Връщане в България

Аз ще напиша нещо, което изобщо не е новост, но все пак обяснява в голяма степен въпроса.

Щастието не е извън нас, а вътре в нас. Нищо от външния, материален свят не може да му бъде обяснение или оправдание.

Всичко зависи от вътрешното усещание за щастие, това, което знаеш, че те прави щастлив или нещастен. Наистина много хора отъждествяват щастието с материалното задоволство, което е огромна част от човечеството. Това всъщност го движи, да осигури материалната си сигурност и спокойствие. Мисля, че това се усеща още когато си дете, наблюдавайте децата си. Даже не се възпитава. Ами на това се гради еволюцията. Към това чувство за материална сигурност и щастие може да се прибавят и други източници като щастлив семеен живот, задоволство и удовлетворение от професионална реализация, любов към животни и растения, пълноценно натрупване на знания в някаква област, занимания със спорт, физическо здраве, хобита, пътешествия и приятелски взаимоотношения.

Трябва да призная, че в българите е болезнено чувството за родолюбие. То е едно от водещите за самоопределянето им като "щастливи" или "нещастни". Обаче чувството "родолюбие" няма нищо общо с истинското родолюбие, така както е формулирано и препредано ни от великите революционери Раковски,Ботев, Левски и т.н. Родолюбието е да се бориш, ако се налага и с оръжие, за благото на страната си. Да допринесеш за просперитета на всички българи, а не на самия себе си. Родолюбието не е да живееш в България и да се възползваш от родните "стени", манталитет, култура. За съжаление в днешно време родолюбието, особено в имигрантския живот се възприема или е по-скоро спомени за детството и/или младостта, безгрижния живот или по-скоро по-малко отговорния такъв, когато си бил подкрепян от "стените в къщи" и близките си, познаване на "правилата на играта" от ранна детска възраст, което много помага в живота. По-обикновено казано: съседската мрежа, клюките, чашката кафе с колежките, едни и същи референции в живота проектирани от новини и политика, ориенталския мързелив начин на живот, колоритността по улиците, социалната стратиграфия, която води до непрекъснато сравнение с този до теб и удовлетворението, че ти си по-добре от онзи, ама трябва да стигнеш друг ...

Нуждата да се справяш от нулата в имиграция, чуждата обстановка, неудачите в личния живот, разминаването на действителността с плановете ти (особено ако си мега-амбициозен, а повечето имигранти са такива, иначе защо ще търсят дивото, като имат питомното - случая на бениссима) - ето ги причините да се определяш като нещастен, търсейки външните фактори за твоя дискомфорт.

В моя случай, обръщам повече внимание на наистина по-важни за мен неща в живота, когато съм изправена пред по-горните "нещастия" : обожавам децата си, чувствам се страшно щастлива, когато ги виждам здрави, усмихнати, с много приятели, успяващи да реализират мечтите и желанията си. Природата ме прави също щастлива, зарежда ме с максимум положителни емоции във всеки един сезон. Не мога да ви опиша колко енергия ми дават пътешествията на различни места със семейството ми! Предполагам не само аз, ами и много от вас, са любознателни. Тукашната действителност предлага с хиляди пъти повече възможности, в сравнение с България, да продължавам да се развивам в области, които ме влекат от мънечка още.

Разбира се, има и неща, които потенциално ме правят "нещастна". Оставила съм възрастни родители в България, които трябва на една сериозна възраст да се справят сами. Обичам много места в родината, които не мога често да посещавам. И други, и други, които не са свързани непременно с България, но на този етап не мога да осъществя. Това не ме прави в никакъв случай нещастна и както написа някой по-горе, животът не е черно-бял, слагайте му повече цветове (купете си един цветен телевизор  ) и усмивки, и всичко ще е наред    Не забравяйте, щастието е субективно и само вие избирате дали да сте нещастни или щастливи 

битът определя съзнанието...според пирамидата на Маслоу няма как да си духовно извисен, човеколюбец, родолюбец и всякакъв извисен -любец или да гледаш да се самоусъвършенстваш примерно, ако ти е празен стомаха и/или не се чувстваш сигурен в съществуването си (пиян шофор ли ще те блъсне...или на улицата ще попаднеш на мутренска престрелка...или кучета ще ти нахапят детето...не искам да продължавам, че ми е гадно)

така че ми е смехотворен същия рефрен ние които сме се чупили колко сме нещастни масово и по дефиниция и то на "солидната" база на нечии наблюдения върху няколко индивида (били те 15 или 50, ми що са ти валидни съжденията за останалите до един милион, колкото са имигрантите??) да, има хора, за които чужбина е самоцел, но смятам, че в този форум май не са толкова много. може и да греша

п.с. повече за пирамидата http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B … ow-pyramid-bg.svg

Eeee, Ксения, ти ни изкара много зле бре жена! Вярно е, че не съм съвсем на място никъде, и ако много и постоянно мисля за това мога да се депресирам. От друга страна фактът, че съм била на повече места, ми дава възможност да науча повече за себе си и да престана да се самоопределям, като част от една общност, а като индивид, който би могъл да се установи и да живее навсякъде. Аз не съм аз, защото съм българка, а И защото съм българка, това е само един от компонентите. Изобщо, научих се да ми харесва да съм различна, а не да искам да се претопя с масата.
Това, че ти си нещастна, не значи че всички сме. Съжалявам, че не са ти положителни преживяванията, където и да си. Но имай предвид, че такива можеш да имаш навсякъде, трикът е как гледаш на живота.

А сме в темата, защото въпросът беше - Бихте ли се върнали в България, имате ли познати, които са се завърнали в родината след престой в чужбина и какво е вашето мнение по въпроса струва ли си или не?

Аз покоя съм го намерила,защото за мен не е важно къде съм,а с кого съм!Просто не мога да се примеря с някои неща тук,но когато бях на вън други неща ме човъркаха.Та в крайна сметка,където и да съм,винаги нещо ще човърка.И все пак не съжалявам ,че съм се прибрала в БГ!Много мои познати и роднини се завърнаха за винаги,но майка ми(15 години не живее тук) и леля ми(от 17г е на вън) никога сигурно няма да се върнат.Това е въпрос на усещане.

И аз исках да спомена пирамидата на Маслоу. Първо, колкото до бита, нахапвания от кучета, престрелки, бандити и пияни шофьори, и ние си ги имаме. Не знам матакосмата на какво се възхищава в Германия, но това от което се възмущава в България, в Канада си го имаме в много по-голямо количество.

Относително пирамидата, един човек не може да се усеща щастлив и успял ако няма чувство за социална принадлежност. От такава са лишени практически всички емигранти.


Фактът, че не мислиш за това, променя ли нещо? Научила си се да манипулираш и залъгваш себе си. Това е временно, уверявам те. Истината винаги ще изплува в определени моменти.

Ксения, както е писала Зора, наистина звучиш малко като на теория. Аз например, ако имам подобни колебания за връщане в България, не бих слушала хора като теб. Мисля, че беше писала, че от доста години си емигрант. Интересно ми е, колко са големи децата ти и дали ще се връщат и те с теб. Съпруга ми, също от дълги години е зад граница. Вече е гражданин на САЩ, има тукашна диплома, има някакви контакти. Искам да ти кажа, че ако утре на него му скимне да се прибере в България - проблеми никакви. Отива си, но знае, че има и друг вариант. Ако поседи 2 години и реши, че се е излъгал, може да се върне много лесно пак тук.
Не е така обаче с тези, които са от по-кратко зад граница. Аз, ако реша утре да си ходя, няма да мога при евентуално ново разочарование да си купя обратен билет и да се върна бързо и лесно в САЩ.
"По-добре да слушам патило, а не старило".

Всеки има собствена глава на раменете си за да си гради сам живота. Ние само си изказваме мнението. И аз имам гражданство и местна диплома, но това не ми отваря пътя назад (защото съм проста и учих това, което ще ме интегрира тук, а не това, което ще отвори българските врати). Хипотетично бих могла да се върна, хипотетично би могло да ми е от полза двойното гражданство, но това е само на теория. Детето ми е на 16 и е една от основните спънки за връщане. Най-важното е разбира се е моят собствен живот в България.Докато не подготвя почва за поне близък доход, просто абсурдно е да мисля за връщане. Аз нямам там разработен бизнес, който ме чака за разлика от бениссима. Така си и остават за цял живот крепостни селяни тези, които нямат обратен път. И започват яростно да се защитават като тръбят колко всъщност са доволни и щастливи. Защитен механизъм. Не ми разказвай, че българин може да е щастлив в Щатите, Канада, Австралия, Нова Зеландия и прочее страни без история и култура. Няма да го повярвам. Освен ако човекът наистина не е прекалено ограничен и на подобен хал.  Гражданство, дипломи и пари щастие не носят.

Ксения, всеки има различно разбиране за щастие и си го търси по различен начин. Ти не можеш да знаеш другите българи в чужбина щастливи ли са или не. Нямам нищо против твоето мнение. Разбирам отчасти какво чувстваш. Лично аз смятам, че трябва да си се върнал, постоял малко в България и тогава да си убеден, че именно там ти е мястото.
Много пъти, носталгията ни е по нещо, което отдавна не съществува вече.

Защо детето ти е спънка за връщане? Нима не искаш то да е щастливо? Нали твърдиш, че именно там е щастието? Също така, казваш, че би се върнала при условия за висок доход, а в същото време твърдиш, че парите не са важни. Нещо не се връзват нещата с реалността.

Разбира се че искам. Само че ти как си представяш завършило в чужбина дете да кандидатства в български университет? Защото аз никак не си го представям. Програмите и начинът на обучение са съвсем различни. Ако едно по-малко дете можеш да го прехвърлиш в българско училище, то на такава възраст просто няма как да стане.

Парите са важни за да можеш да си удовлетвориш базисните потребности, но не са единствено определящи за чувството ти на удовлетвореност. Ако не бяха въобще важни, нямаше нужда да тръгваме за никъде нали? Щахме да си мижитуркаме там на 200 лв. заплата и да плюем по политици и живота в България принципно. Ако в България се взимаха прилични заплати, нямаше да е на едно от първите места по емиграция.
Въпросът е как да е и вълкът сит и агнето цяло. Т.е. да получим това което заслужава всеки- да живее и работи в родната си страна при приличен за живот доход.

ако историята на една страна или културното и наследство са критерии, то нямаме грижи - има толкова много държави с далеч по-богати такива от българските (което обаче не го преподавахе поне по мое време в часовете по история  ): там трябва да е песен

за социалната принадлежност - та не е ли на първо място принадлежността към семейството, което си изградил? относно принадлежност към обществото - признавам, нашите приятели идват от всякакви краища на Европа (сигурно тази среда по дефиниция трябва да ме прави нещастна  ), поддържаме приятелски отношения с много местни, вълнуват ни проблемите на страната.

за едно нещо съм 100 % съгласна с Ксения - май човек трябва относително трайно да се установи, когато децата достигнат училищна възраст...дотогав може да експериментираме в търсене ан Негово Величество Щастието по света и у нас

Казваш, че дипломите щастие не носят, а пък държиш детето ти да учи в университет. Нещо подобно на това с парите.
Иначе да ти кажа, вече в България не се влиза така трудно в университетите, както беше едно време. Има чужденци, които завършват в България без никакви проблеми. Аз докато учех беше пълно с гърци. Няма да е кой знае какъв проблем да запишеш дъщеря си.
И езиковите и математическите гимназии не са това, което са били. Достатъчно е тройка да се изкара. За съжаление тази тенденция ще продължава.
Повечето хора са тръгнали по странство заради базовите си потребности, а не от алчност.

xenia, ти направо разби представите ми за щастие и история! Според твоята теория цялото население на Австралия е нещастно (и изобщо всеки имигрант където и да е в света), защото тук освен аборигените, всички останали са имигранти! А имигрант и щастие според теб са две взаимоизключващи се понятия. Или сега ще развием теорията за това до кое коляно трябва да броим, за да не определяме децата, внуците и правнуците си като имигранти, т.е. 'нещастни хора'? И хайде стига с това биене в гърдите за историята и културата ни - богата е, никой не го отрича, но това не означава, че другите държави нямат такава. Пак стана 'хайде да си мерим...'. Пък и не познавам някой, който да е имигрирал заради историята и културата на някоя държава.

На мен ще ми е интересно да споделиш дали децата ти са щастливи там където са (разбирам Канада)? Какво ги прави щастливи/нещастни? Искат ли те да се върнат в БГ?


Да, различни са. И то много. Но това не е пречка не малко българи да излезат и да учат в чужбина. Защо смяташ, че би било проблем твоето дете да учи в БГ? Сякаш не става въпрос просто за разлика в системите?

Останалата част от цитирания пост е отново едно голямо обобщение, което не е валидно за всички. Не забравяй, че доста момичета са омъжени в чужбина, а не са тръгнали защото са 'мижитуркали на 200 лв заплата'. А тези, които са тръгнали поради други причини са били в някаква степен нещастни в БГ. Има и такива, които според твоята теория са били щастливи (защото са били добре материално и защото са си били в родината), но пак са тръгнали.. значи така нареченето 'Щастие' пак не е било пълно...

Изобщо опитът ти да дадеш общовалида формула за истинско 'щастие', която се базира на местоположение + материална удвлетвореност ми се вижда абсурден.

постовете на ксения са много интелегентни и не звучат лошо. човек би могъл да им повярва, ако да речем е на кръстопът.
на мен обаче нещо доводите ми бягат. това с културата направо ме разсмя.
добре де, да отидем в китай тогава. в сравнение с тяхната, нашата култура е направо на ниво под точката на замръзване.

с лесна ръка набута всички в един кюп, обяви ги за гурбетчии и им заяви, че ще са нещастни цял живот. несериозно, според мен.
това, че в канада положението е подобно, което не ми се вярва, защото на различни места е различно все пак, не означава, че максимата важи за целия свят.

това, че ти, ксения, не си учила това, което искаш, а това, което трябва не важи за всички. това, че твоето семейство е преуспяло материално, но му липсват други неща също не е меродавно. не мога да си представя как бих планирала живота си само за себе си, без да сложа в сметката мъжа и детето. за мен щастието е там, където всички се чувстваме добре. имам приоритети и на първо място е детето ми.
както казах, не бях тръгнала преди 20 години на гурбет и не отидох на майната си, а останах в европа. просто тук беше човекът, когото обичах, тоест и щастието.

 на луната да трябваше да отида и живея заради любовта си, пак щях да го направя. така мислех тогава, така мисля и сега. именно, защото не ме ръководят материалните доводи, а сърцето и емоциите ми.


цялата ми фамилия по майчина линия е в европа. тоест ние, предпоследното поколение. само един остана в българия, но нито един от нас не тръгна на гурбет, а последва сърцето си. дали беше учене, брак с чужденец или просто желанието за промяна, факт е, че заминахме. родителите ни, бабите и дядовците ни отчасти също бяха завършили образованието си или в германия или във франция, или в австрия. за всички нас това е нормален начин на живот. никой не е вегетирал с по 200 лева на месец, та да се юрне заради малко по-добре материално устроен живот по чукарите. според теб явно сме родоостъпници от поколения
естествено е родното място да ти липсва, това е нормално човешко качество и важи за всяка нация. миграцията е нормално нещо.

мисля, че ти просто не си доволна от личния си живот, най-вече. позволявам си да го кажа, тъй като ти си позволяваш да слагаш всички в един кюп, та нека ти направим лек разбор и на теб. концентрираш се върху канада и щатите, но те не са светът.
твърдението, че нямат култура е грозно. може да е по-млада, но това са емигрантски страни, нормално е. или се интегрираш или не се. ти явно не си успяла. не си доволна от нищо и си намерила обяснението в това, че е станало така, защото не си в българия. да, ама не. когато човек няма стабилна и хармонична връзка с близките си, когато е в търсене на емоциите си, тогава е нещастен и търси обяснения. и най-лесното е твоето.

забелязала съм феномена, че много гурбетчии, дошли семейно стават в един момент несемейни. за мен е напълно нормално явление, дължащо се на промяната в начина на живот. но ще се пазя да слагам всички в един кюп.

за мен щастието е там, където са щастливи близките ми, като започна от елементарните условия на живот, та стигна до по-сложните неща.
писала си, че не виждаш от какво се възхищавам на германия. не се възхищавам, а се чувствам комфортно в тази държава. в българия съм някой, тук пак съм някой, доволна съм от това, което съм постигнала. начина на живот тук ме устройва добре от чисто техническа гледна точка. приемам тази държава за мой втори дом. когато съм тук ме дърпа към българия, когато съм в българия ме дърпа насам. тук съм прекарала половината от своя съзнателен живот и наполовина съм вече част от тези хора. естествен и нормален процес е.

абстрахирам се от чувствата, които ме вълнуват по повод промените в българия, това е нещо друго. но като цяло имам две страни в които се чувствам по-своя. и когато съм в едната, сърцето ми ще тъгува за другата. нормално е. това обаче не ме прави обречено-нещастна както си ти и явно голяма част от твоите познати. имам право на избор, а за мен винаги това е било основното. ще поживея тук, после пак там, после пак тук и така.........корените ми са и в българия и тук, поне част от тях. почти 20 години са много време, хубави спомени имам навсякъде. засега обаче емоционално се чувствам много по-добре в германия.

интересно ще ми е да споделиш мнението си след като поживееш в българия поне година. а ако не ти е ясно кое намирам за добро в германия, поживей тук поне 2 години.

разликата между моите и твоите твърдения е, че моите се базират най-вече на практиката и опита, а твоите на откъслечни наблюдения и предимно на теории и клишета.
жалко ще е да промениш живота си от географкса гледна точка и да се окаже, че не там е бил проблемът.


и стига с това родолюбие, че почва да става досадно. едно мимиче го е казало в темата. родолюбие е да се бориш за народа си и за добруването му, а не да кюкнеш в родината си и да си плетеш само собствената кошница. и ако ще да си в тимбукту може да си обичаш родината и да си родолюбец. традиции и култура са в сърцето и не могат да се пипнат. тях човек ги носи със себе си, където и да е.

Ксения, само да те попитам - за емигрантите изобщо ли говориш или за емигранта-българин?
Защото ако ние имаме някаква история на някакво място, то да не забравяме, че самото племе българи си е било емигрантско от край време. Ако не знаеш откъде са тръгнали, за да стигнат, там където сега се намира България, мога да ти припомня. В кръвта ни е заложено, в гените ни, този непрекъснат стремеж към нещо ново, нещо различно, да ходим да гоним Михаля и да си търсим късмета по света.
За мен лично България е целия свят. Това че ти се ограничаваш в мисленето си за онази малка страна, разположена на Балканите - грешка в мисленето. България може да бъде навсякъде, както навсякъде можеш да бъдеш щастлив, стига да оставиш мястото, където си, да те докосне до душата и да се почувстваш у дома си.
Аз нямам намерение да се връщам в България на Балканите. Живея в България на света!