То това е ясно, че след като връзката е тотално съсипана и раздялата е вече факт полза от разговори няма. Идеята е да се приказва, когато все още има смисъл, т.е. докато отношенията не са се влошили фатално. Иначе, извинявам се за грозното сравнение, ама все едно да се опитваш да лекуваш рак в последен стадий - безнадеждна работа.
Panther, все пак благодаря за "признанието", че има и жени като мен, които предпочитат винаги истината. И Сatnadeen, не съм съгласна с това, че само си мисля че искам да знам истината, пък като я чуя ще си кажа "по-добре да не узнавах" (за себе си говоря). Като казвам, че бих предпочела истината пред неизвестността (да не говорим хич пък за лъжата), повярвай ми, така е. Защото колкото и болезнена да е тази истина, аз като я знам ще имам свободния избор как да постъпя от там насетне. Скривайки я от мен, човекът на който би трябвало да имам доверие не само че го измамва (доверието ми), но и ми отнема въпросното право на свободен избор, а това значи че решава живота ми вместо мен. Ей с тва вече е върха на свинщината, а много мъже поради малодушието си постъпват именно по този свински начин!