Семейни трагикомедии и битовизми - 2

Здравейте, много ми стана мило, че ме помните  За съжаление не мога да се включвам много-много, че тука има страхотен сблъсък на интереси. Щом си разглеждам картинки, малкият се гуши в мене и отвреме навреме компетентно се включва с предпочитания за дрехи, посочвайки с пръстче и казвайки-туа (това) или- не, н`иска...но тръгна ли да пиша нещо се впуска върху клавиатурата все едно съдбата на човечеството е в ръцете му и единствено хаотичното натискане на клавиши ще спаси света. Та засега чакам да ги институционализирам малките, че да мога да пиша изобщо. Отгоре на всичкото малкият си има и съучастничка, която все едно, че следи с хронометър и на всяка трета минута крещи-мамоооу с всевъзможни претенции. Няколко истории завършиха така, след като той ги изтри...ето и сега атакуват. Но като попрочетох, имам си достойни заместници, за което много се радвам и ви чета с удоволствие 

Много е весело, тук 

Няма да забравя, деца сме, около 9 клас някъде. седим си на пейката приятели и си лафим. Изведнъж някакъв нож някой донесе, аз какво взех да се правя на интересна, и на майтап уж ще режа на братовчеда крака  над коляното. Така, ама съм объркала острото с тъпото на ножа. Като текна една кръв, не е за вярване... Тогава много се уплашихме... Сега едно белегче е спомена.

абсолютно! Попиках се от смях! Ина, успех в намирането на работа, па ако ще и водопроводна да е! Възхищавам ти се за куража да се хванеш с нещо такова и за чувството за хумор пред неволите!   
Беболина, а твоите истории ги очаквам с нетърпение!   

Аз ще се включа с една, която май е повече за темата за смешните истории по големия свят, но нищо.
През 2002 г. съм студентка в чужбина. Имам колега германец, който запознавайки се с мен, ми разказва следната история. Имал приятел, който го срещнал един ден и го предупредил със скръбна физиономия: "В никакъв случай не отивай на ски в България!!!" На учудения поглед на колегата ми, приятелят отвърнал: "Отивам аз на ски в България и както си се спускам по пистата, вземам, че се забивам в ...(пряспа или дърво някакво, не помня). Падам по гръб, ските нагоре, всичко ме боли. В този миг около мен се скупчват тълпа състрадателни българи и започват да ме питат дали ме боли нещо. Аз съм толкоз зле, че дума не мога да обеля, но знам, че щом съм в България и искам да дам положителен отговор, трябва да поклатя глава настрани. Та клатя аз усилено глава и си мисля как ей сега хората ще ми помогнат. Те обаче казват "А, ОК!", врътват се и си тръгват, оставяйки ме сам в снега. Гадове! - помислих си аз, но в същия момент зацепвам, че те знаят, че съм чужденец и щом съм поклатил глава, са решили, че им казвам "Не, нищо не ме боли!" и затова са си тръгнали. Та никога повече на ски в България!"
    

Ето пак ме вкарвате в грях. Бях се зарекла, всъщност, да не послъгвам, бях обещала на съпруг ми да не омаскарявам вече майка му публично (не че тя не се справя чудесно и без мен де), но ще ви разкажа нещо кратичко.
Отиваме на едно от височайшите си посещения на кралицата майка и по някакво стечение на обстоятелствата оставам насаме с нея. Много съм нащрек да не изпусна думичка повече от да-да, не-не, защото думите ми биват преиначавани до неузнаваемост и до търсене на съдебна отговорност от изреклия ги т.е. аз. Та наблюдавам съсредоточено мокета и броя шарките по него, нищо че е дюс и не смея да шукна. Ама тя не умее да мълчи повече от 10 секунди, та не издържа и почва да си зализва косата на темето с думите - виж сама се подстригах. Аз изумена- че защо, че как успя. Еми не ща да плащам на фЛизьори, ето как. И почва да прави неописуеми чупки и стойки да покаже точно как го прави с две огледала и ножици. След като подскача и се повъртя известно време, неочаквано започна да дооформя фризурата. Вдигна косата нагоре като пънкар и рекна-ето виж и многофункционална и тека мога да я нося, после я зализа като дете идиотче -и тЕка, после я разроши с няколко антенки надясно и въобще прически от които корема ме заболя да стискам да не се изкискам. Накрая, аз дълбокомислено с някои задни мисли, признавам, я съветвам- имам идея, защо не повикаш Точоро. Той с радост ще ти услужи. На което тя мълниеносно и сърдито отговаря- ти да не си луда ма, нали ако го викнем, ше требе да го черпавам...

Ох, ама как се посмях с вас момичета... 

Сега една историйка и от мен:

Преди няколко години майка ми ще ми идва на гости в чужбина точно около Великден. Жената на възраст, не владее чужди езици, не е пътувала в чужбина, че пък и със самолет... Почват се едни тюхкания ама как ще тръгне, пък как ще стигне, ама дали ще се оправи...  Още два месеца преди пътуването аз почвам с инструкциите по телефона - кога да тръгне за летището, какви документи да носи и т.н. Майка ми от другата страна на линията - записва в една тетрадка прилежно ценните указания. Като я свършихме тая важна работа, преминахме на следващата точка от главния ред - какво да ми донесе от България! Аз диктувам " Бяло саламурено сирене, кисело мляко да си имам за квас, боб, подправки разни..." , а мамчето загрижено допълва " А прясно мляко? А краставици? Домати?". "Не, не, имаме си тука, само каквото ти кажа, това ще носиш!!!

Та идва мамчето, посрещаме я с мъжо на летището и след 30 минути прегръдки, целувки и въздишки на облекчение, че крайната дестинация успешно е достигната, тръгваме към колата.
Влачим куфара с ценните провиции към паркинга, а след нас - лигаво слузеста жълта диря... Бре! Я шампоан, я балсам са се разсипали, викам си аз, ще ги чистим като се приберем.

Мъжо мрънка, че щял да се изцапа багажника, майка ми си гледа невинно върховете на обувките, аз - щастлива, че мама ми е на гости, потегляме. След час и половина сме вкъщи. Първата ни работа е да пренесем хранителните продукти в хладилника. Отваряме куфара и какво да видим - всички дрехи омазани.  Ама не ми мирише ни на шампоан, ни на балсам  Чудя си се аз, а майка ми рови из нещата и явно търси нещо целенасочено. "Какво се е разтекло така бе мамо?" питам аз, майчето гузно мълчи... Маха тя един кат с омазани дрехи и що да видя  черупки от яйца!!! увиснали по тях белтъци, жълтъци..., натрошени. "Ми нали по Великден съм дошла, реших да донеса хубави пресни български яйца, да си боядисаме за празника. Две кори!!!  Да има повечко за всеки случай, ако някое се счупи по пътя....

Е, нито едно не беше оцеляло. Цял ден и се карах, как можа да омаже така пейзажа  а тя виновно навела глава и препира дрехи... И ми стана по едно време едно милно и жално и си я прегърнах и заедно почнахме да препираме...

Още я бъзикаме с мъжо за тия яйца. И колко години минаха и куфарът още смърди и майка ми го е скрила чак в мазето, да не осмърдява къщата...

А историите за Ромео ми напомниха за пакостите на моя котарак Пъци. Той иначе много умен и послушен, ама станеше ли въпрос за ядене, забравяше доброто възпитание.

Та един ден майка ми решава да прави кекс, ама от любимия ми - с компот от праскови. Та прави го тя, пече го, изкарва го от фурната и го чака да изтине, за да го поръси с пудра захар. През това време целият апартамент се е изпълнил с прекрасно ухание, на мен лиги вече ми текат. Поръсва го тя и решава, че трябва да изчакаме още 5-10 минути преди да го нарежем да не е толкова горещ. Позиционираме го в средата на кухненската маса и за да се разсеяме малко от мисълта за кекса, отиваме да гледаме телевизия в хола. След 5 минути тръгвам аз да го подготвям за консумация. Влизам в кухнята и що да видя - кексът лъщи и помен няма от пудрата захар. Пъци невинно седи на стола до масата и ме гледа бодро изпод напудрени вежди.

Изхвърлихме го, кекса де. Много ни се ядеше, но не бяхме сигурни какво точно е лизал Пъци, преди да докопа кекса... и решихме да не предприемаме рискове. Ама от тогава си знаем - като чакаме в хола и Пъцльо - с нас. Не става да затваряме врати, защото милия се беше научил да подскача на бравата и да си отваря...

О, у нас не се минаваше само с олизване. Старият ми котарак щателно нахапваше и изяждаше горната част на кекса. Да е сигурен, че си е само за него

   Ах, тези кексове...! Котката ми в къщи е пристрастена към бира и успешно се конкурира с дъщеричката ми. Малката, като види бира се разтреперва и искрено страда, като откажеш да и дадеш! Баща и като се прибере вечер я кара да познае какво и носи този път, а тя възторжено казва - "Биличка!" - винаги на това се надява детето. У нас, ако някой си налее в чаша, не трябва да откъсва поглед от нея. Ако не е дъщеря ми, то котката ще е на масата.  Като си купим бира, внасяме я тайно до хладилника, иначе трябва и него да браним. Скоро мина погачата на мъничкият ми племенник. Дъщеря ми през цялото време топеше луканка в сладолед /тя яде само каквото обича, независимо в каква комбинация/. Като извадихме снимките след празника, гледам на една в близък план изтипосана моята щерка, надигнала шише бира, изцежда последните капчици. Не разбрах кой я беше снимал, но след това гостите които си вадеха от нашите снимки, до един си взеха и от тази! Последната случка е от миналата вечер. Събрали сме се аз и сестра ми със семействата ни на масата. Едно шише с бира стои неотворено на масата. Дъщеря ми го държи под око, знае че не може сама да го отвори. В момента в който зет ми го взе и го отвори, тя се изправи и през масата хвана шишето с две ръце. Дърпа тя, дърпа и той и й се кара строго - "Пускай веднага шишето! Веднага го пускай!" Точно тогава в кухнята влиза мъжа ми и щерка ми без да прекратява борбата, започва превъзбудено та крещи - "Тате, помош, бълзо, бълзо, земи биличката!"  От сърце се смяхме и този път тя успя да си изпроси една глътка.
Увлякох се, а всъщност имах намерение да разкажа една Коледна история с един мой злополучен кекс! Но сега нямам повече време да пиша, така че следващият път. 

ina05, ти ме уби! 

ina05, много радват, всичките ти истории.
Много се смях на това:)
И моята щерка е фенка на бирата, но е много малка още, не и даваме, та и тя само дебне около масата, и като види, че някой си сипва бира отива при него, и почва да се усмихва, да стъпва от краче на краче, да си проси да я гушнат. В момента в който я дигне някой от гостите на масата, тя се протяга и си навира цялата ръка в чашата, след това се спуска на земята, бяга надалеч (за да не я измием) и почва да облизва старателно, всяко пръстче. Като приключи се зарежда пак до масата 

joya, приготви се и ти за смешни истории! И моята калпазанка правеше така, като по-малка. Сега е на 3 години и не мога да ти опиша на какви хитрини е способна, като си науми нещо! Да са ни живи и здрави малките слънчица!

Да разкажа и аз за една моя пълна излагация,която се случи преди три години. Срамотия ужасна!
 Тогава работих в една клиника, не бях мед.лице, но не това в момента е от значение. Изтупана в бяла манта, бели чехлички - всичко както си му е редът. И понеже гледах да спазвам стриктна хигиена, взех та се изучих да си подлагам тоалетна хартия на седалката на тоалетната всеки път, когато я посещавам. Така, надиплена, около цялата седалка, че и няколко ката отгоре, да не прихвана някой бацил или друга срамотия от някой заразен. И ето ти белята! То какво напрежение беше, всичко на прибежки вършиш, големи, малки нужди, време няма никакво? И така, вдигам аз гащи след поредното посещение във WC-то и бързам, че работих на компютър тогава, а пациентите отвън чакаха на опашка. Какво да ви кажа..., как съм могла тъй да си вдигна гащите, че освен тях и поне метър тоалетна хартия да ми се провеси под мантата, точно като опашчица зад мен. А мантата тъй старателно загащена отзад, че ей тъй опашчицата тоалетна хартия се вееше в цялата си прелест по коридора. И тъй вървя си сериозна, абсолютно невъзмутима. Нема кой да ми каже навреме, та дълго си влачих резила зад гъза. Значи след тази излагация, такъв стрес получих, ревала съм като магарица, на никого не пожелавам подобно нещо...
 

Еее, хайде сега, стрес.  Не е кой знае какво, я не се вживявай. 
А представи си да ти дойде изведнъж цикълът насред улицата, на оживена улица, а ти да си по снежнобял парталон посред лято? А? 
Да са живи и здрави такситата... 

Как'Сийке, и на мен ми се е случвало.  Ей това го признавам за емабарсинг момент No.1 в женската история. 
Тонита, аз пък веднъж на софийската Ц. Гара, докато си изпращам гаджето за Варна, гледам как срещу нас върви девойка, "наточена", "изтупана", метнала сак на рамо, обаче след нея всички я зяпат и се хилят. Като ни отмина, разбрах - като вдигала сака на рамо, подбрала и крайеца на полата, та целите й гащи на показ. Беше облечена в черно, с черен чорапогащник, обаче с бели гащи.  Дано да не се е усетила хич девойката, поне да не знае какъв срам е брала. Ама си беше хубаво момичето, тъй че някак остана хубав спомен от цялата работа. 

Айде сега чак да се стресираш  хора сме ...

Една приятелка ми разказва  - излиза от лекции. Целия поток слиза по стълбите. Тя усетила как нещо се свлича по крака и и изпада от крачола и превръзката. Тя я сритала и продължила напред. Ако се наведе ще и се качат на гърба колегите след нея. Но таман помислила, че се е отървала без никой да забележи един добронамерен колега гледал-недогледал викнал.
- Колежке, колежке падна ви нещо. Падна ви .........    превръзката!!! /с ужасен глас и поглед/.


В тая връзка са ми разказвали /нямам идея дали е истина или мит/ на една манифистация училищата се състезават за "преглед на строй" /тия от моето поколение може би помнят как беше  / Другарките вървят отпред, учениците след тях. На една от другарките и се къса ластика на гащите и те започват да се свличат. Тя върви с гордо вдигнала глава и когато гащите падат до коленете забавя ход оставя ги да се изхлузят и ги грабва и прибира като разбъчква целия строй. Разбира се бива смъмрена за това, че е провалила училището в строевата подготовка, а тя казала "Ако искате ме накажете, ама няма цяла манифистация да гледа на другарката Иванова гащите".