на това ухо, чак гърло ме болеше. На другия ден пък както си лежах на плажа, ме ужили земна пчела по ръката. Мятам му да излезе от водата, за да дойде и да ходим на лекар, че съм алергична, а той си мисли, че му се радвам и щастлив ми маха с ръце и подскача като делфин. Крещах му, но той не ме чуваше, накрая взех да си събирам багажа да отида бързо на лекар и той помислил, че съм сърдита нещо, дотърча и като ми видя ръката, на ръце ме грабна и директно в болицата - аз по бански, ревяща и крещяща... Абе сега ми е смешно, ама като си спомня... И лекарят ни запомни - каза ни "Вие сте егати и семейството - говорите на 3 езика и пак не се разбирате какво искате" Като бяхме на ски пък тази година, много здраво се пребих на едната писта. Паднах, изминах някакво разстояние по задник, ски хвърчат... Той вече минал завоите и си мисли, че аз съм зад него И започнал да се бъзика нещо, без да поглежда назад, обяснявал как вечерта ще се гушкаме, ще си лежим в джакузито, а отзад на английски един глас му отговорил "Но ние не се познаваме" И така излезе - аз докато лежа по пистата, заобикалят ме с бясна скорост, нашия си забива англичанки

Шърли,по повод махането на мъжа ти се сетих за една моя изцепка в далечната 1999 год. Та,уча в Търново и нещо съвсем обичайно за ония времена, си хващам гадже курсантче.По повод 2-ри юни денят на Ботев отивам аз да му се порадвам как са го строили в почетната рота,че си ми е хубав и снажен Обяснява ми той надлъж и шир къде ще бъде подреден и т.н. от този род.Отивам ти ми аз накипрена,надиплена да го гледам ,че и със заря на едно и през цялото време махам и се радвам в указаната от по-рано посока.Ама те все едни еднакви такива,все едно една майка ги е раждала.Минава така едно продължително време от няколко часа и в момента,в който ги разпускат към мен се приближава снажен момък и вежливо ми казва:"Така и така ми махахте през цялата проверка-заря,та поне да вземем да се запознаем?"
Боже,какъв срам,какво чудо брах,не е за разказване.Да си помисли момчето,че нещо му се натягам Е,не че беше за изпускане,но моментът не беше удачен    

Tizija, то не са една и две изцепките от страна на половинката, мога много да разказвам.. Но ти ми напомни следния случай: един колега много се гордееше какъв футболист бил преди години, как играели с отбора къде ли не... И един ден реши и снимка на въпросния отбор да покаже. Викна ме, показва ми снимката и ме кара да позная кой е. Гледах, гледах - търсих някой, който ми прилича на него, но не мога да намеря. По едно време погледът ми се спря на един черен, космат и дебел (колегата е мургав, но не е космат и дебел) и възкликнах искрено "Абе теб не мога да те намеря, но тоя е егати и гнусния." Лелеее, посърна човека, направо увяхна. Той се оказа въпросният грозник... Повече не извади снимката.
А преди време работех като секретарка за няколко месеца. И понеже собственикът на фирмата не обичаше да го свързвам с никого, бях свикнала да казвам, че е на среща, че го няма в България и т.н. Една вечер съм се прибрала и звъни домашния телефон, някакъв мъж търси баща ми. И аз по навик "В момента е на среща, да му предам ли нещо?", а баща ми беше до мен и ме гледаше с ококорени очи...

Хайде и аз да разкажа нещичко 
Случката е от преди 10 години, а главните герои са майка ми и татко ми.
Татко ми паркирал колата пред едно кафе , и тъкмо пресекли улицата и той се сетил, че си е забравил цигарите в колата. Мама му предложила да отиде и да му ги донесе.
Та.. отива мама до колата и започва да прави неуспешни опити да я отключи, а тати през цялото време ръкомахал. Тя жената се притеснила , че той и дава зор и започнала още по - упорито да бута ключа. По едно време тати започнал да и прави знаци и викал "д р у г а т а" !!! Мама заобикаля колата и почва да прави опити да отключи другата врата..... , но пак не се получавало.
Когато видяла тати как я гледа , зпочнала да вика : "Не ставааа!!" А татко ми от другата страна на тротоара, продължав да ръкомаха и се провикнал :"Другата КОЛА!!!"

Прясна случка с моя позната:

Тя работи в хотел в едно село. Германска група е настанена в хотела и единия е негър /атракция за някой от местните/. На закуска въпросния негър германец не успява да си намери лъжичка да си разбърка кафето, суети се и търси и накрая влиза в отделението за персонала, където е само миячката на посудата. Жената се облещва, а той се пресяга през нея и си взема една лъжичка от измитите, показва и я и казва:
- Danke! - и си излиза.
Жената изхвърчава от помещението след него видимо потресена и вика на момичето от персонала:
-Ама тоя от къде ми знае името бе!?  А, от къде?
 

    

  Данкеееееее,Данкеееееее............ пукнах се от смях