Боли ли повече предизвиканото раждане?

Разходките страшно много помагат. Като дойде контракцията - хващаш някоя тръба на парното и я стискаш , после пак се разтъпкваш. На леглото ако само лежиш, усещането е тягостно. Първия път бях със система и не ме пуснаха да крача.
(окситоцина дойде, защото имах висока Т и ми изтекоха водите, а родова дейност нямаше никаква. След 4 часа чакане тоновете на бебето взели да се губят и ме набучиха. А защо окситоцин - предполагам, че това са имали. То стана в ония години, когато и конците си носехме )

Честно казано ти препоръчвам искрено да не питаш кое колко боли,защото и да не те боли много ще си мислиш, че боли повече-нали разбираш, шаш и паника ще се получи...аз бях така първия път-толкова бях уплашена от роднини, познати и непознати, които само като ми видеха корема и почваха: ау, то раждането е адски мъки...,че не знаех къде съм от страх. Сестричката,която ме приемаше в родилното ми каза: ще мислиш само за бебето и всичко ще е наред! Това ти казвам и аз и те съветвам да прочетеш колко много мами са получили разкритие без болка и да мислиш,че със или без предизвикване и твоето раждане ще е много леко!

Ами те сега пак такова слагат, поне до преди 2 години така беше.
А за раходките съм много съгласна, на мен също така ми помогна и един метод който сама открих (в СЗ училища са родилки липсват ), който се състои в отпускане на цялото тяло по време на контракцията и нагласата, че бебето ще излезе всеки момент, а няма да се мре от болка
Звучи и е доста трудно за изпълнние, поне в началото, но се оказа един доста ефективен обезболяващ вариант.
 

и сега слагат окситоцин.

Хайде малко и от мен.
Важното е да не се страхуваш от раждането. И отбягвай да слушаш майки колко лошо и трудно било. Аз нямах никакви притеснения и може би това ми помогна. Другото (което и другите са ти писали) и потвърждавам от личен опит:
Активните бременни (особено последния месец) раждат по-бързо и лесно. Като бременна съм имала същата двигателна активност, както и извън бременността - не съм спирала работа(дори при първото имах местене и ремонт на апартамент, а при второто - тичане след "лудия" батко.)
Първото раждане: през ноща често ходене до тоалетна - помислих, че съм хванала хранително растройство (а то от смъкването на плода било). Сутринта в 6:45 усещам някаква болка в корема. Докато се почудя какво е това, започнаха контракции веднага през 5 мин. 8 ч. на аварийни светлини и клаксон в боницата (добре, че беше неделя и няма задръствания). Пълно разкритие, виждаща се глава, няма време за клизма. Пукнаха ми водите само (не бяха изтекли напълно) и в 9ч бях родила бебе 4.200кг. Наложи се да ме цепнат малко, заради голямата глава на сина му. (Слаба съм и с тесен до нормален ханш, но това не попречи на бързото раждане).
Второто раждане: Отидох със слаби болки в 10 ч, защото искахме да има време да се организира всичко и таткото да не изпусне раждането като първия път (нямаха време и него да обслужат и пуснат в зала). 7 см разкритие, неизтекли води и пълно отсъствиие на болки. Клизма, слакане на системи в родилно, за да не чакаме много за последните 1-2 см и в 12:20 родих. Усещането за болка беше малко по-силно от преди, но според мен само, защото бях на ситеми и не можех да стана и да се разсея. Бебе - 3.550 кг.
Та имам положителни спомени за ражданията си. Болките бяха на често и по-силни, но за по-малък интервал от време (2 часа) си родил. Няма го тягосното чакане. А когато всичко се развива на висока скорост, нямаш много време да се замислиш.

Та: движение, спокойствие и никакво съсредоточаване върху моментната болка. Тя отминава и идва радостния момент, когато ще зърнеш и гушнеш малкия бебчо.

  Щастливка! Дай, Боже, всекиму!    

Приятелката несъм аз, но и аз така

Амин! (превод: "Да бъде!" ). Наистина го пожелавам на всяка жена, с която говоря за раждане.  И добавям: слушайте положителни неща и очаквайте само положителни. А и раждането е най-малкото, което ще направите, на колко жерти още с радост ще сте готови за мъниците после. Няма нужда от самосъжаление. Това е: 24-часова професия "МАМА" !

Това съвсем не е така. Аз също бях активна по време на бременността си, ходех на плуване, правих си дълги разходки, а в последните месеци дори се занимавах с ремонта на детската стая ( помагах активно по-точно ). Докарах я до там, че ми изтекоха водите 10 дни преди термина. Тъй като не се появиха контракции и нямах никакво разкритие се наложи да предизвикат раждане. Болките бяха доста силни и с интервал между тях 1-2 мин. Така издържах близо 3 часа, докато най-после изревах, че искам анестезиолог ( не съм от лиглите, но болките наистина бяха нетърпими, то и самите акушерки ме предупредиха, че при предизвикано раждане боли повече ). Поставиха ми епидурална анестезия и накрая.....секцио. Ако не се бях юркала толкова през последните месеци, щях да си родя детето по нормалният начин и предполагам със значително по-леки контракции. Ама нали луд умора няма  

Тонита, съжалявам за станалото. Иначе има и майки, дето стоят по кафета и пак им изтичат водите по-рано. Аз раждах все със закъснения. Първия път 8 дни. Какво ли не пробвах - последните дни и  из баири се катерих (и пак не ми изтекоха водите) - все не почваше това раждане. Иначе и аз съм чувала, че "сухото раждане" било по-проблемно.

И за мен не е съвсема така!
По време на първата бременност си скъсах трите букви от разходки и движения и както по-нагоре писах раждах 2 дни
За втората реших хич да не си давам зор, пък и кола вече имах и ходих пеша само до кварталния магазин - веднъж на 2 дни. Всичките ми познати се шегуваха да си нося одеалце и топла водичка в автолмобила, че да съм подготена за раждането
Ми лесно родих...не казвам, че малкото движения са ми помогнали, но опитът ми показа, че поне при мен това с многото ходене през 9-я месец няма голямо значение!

Раждането си е раждане.Моят доктор докато раждах каза , че е било по учебник , защото изчакахме ( по други причини ) 5 часа след като са изтекли водите и докато си започнат естествените контракции.Така трябвало да бъде.Вярно е че след системата доста зачестиха контракциите , но не съм убедена , че без нея нямаше да е същото.Все пак това бебе трябва да излезе.Мисли позитивно , дишай и се усмихвай.Ако можеш не мисли за самото раждане до момента в който не се случи.Успех стискам палци.

Човек предполага, Господ разполага . Не можеш да знаеш какво би било, ако.....

В интерес на истината се твърди, че е добре бременната да не се залежава и да се движи много.

мисля, че това за сухото раждане е поредния фолклор. Като съм искала обяснение защо е така, ми казват - ами защото с водите по-лесно излиза бебето. Ама как става тая работа, като лекарите пукат околоплодния мехур доста преди последната фаза на раждането. Пак сравнявам двете си раждания - при едното водите изтекоха спонтанно, при другото лекарката проби околоплодния сак след като ме приеха в болницата (което е стандартна процедура, както установявам). Все е тая.

А за двигателната активност - спор няма, че ако майката е по-активна, по-добрия мускулен тонус е предимство при раждането. Но прекалените натоварвания - ремонти, домакински задължения не са обичайна двигателна активност. Ама като е рекъл Господ - и за двете деца правихме ремонти в деветия месец, преди това бях на работа и време нямаше, и двете се родиха на термин. Като не му е писано на човек да се оттърве рано... (и падах отвисоко, и пак нищо)

Това за сухото раждане са врели-некипели. Сухо раждане няма. Когато водите изтичат, те не изтичат изведнъж всичките и нямат нищо общо с болката или проблемите.

Това съм го слушала на лекциите в Шейново, предполагам че и мед. лица, които четат във форума могат да го потвърдят.