Връщане в България

Защо да е обреченост и да поражда съжаление? Доколкото разбирам тя е живяла доста години ( от детските почти със семейството си). Мисля си, че всяко дете в тази ситуация ще порастне във възрастен, който няма да бъде изправен пред дилемата тук или там, а ще избере там, където е бил сформиран като личност, защото това ще му е познато.
 Да, тъжно е, но това е реалността. 

на мен не ми стана ясно това ирония ли е или не от към ксения 
иначе не го намирам за тъжно, а за нормално, чак пък тъжно...

Понякога деца на първо поколение имигранти не говорят родния си език..........Примери колкото щещ.

И аз нещо не доразбрах - защо обреченост? 
Родителите и на мен и на мъжа ми искаха един по добър живот за нас - по спокоен, по уреден, с повече възможности - благодарна ще съм им винаги затова че те на годините на които бяха решиха да опитат и да оставят в БГ всичко познато - семейства, приятели, дом, кариери.
Връщането в БГ е винаги възможно...
А по отношение на децата - имаме си малко момченце, което още на никакъв език не говори  но със сигурност ще говори, пише и чете на български... както говорим, четем и пишем с мъжа ми...

В подфорума има тема за това как българките в чужбина
търсят методи и всякакви начини да научат децата си да говорят
и пишат правилно на български. Отделно в темите по страни
се говори за български буквари, книжки, помагала.
Има майки в чужбина, които отделят много време, средства и
усилия да научат децата си на български език.
За разлика от много други майки в БГ, където явно по
презумция се смята, че си знаят българския.

И кое е тъжното питам-това, че деца с един или двама български родители,
родени и живеещи в чужбина знаят/незнаят български или
това, че в България се говори и пише на все по-развален български език?
Това, че всички медии бълват жаргон?
Това, че надписите са на английски, турски..., а тези на български
са с правописни грешки?
Това, че в момента в България има петиция за запазване на българския
книжовен език?

И за какво съжалявате booboo's mama? Тя казва, че е щастлива!
Как може да съжалявате един щастлив човек?
Пък дори и да говори на суахили?
Тя е щастлива....

толумба - благодаря за мнението    - за суахили да говоря не говоря  ама правилен български поне говоря, чета и пиша!!! А това за жаргона и грешките в БГ - само човек да прочете статия в Стандарт и може да му призлee...

Аз също не разбрах защо беше нападната booboo's mama?

Жената си казва, че голяма част от детството му е преминало извън .бг и за нея е по-лесно да избере да живее там, където е израстнала. Нима всички ние не изпитваме носталгия към нашето си детство. Това, в .бг...

Аз пък свалям шапка на нея и на родителите и за това, че говори/пише отлично български!

booboo's mama, важното е, че ти и семейството си сте щастливи там, където сте!
Това, че не живеете в .бг не ви прави по-малко българи!

Не се и съмнявам, че ще научите малкото си детенце на български! 

в известен смисъл може да е "обреченост", ако се има предвид бг език, който ще говорят/пишат децата отраснали в чужбина, въпреки всички усилия на родителите им да ги научат на родния език

т.е. решението да се върнеш в България може да зависи и от успеваемостта на децата ти на родния език, ако щете конкурентноспособността им на конкурсните изпити, особено ако са изкарали основното и средното си образование в чужбина

имам познати, които доста трудно се справяха с бг език в университета, не че беше невъзможно, но чуждия език им беше по-роден  което може да е предимство, но и недостатък при хуманитарни специалности

Благодаря ти за милите думи! 

и аз се радвам на booboo 4е иска детенце да говори български - като се има предвид как излезе от една неотдавжа6на тема, 4е много мами омъжени в 4ужбина намират за неестесвено да говорят на български на децата си     (верно, смесени бракове, ама за мен това не е оправдание) . но хора всякакви. сори за офф-а

Живях 7 години в Атина.Там учех и работех.Срещнах съпруга си и като забременях решихме да се завърнем в БГ.Тук сме вече 4 години.Не съжалявам,но ми беше трудно в началото.
Имам приятелка която е омъжена за австралиец с гръцко потекло,и децата им говорят перфектно български,английски и гръцки.
Друга позната е омъжена за индиец и децата им също говорят 3 езика перфектно.

и аз си мисля за завръщане в българия. няколко пъти сме излизали от бг и сме живели на различни места- първо 2 г. в испания, после се върнахме за 2 г., сега от няколко месеца сме в австралия обаче на мен ми е доста трудно да се интегрирам точно тук. вярно- уредена, спокойна държава и всички ти се усмихват. но май съм вече свикнала на лудницата и стреса в българия, на това да се бориш и със собствени сили да градиш живота си както ти харесва. още повече, че за тези две години между испания и австралия, които прекарахме в бг, аз се развих като професионалист в област, която винаги ми е харесвала. малко по малко си изградих име и добри доходи с много работа, но все пак работа, която ми беше интересна и ме удовлетворяваше. за съжаление трябваше пак да зарежа всичко създадено там и да тръгна с мъжа и детето /на 8/ към австралия. е, не мога да свикна тук и това си е. много по-различна култура и начин на живот от европейските. докато испания малко или много приличаше на българия, тук е коренно различно- и като манталитет, и като развитие, и като липса на културен живот,  и като отдалеченост. сега се чудя дали да продължавам с опитите поне малко да се интегрирам и да свикна или да си стегна багажа и да се прибера в българия. все още не съм си изгубила там професионалните си контакти и няма да ми е много трудно да си възстановя работата и начина на живот. сестра ми, която е в сащ ме разубеждава, да се опитам да свикна, че после съм щяла да съжалявам, че съм си изпуснала шанса на живота. е, тя е там от 5 г. и първите 3 беше нелегално, нямаше как да си мисли за връщане, така че въпреки всичко е трябвало да свикне. понякога обаче е много сложно, особено като си имал професионално развитие и си бил с добри за стандарта доходи, да се преместиш някъде на хиляди километри разстояние и да се опиташ да започнеш от нулата. а и носталгията ме мори ужасно много. абе, ще мисля още малко и ако видя че нещата не вървят......лошото е, че на мъжа ми тук му харесва, той пък в българия нямаше възможност за професионално развитие, а тук веднага си намери работа, а и спокойният начин на живот му допада. лошо е, когато мъжът и жената в едно семейство не могат да се интегрират на едно и също място и най-много да станем модерно семейство- където мъжът и жената работят и живеят на различни места. наистина е много трудно....

Стягай багажа и се връщай бениссима, докато не си загубила възможностите които си имала. Не слушай сестра си- шанса на живота може да бъде само и единствено в Родината. Навън имаш само шанса да изгубиш корените си и да станеш господин "крепостен селянин".
Много е жалко да търпиш живот в държава която е чужда заради  пари, реализация  или друга причина (късметлия е човек ако причината е временна и разрешима), но е просто абсурдно да зарязваш кариера или бизнес който си изградил от нулата, в който си постигнал много и в който имаш всички шансове за добро развитие. За какво? "Гъз път да види"?
Имай предвид, че колкото повече отлагаш завръщането, толкова по-трудно ще бъде. Когато се закотвиш с недвижимост, заеми, образование и деца, ще започнеш да убеждаваш себе си и всики наоколо колко си щастлива да бъдеш нещастна.

Benissima,  . Дано намерите правилното решение за вас, в което всички да сте щастливи.  Няма да те съветвам да се връщаш веднага, защото не мисля, че ще си щастлива ако мъжът ти е нещастен. Трябва заедно да намерите решението. Не гледай толкова драматично на нещата. Радвай се на Австралия, доколкото можеш, може би много скоро ще сте някъде другаде. 

А мъжът и ще е щастлив ли ако тя е нещастна? Или мъжете могат да следват собствения път, а жените трябва да следват чуждия?
Няма семейно щастие със жертви на лично щастие и реализация заради тази на съпруга. В 21 век живеем.