моето дете е родено в българия, но както е тръгнало няма да расте там. независимо, че мъжът ми е българин, мисля, че тя ще се чувства добре там, където е минало детството и, независимо от това, къде е родена.
има и още една малка подробност. тя е осиновена. биологичната майка е от врчанско, биологичният баща..........той и без това е мътна личност. къде ли ще са нейните корени. врачанско, странджанско, софиийско...........
прадедите ми са от велес, там ли са моите корени, след като по друга линия са от бургаско, по трета от пернишко, по четвърта гръцко. манталитета навсякъде е различен, дори в различните градове, после в различните окръзи, после в различните държави, континенти.......
има много осиновени деца от китай, индия, африка. на тях корените им къде са.
за мен битието определя съзнанието, а не обратното. иначе би трябвало да отричам и осиновяването. ако теорията на ксения е вярна, всеки би трябвало да се роди, порасне и остарее на абсолютно същото място, на което се е появил.
само че аз не съм султана от железния светилник и живея през 21 век.
за образованието в канада не знам какво е. тук не е лошо, но има бая кусури. в българия е същото. ще ми се детето ми да се чувства добре в собствената си кожа, пък дори и да пасе овце. моите родители предпочетоха езикови гимназии, музикални уроци, аз исках приложни изкуства.
сега си ползвам познанията, които те искаха да имам, пък ще уча това, което аз исках някой ден, за личен кеф.
нещо канада ме съмнява, без майтап. преди общувах много с хора, живеещи там и е факт, че наистина бяха много неудоволетворени. като процент и като базата, която имам за сравнение, наистина много от българоканадците са неудоволетворени . не мога да си го обясня. може би защото не могат да се върщат често в българия.
за мен например е ясно, че не бих живяла сега нито в щатите, нито в канада. европа ми е по на сърце. испания я пробвах, но не ме кефи, мъжът ми пък там му е добре, някой ден може и там да поседим.
но като цяло и двамата сме на едно мнение. засега сме удома тук. имаме възможност да пътуваме, да видим това онова. той е живял дълги години по арабския свят и при братята руснаци, аз тук. добре ни е там, където е добре за детето и после за нас. живеем своя живот, защото решаваме заедно. и никога не губя една визия - правото на избор и възможността за това. и не мисля, че това е свързано с пари, а по скоро с вътрешна свобода.